В Концепцията за управление на прокуратурата Иван Гешев акцентира върху нуждата от редица законодателни промени:
Нова наказателна политика и отпадане на прекаления формализъм в процеса
По-голяма публичност на резултатите от дейността на прокуратурата и разсейване на "грешния извод за безконтролност на прокурора, който е dominus litis – "господар на досъдебното производство", са част от целите на номинирания за следващ "обвинител №1"
 
13 август 2019, 15:10 | | Видяна: 1534
 

Иван Гешев, номиниран за главен прокурор

 
Иван Гешев предлага:
 
утвърждаване на екипите за разследване по дела с обществен интерес и най- вече за корупция по високите етажи на властта;
 
създаване на организация за подаване и отработване на сигнали за корупция в реално време чрез въвеждане на „гореща“ телефонна линия, електронен адрес (имейл);
 
утвърждаване на приоритетната роля на прокуратурата в разследването на трансгранични престъпления и тероризъм;
 
създаване на стандарти за определяне на оптимални срокове за приключване на разследвания за конкретен вид престъпления;
 
продължаване на реформата в органите на съдебната власт чрез оптимизиране на броя на районните прокуратури и щатната им численост;
 
оптимизиране на кадровия ресурс на следствените отдели и Националната следствена служба чрез организационно преструктуриране и преразпределяне, което да доведе до възстановяване на престижа на професията следовател;
 
преодоляване на наследените принципи на формиране на трудовото възнаграждение еднакво за съответната длъжност на съответното ниво, без да се отчита обемът и качеството на свършената работа.
 
 
Необходима е нова актуализирана наказателна политика и отпадане на прекаления формализъм в процеса. Това са малка част от акцентите в Концепция за стратегическо управление на Прокуратурата на Република България, която номинираният за главен прокурор Иван Гешев внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) в понеделник. Към концепцията има и приложение, което дава детайлна информация за актуалното състояние на държавното обвинение, работата на прокуратура и на следствието.
 
Концепцията предлага актуален и задълбочен поглед за развитието на Прокуратурата на Република България (ПРБ), съобразен с констатациите и препоръките в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в Доклада от независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата и анализа на нейната независимост от 15.12.2016 г., както и със Становището на Европейската комисия за демокрация чрез право относно Закона за съдебната власт и Становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори. Тя е базирана на изследванията на Европейската комисия за ефективност и качество на правосъдието (CEPEJ) и данните от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2018 г. и 2019 г., посочват от ВСС в резюме на концепцията.
 
Иван Гешев е заложил в нея своето разбиране, че проблемите при изпълнението на конституционните функции на прокуратурата трябва да бъдат посочени открито и отговорно, за да се очертаят адекватните за преодоляването им решения. Според него ПРБ следва да предприеме и осъществи организационни и структурни промени, за които да получи подкрепата както от законодателната, така и от изпълнителната власт. 
 
Кандидатът споделя убеждението, че висок стандарт за ефективно и качествено правосъдие може да бъде постигнат само с активни действия и усилия в рамките на конструктивния диалог и взаимодействие с всички отговорни институции, при отчитане на конституционно регламентираните им правомощия. Това ще допринесе за повишаване на доверието в съдебната власт, за гарантиране на сигурността на гражданите и независимостта на магистратите и съдебните служители. Като съществен елемент е изведено активното сътрудничество и партньорство със съсловните и неправителствените организации, медиите и образователните институции.
 
Концепцията съдържа мотивите на Иван Гешев да се кандидатира за поста, анализ и оценка на състоянието на Прокуратурата на Република България. Отчетени са достиженията и са набелязани дейностите за надграждане и промяна, "за да отговорят на актуалните предизвикателства и промени в противодействието на престъпността, а едновременно с това да стабилизират постигнатите резултати и да гарантират необратимия ефект на реформите". Констатирани са проблемите и са очертани мерки за тяхното отстраняване.
 
Кандидатът посочва, че познава следователската и прокурорската дейност, както и голяма част от магистратите, механизма на функциониране на Прокуратурата, прилаганите различни управленски модели, положителните и отрицателните ефекти от законодателни и административно-ръководни решения. Той разполага с необходимия управленски опит в различни нива на системата на ПРБ и е уверен, че може да се справи ефективно с отговорностите и предизвикателствата. Заявеното с номинирането на кандидатурата му доверие от членовете на Прокурорската колегия на ВСС той приема като оценка и за колектива на ПРБ, с който работи съвместно от 2016 г. и чиято подкрепа има. Прокурор Гешев изразява убеждението, "че работодател на магистратите са българските граждани и ние сме длъжни да дадем продукта, който те очакват от нас. Този продукт се нарича справедливост. Липсата ѝ няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малко с буквата на закона".
 
Гешев заявява намерение да продължи активно ползваните форми на отчетност на главния прокурор пред ВСС и пред обществото, чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията. Кандидатът анонсира необходимостта от законодателни промени в тази насока за използване на нови инструменти за публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, към които е фокусирано общественото внимание. Иван Гешев обръща внимание, че "грешният извод за безконтролност на прокурора, който е dominus litis – "господар на досъдебното производство", следва да бъде разсеян чрез публичното оповестяване на резултатите от съдебния контрол, предвиден по отношение на законосъобразността на  процесуално-следствените действия в досъдебната фаза на наказателното производство.
 
В тази насока са изведените от него основни принципи на бъдещата му дейност:
 
отговорност, прозрачност и институционална предвидимост чрез своевременно информиране на гражданите за дейността на прокуратурата и разследващите органи, при спазване на законността и зачитане на техните права и законни интереси;
 
гарантиране на независимостта и безпристрастността на магистратите и съдебните служители, чрез  подобряване на условията за труд, обективна и справедлива оценка на качествата им и съответстващи на нея възнаграждение, стимули и форми за повишаване на мотивацията;
 
провеждане на проактивно междуинституционално и международно взаимодействие и информационен обмен;
 
активна подкрепа на експертно ниво на законодателния процес;
 
широк диалог с представителите на научната общност и гражданското общество.
 
Иван Гешев приема като най-ценния ресурс на всяка система хората, които я изграждат, затова набелязва като основна цел на ръководения от него екип насърчаването на компетентни, мотивирани и отговорни магистрати и съдебни служители. Сред мерките за постигането ѝ се предвижда повишаване на мотивацията за поддържане на нивото на професионална квалификация и изграждане на самовзискателност за качествено изпълнение на възложените функции чрез утвърждаване на обективни периодични форми на оценка, в рамките на съответния орган на съдебната власт. Планира се също системно повишаване на квалификацията, свързана с прилагането на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека за ефективно разследване, достиженията на електронното правосъдие и езиковата подготовка. В тази насока ще се работи също за подобряване на условията на труд и поддържане на добра материално-техническа база, адекватна на нуждите на работния процес.
 
Втората цел, която си поставя кандидатът за главен прокурор, визира ефективните и ефикасни разследващи органи и екипност на разследването. Постигането е обвързано с утвърждаване на специализацията и екипността, особено по дела с фактическа и правна сложност, чрез въвеждане на подходящи организационни форми и обособяване на гъвкави структурни звена, с възможност за включване на експерти с различен профил. Предлагат се периодични съвместни обучения с прокурори и съдии за повишаване на професионалната квалификация, както и обезпечаване на възможността, наблюдаващите прокурори по дела с фактическа и правна сложност да участват в съдебната фаза на процеса до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
 
Отговорното, отчетно и ефективно административно управление е третият акцент в набелязаните цели. За реализирането му се планират промени в количествените и качествените показатели при оценяване на вложения труд от магистрати и съдебни служители и създаване на стимули за поощряване, с цел повишаване на авторитета и утвърждаване на стремежа към по-високи професионални резултати. Сочи се необходимост от организационно и кадрово укрепване на Бюрото за защита при главния прокурор. Прозрачността и институционалната предвидимост в системата на прокуратурата ще бъде осигурявана чрез своевременно, обективно и открито предоставяне на информация на обществото за нейната дейност и за разследващите органи, при спазване на принципите за законност и безпристрастност, при зачитане на правата на гражданите, защита на тайната на разследването и на личната информация при равнопоставеност на медиите. Предвижда се актуализиране на медийната стратегия със създаване на възможност за връзка с граждани от различни групи и осъвременяване на комуникационните канали, включително чрез използване на социалните мрежи.
 
Като основна цел е изведено също налагането на стандарти за ефективни, обективни и качествени разследвания, съобразени със закона и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази насока ще бъде приложен проактивен подход в противодействието на престъпленията, свързани с организираната престъпност и корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности; ще се работи за преодоляване на субективните пропуски в работата на досъдебното производство чрез утвърждаване на екипния принцип на работа и повишаване на качеството на прокурорската дейност. Съществен момент е създаването на база данни с положителни прокурорски и разследващи практики по конкретен вид производства и обобщена актуална съдебна практика.
 
Петата разписана в Концепцията цел разглежда ролята на мултидисциплинарните екипи като основа за добро междуинституционално и международно сътрудничество и на успешното провеждане на ефективни и ефикасни разследвания на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности, тероризъм и престъпления, извършени от организирани престъпни групи. Предвижда се усъвършенстване на междуведомствените партньорски отношения чрез използване на съвременни практически ориентирани методи за професионално обучение и обмяна на опит, както и разширяване на достъпа до автоматизираните информационни системи на останалите органи от държавната администрация.
 
Сред основните цели е посочено също международното сътрудничество, включително в рамките на Европейската прокуратура и регионалните международни проекти, за противодействие на тероризма, организираната престъпност, трафика на хора, наркотичните вещества и оръжията, прането на пари и корупцията. Мерките за постигането ѝ планират разширяване на мястото и ролята на съвместните екипи за разследване чрез интензивни контакти с Евроджъст и Европейската прокуратура, и други.
 
Иван Гешев извежда като приоритети в работата на главния прокурор предприемането на мерки за окончателно изпълнение на препоръките към Прокуратурата по Механизма за сътрудничество и проверка,  завършването на процеса на съдебната реформа, утвърждаването на необратимостта на постигнатите резултати и съществен напредък в противодействието на организираната престъпност, тероризма, корупцията и битовата престъпност. 
 
Според прокурор Гешев с тяхното постигане Прокуратурата на Република България ще допринесе за повишаване на доверието на гражданите и обществото към работата на съдебната власт.
 
 
Из Концепцията на Иван Гешев:
 
"Достиженията в работата трябва да бъдат надградени, за да могат да отговорят на актуалните предизвикателства и промени в противодействието на престъпността, а едновременно с това да стабилизират постигнатите резултати и да гарантират необратимия ефект на реформите. Затова в концепцията са очертани и вижданията ми за необходимите законодателни промени, които могат да спомогнат за повишаване на ефективността на наказателните производства за корупционни престъпления и престъпленията, извършени от организирани престъпни групи". Това посочва в Концепцията си за Стратегическо управление на прокуратурата номинираният за главен прокурор Иван Гешев.
 
"Правен свят" представя акценти от Концепцията на кандидата:
 
Лична мотивация
 
На първо място е доверието, гласувано ми с номинирането ми от 11 членове на Прокурорската колегия на ВСС. Това за мен е оценка не толкова и само за моята професионална дейност до момента, колкото за тази на колегите от ПРБ, с които работим съвместно след 2016 г. (в качеството ми на административен ръководител на СпП и заместник на главния прокурор при ВКП). Смятам, че с тях започнахме заедно да променяме ефективността и ефикасността на ПРБ в посоката, очаквана от българските граждани. Резултатите са видими за всеки непредубеден и добросъвестен зрител. Вследствие на тях, доверие започва да се формира и в обществото и всичко това е отговорност, която съм длъжен да оправдая.
 
Вярвам, че работодател на магистратите са българските граждани и ние сме длъжни да му дадем „продукта“, който те очакват от нас. Този продукт се нарича „справедливост“. Липсата й няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по- малко с буквата на закона. 
 
Съдебната власт, и в частност прокуратурата, е длъжник на българското общество и може, и трябва да направи още много, за да компенсира липсата на достатъчно справедливост. Цената за т.нар. „криминален преход“ не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български гражданин и данъкоплатци.
 
Или накратко, концепцията ми може да бъде описана с две думи - надграждане и промяна.
 
Анализ и оценка на състоянието на прокуратурата
 
Считам, че щатът и за магистрати, и за съдебни служители е напълно достатъчен за пълноценното осъществяване на законовите правомощия на Прокуратурата. 
 
За постигане на оптимални резултати и в бъдещата кадрова политика, е необходимо да се запази и усъвършенства действащият механизъм за контрол, основан на прецизен анализ и на данните за обема на извършената дейност, реалната натовареност, спецификите на демографските, икономически и криминогенни фактори. 
 
Изключително важен за изпълнение на функционалните задължения на Прокуратурата е въведеният през 2015 г. електронен обмен на информация е националната точка за контакт на ОЛАФ (АФКОС) и Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
 
За седемгодишния период се очертава тенденция на трайно намаляване на броя на наблюдаваните и новообразуваните преписки във всички нива на прокуратурите, в резултат на спада в регистрираните престъпления.
 
Трайната положителна тенденция за намаляване на броя на върнатите дела и на броя на оправданите с влязъл в сила съдебен акт, както и на относителния им дял спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт, е запазена със съществено подобрение в статистическите показатели.
 
Средният брой разследвани дела от един следовател от НСлС и от следствените отдели в ОП през първото шестмесечие на 2019 г. е нараснал в сравнение с предходните три години, като спрямо първото полугодие на 2016 г. и на 2017 г. увеличението е средно с 6,5 дела на един следовател, а спрямо 2018 г. -с 2,4 дела.
 
През първото полугодие на 2019 г. на един следовател в следствените отдели в окръжните прокуратури, СГП и Специализираната прокуратура се падат средно по 19,64 разследвани ДП, 6,38 приключени и 1,32 приключени с мнение за съд досъдебни производства.
 
Достижения в дейността на прокуратурата
 
Какъвто и отпечатък да имат личностите върху системата, тя трябва да бъде организирана така, че работата и ефективността й да не зависят от отделни личности, включително и от тази на главния прокурор. Очевидно, за да отговори на непрекъснато променящите се условия на средата и криминогенните фактори, така че да изпълнява достатъчно ефективно и ефикасно възложените й функции, Прокуратурата също следва да се реформира. И ако очакванията на европейските партньори през 2012 г. са били свързани е това, „ новият главен прокурор ... да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основата на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти “ , към настоящия момент този процес трябва да бъде финализиран. 
 
Продължителното функциониране на мониторинговия механизъм в настоящата му форма постепенно започва във вътрешен план да се ползва като инструмент за политическо противопоставяне и не мисля, че е пресилено да се каже, че в определени моменти предпоставя разделение и между органите на съдебната власт, което неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост.
 
Ще продължа да следвам и доразвивам въведените и активно ползвани форми на отчетност на главния прокурор, не само пред Висшия съдебен съвет, а и пред обществото - чрез периодични доклади по значими въпроси на противодействието на престъпността и корупцията и необходимостта от законодателни изменения в тази насока пред съответните комисии на Народното събрание и чрез използване на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най- вече по делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането, при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.
 
Естеството на преобладаващата част от прокурорските функции не предполага публичност и затова често се пораждат съмнения за начина, по който се провеждат процесуалните действия в досъдебното производство, защото то по дефиниция е „тайно“. Грешният извод за безконтролност на прокурора, който е dominus litis - „господар на досъдебното производство“, следва да бъде разсеян чрез публичното оповестяване на резултатите от съдебния контрол, предвиден по отношение на процесуално-следствените действия в тази предварителна фаза на наказателното производство. Функцията на прокурора е обвързана от дейността по наказателно преследване, с цел предаване на съд и наказване на виновни за извършени престъпления.
 
Затова ще насърчавам публичността, при спазване изискванията на стандартите, въведени е Конституцията и разпоредбите на НПК, Закона за съдебната власт, Закона за защита на личните данни, Закона за достъп до обществена информация, Закона за защита на класифицираната информация. Представянето на информация от публичен интерес е гаранция за правото на информираност на гражданите и следва да продължи.
 
Проблеми в работата на прокуратурата
 
Нито един от предложените проекти за изменение на НК, включително и за изцяло нов, до настоящия момент не получи необходимата подкрепа от законодателя и не бе подкрепен от академичните среди. Въпреки това, принципно непроменена е позицията за необходимост от приемане на комплекс от законодателни промени, които да отговорят на новите социално-икономически условия. Частичните изменения и допълнения, направени до настоящия момент след приемането на Конституцията на РБ от 1991 г., не отговарят на нуждите за ефективно правоприлагане. Необходима е нова актуализирана наказателна политика, която да редуцира съществено наказателната репресия чрез декриминализиране на подходящи за санкциониране по административен ред състави на престъпления от Особената част.
 
Окончателното затвърждаване на необратимия ефект на положителните резултати в противодействието на престъпността изисква промени не само в материалния закон, но и в процедурите, при които се провеждат наказателните производства, особено за корупционни престъпления и престъпленията, извършени от организирани престъпни групи. Въпреки съществените положителни промени в процесуалното законодателство, все още нерешени остават въпросите с прекаления формализъм, констатирани и от експертите на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, и от екипа на Службата за подкрепа на структурните реформи.
 
Практическите проблеми, които поставят разследванията за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности, са свързани с липсата на норми, стимулиращи добросъвестното поведение на сътрудничещи на разследването, включително и подлежащи на наказателно преследване.
 
Изключването на наказуемостта или създаване на възможност за замяна на наказателната отговорност с административна за лицето, дало подкуп, ако доброволно съобщи на компетентните органи, макар и не незабавно, дори и когато неправомерното му поведение е било изцяло доброволно, а не в резултат на упражнено изнудване, би увеличило съществено активността на гражданите да съобщават за подобен род негативни явления. В търсене на разумен баланс, следва да се конкретизират обективните критерии за прилагане на тази привилегия, формата на съобщаване, срокът, в който следва да се извърши, както и разпореждането с предмета на престъплението. Наложително е да се обмисли и отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп по чл. 307 НК.
 
Липсата на подзаконова нормативна уредба, позволяваща да се определи равностойността на нематериални ценности и безкасови налични средства в случаите, когато те са предмет на престъпление, затруднява и забавя разследването поради необходимостта от възлагане и изготвяне на икономическа или счетоводна експертиза.
 
Разширяването на приложното поле на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от Наказателно-процесуалния кодекс „Решаване на делото със споразумение“ с включване и на престъпленията по Глава осма, Раздел IV „Подкуп“, когато полученият дар или облага е с равностойност до размера на минималната работна заплата, би ускорило съществено разследванията на най-често извършваните корупционни престъпления по т.нар. „ниски и средни етажи на властта“ и ще съдейства за своевременно наказване на извършителите, намаляване на финансовия ресурс и времето за приключване на съдебната фаза на процеса. Така може да се постигне и бърз превантивен ефект върху поведението на останалите граждани в обществото.
 
Доброволното сътрудничество на член на организирана престъпна група е от съществено значение за разкриване и документиране на цялостната й престъпна дейност със средствата и способите на НПК. На практика, това е единственото възможно алтернативно решение на използването на специални разузнавателни средства - „служител под прикритие“. Стимулирането на подобна форма на съдействие на правоохранителните и правоприлагащите органи, чрез изключване на наказателната отговорност или въвеждане на задължителна редукция по чл. 55 НК, би подобрило съществено ефективността на разследванията.
 
В правните системи на държавите - членки на ЕС, и САЩ „сътрудничещият обвиняем“ е основен източник на доказателствена информация за разкриване на участниците в групата, връзките между тях и структурата на организацията.
 
В Доклада от Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата относно изискванията към съдържанието на обвинителните актове и „проблемите за ефективността на прокурорите“, както и „на цялата система за наказателно правосъдие, поради своята дължина и формализъм “ е отправена препоръка: чл. 246 НПК във връзка с чл. 249, ал. 2 НПК да бъде основно изменен, за да се намали ненужният формализъм, който се изисква при изготвянето на обвинителните актове. Обвинителните актове следва да бъдат по-опростени, като в тях във възможно най-кратка форма се излагат обстоятелствата, свързани с престъплението.“
 
В същия смисъл е и т. 82 от Становище № 11 (2016) на КСЕП относно качеството и ефективността на работата на прокурорите, включително в борбата срещу тероризма и тежката организирана престъпност -„Хармонизирането на националното законодателство с международните правни стандарти, по отношение на правната класификация на престъпните действия и законността на производствата, би улеснило значително трансграничното сътрудничество “ (Приложение № 11.3.1.4).
 
Доверието на гражданите и очакването, че Прокуратурата може и трябва да разреши всеки техен проблем, независимо от неговия характер, не съответства на нормативно предвидените й правомощия. Сезирането със сигнали, отнасящи се до гражданскоправни спорове, междуличностни проблеми, допринася за повишения брой решени преписки с отказ да се образува досъдебно производство.
 
Част от посочения проблем са опитите за изкуствено разширяване на сферите, в които Прокуратурата има правомощия, в резултат на неефективността на инспекторатите в структурите на държавната администрация. Считам, че следва да се активизира дейността на всички контролни органи както при упражняване на собствените им правомощия, така и по отношение на изпълнението на задълженията им по чл. 205 НПК за своевременно уведомяване на Прокуратурата за констатирани нарушения, съдържащи признаци на престъпление. Необходимо е общият надзор да се концентрира единствено върху дейността и изпълнението на функциите на контролните органи, а не Прокуратурата да носи отговорност за всички правонарушения в държавата.
 
Въз основа на анализ на отменителните съдебни актове по отношение на постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство, върнатите на досъдебното производство дела и оправдателните присъди, както и отменителните актове на горестоящите прокуратури, установени по реда на инстанционния и служебен контрол, следва да се направят изводи за качеството на прокурорската работа, като се създаде механизъм за контрол и се набележат конкретни мерки за подобряване на тези показатели, с цел постигане на последователност и предвидимост в прокурорската работа и преодоляване на усещането, че законът се прилага по различен начин, според случая или с оглед на личността.
 
Съществено значение за доброто правосъдие е споделянето на общи принципи за законност и морални ценности от представителите на всички професии, участващи в този процес. Разширяването на взаимното доверие, при ясно съблюдаване на разделението на функциите, е гарант за безпристрастност не само на съда, но и на органите на досъдебното производство. Влошената комуникация се отразява негативно на резултатите от изпълнението на възложените правомощия, а и на общата оценка на гражданите за работата на съдебната власт и на правоохранителните органи. Без да се засяга тяхната независимост и без да се създават условия за съмнение в непредубедеността и безпристрастността им, ще положа усилия за изграждане на хармонични отношения както със съда, така и с всички разследващи органи, в името на общата цел - успешното противодействие на престъпността.
 
Повишаване на ефективността и резултатността на противодействието на корупцията, организираната и битовата престъпност. Този проблем е комплексен, защото по естеството си е общ за всички органи на съдебната власт, а има и законодателен аспект. Дефицитът в дейността на правораздавателните органи (проблемът не е само и единствено в дейността на органите на досъдебното производство, но и в тази на съда) е подчертаван във всички доклади по Механизма за сътрудничество и проверка. Той е неделимо свързан със завършване на процеса на реформите в съдебната власт и прекратяване на мониторинга. 
 
В понятието „битова престъпност“ се включва съвкупността от престъпни посегателства, насочени срещу личността и имуществото на гражданите - кражби, грабежи, умишлени убийства и телесни повреди, посегателства върху моторни превозни средства, производство, разпространение и употреба на наркотични вещества или техни аналози. Изброяването е условно, тъй като към битовата престъпност може бъдат отнесени и други престъпления, масовото извършване на които в определени населени места и региони на страната ги превръща в сериозен проблем. Този тип престъпления формира и най-големия дял от престъпността в страната. Вредното въздействие, което те нанасят върху обществото, е изключително голямо и затова считам, че усилията на прокуратурата в следващите седем години трябва да са насочени към ефективно противодействие на тези престъпления.
 
Цели за развитие и мерки за постигането им
 
Основните принципи, които бих следвал в бъдещата си дейност, ако бъда избран за главен прокурор, са :
 
отговорност, прозрачност и институционална предвидимост чрез своевременно информиране на гражданите за дейността на прокуратурата и разследващите органи, при спазване на законността и зачитане на техните права и законни интереси;
 
гарантиране на независимостта и безпристрастността на магистратите и съдебните служители, чрез подобряване на условията за труд, обективна и справедлива оценка на качествата им и съответстващи на нея възнаграждение, стимули и форми за повишаване на мотивацията;
 
провеждане на проактивно междуинституционално и международно взаимодействие и информационен обмен;
 
активна подкрепа, на експертно ниво, на законодателния процес;
 
широк диалог с представителите на научната общност и гражданското общество.
 
Стандарти за ефективни, обективни и качествени разследвания, съобразени със закона и КЗПЧОС:
 
въвеждане на периодично задължително продължаващо обучение за всички магистрати и разследващи органи за утвърждаване в практиката на стандартите за ефективно разследване, съобразено с изискванията на КЗПЧОС;
 
проактивен подход в противодействието на престъпленията, свързани с организираната престъпност и корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности;
 
преодоляване на субективните пропуски в работата на досъдебното производство чрез утвърждаване на екипния принцип на работа и повишаване на качеството на прокурорската работа;
 
създаване на база данни с положителни прокурорски и разследващи практики по конкретен вид производства и обобщена актуална съдебна практика;
 
Убедено вярвам, че ще получа подкрепата на колегите си за изпълнението на тези приоритети. Това е процес, който изисква обединени усилия и затова заявявам, че при упражняване на предоставените ми правомощия и при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите, ще насърчавам съвместните усилия на ръководството на Прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост.