Със сигнал до Министерски съвет:
Адвокатурата поиска от Правителството да реши проблема с нотариалните заверки в чужбина
По-конкретно, българските консулски представители отказват да удостоверяват подписите на договори за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ
 
17 септември 2019, 16:15 | | Видяна: 194
 
 

Висшият адвокатски съвет изпрати сигнал до Министерски съвет за това, че български консулски представители в чужбина отказват да упражняват нотариални правомощия, възложени им със закон. По този начин се повдигна отново на дневен ред един отдавна възникнал проблем, но все така устойчиво подминаван и оставян неразрешен.

"По-конкретно българските консулски представители отказват да удостоверяват подписите, респ. подписите и съдържанието на договори за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ, с което се препятства възможността български, а и чуждестранни граждани, да удостоверят подписите си на
български език пред българските задгранични органи"
, се посочва в сигнала.

Министерството на външните работи (МВнР) е уведомено преди повече от година чрез изпратено искане за становище, което е входирано на 18.07.2018 г. От получения отговор от 07.08.2018 г., става ясно не само, че МВнР е запознато със случая и не предприема мерки за преустановяване на тези практики, а че самото то приема, че длъжностните лица следва да се въздържат от удостоверяване на подписите на договор за прехвърляне на дялове по чл. 129 ТЗ. Според позицията на ведомството въпросът е безспорен и няма каквото и да било противоречие в съдебната практика.  

Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност българските консулски длъжностни лица извършват нотариалните действия извън територията на страната. Но според администрацията на МВнР, очевидно, разпоредбата се явява "неясна", а от там следват инструкциите до консулите да се "въздържат" от удостоверяване на подписите при подобни сделки.

Съгласно същата тази разпоредба компетентността на консулите е ограничена единствено относно заверяване на "актове, подлежащи на вписване", а по българското законодателство това са актовете за прехвърляне или признаване на вещни права върху недвижими имоти. Следователно, прехвърлителните сделки на дружествени дялове не попадат в тази категория актове. Нещо повече, на всеки юрист е известно, че съгласно Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в Търговския регистър не се вписват актове, а се вписват обстоятелства (новонастъпили, изменени, отпаднали и т.н).

В сигнала си от адвокатската гилдия подчертават, че трайна и последователна е съдебната практика, застъпваща същото гледище: българските консулски представители имат компетентността да удостоверяват договори за прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ. Въпреки това, макар и кадровците от администрацията на МВнР да са запознати с тази съдебна практика, те се съобразяват със Становище на Нотариалната камара, в което се твърди точно обратното по отношение на консулите. Адвокатите пишат: "Недопустимо е МВнР, вместо да спазва закона, да се съобразява със съдебната практика и да упражнява възложената му компетентност да предсоставя правно съдействие на българските граждани в чужбина – да се съобразява със становището на представители на частно-правни субекти, каквито са нотариусите, които очевидно имат пряк интерес всички български граждани да удостоверяват всички свои документи единствено в страната – пред нотариусите."

Изтъква се още, че позицията на външното ни ведомство е неразбираема, не само от правна, но и от политическа гледна точка, защото консулите "олицетворяват българската държавност на територията на съответната чужда държава" и следва да подпомагат и да работят в интерес на бълграските граждани. Създалата се ситуация  вследствие на незаконосъобразните откази на консулите от години затруднява участието на българите в чужбина в търговския оборот и пълноценното им развитие на бизнеса. Те са принудени или да се връщат в България, за да подпишат тези договори, или да подписват пред консула пълномощни, с които техен представител да го свърши. Нека не забравяме и че България като член на Европейския съюз има задължението да предоставя на гражданите възможността за свободно придвижване на стоки, услуги и капитали. Именно поради това от ВАдвС считат, че "тази практика е не само незаконосъобразна, но дискриминира българските граждани, живеещи в чужбина, като ги лишава от възможността по по-бърз, по-лесен, по-евтин и по-удобен за тях начин, независимо че живеят в чужбина, да участват в търговския оборот".