Юристът Марин Киров:
Протестите срещу кандидатурата на Гешев са политически сценарий*
Същите кръгове призоваваха за румънски модел с шумни арести, а сега се загрижиха за правата на обвиняеми олигарси. Не трябва НПО-та с неясно финансиране да могат да номинират главен прокурор
 
13 август 2019, 09:12 | Яна Йорданова | Видяна: 2512
 

Марин Киров, юрист

 
Г-н Киров, бе открита процедура за избор на нов главен прокурор. Според вас достатъчно ли е, че бе издигната само една кандидатура, която всъщност получи голяма подкрепа от гилдията?
 
От гледна точка на процедурата, да - достатъчно е, защото няма изискване за повече от една кандидатура, за да е валидна. Има възможност за номиниране от трима членове на прокурорската колегия или от министъра на правосъдието. Цялата колегия излезе с обща кандидатура, което изразява и волята им само един човек, излъчен от тях, да продължи нататък в процедурата. Нормално е членовете на ВСС, ангажирани с въпросите на прокуратурата, да я познават най-добре и сякаш това, че единодушно номинираха прокурор за кандидат за главен прокурор съответства на посланията от срещите при президента и на анализите на експертните организации – прокурор от кариерата да оглави прокуратурата. Това е само началото на процедурата обаче, след номинирането предстои представяне на концепция, изслушване и гласуване от пленума на Висшия съдебен съвет. Имам особено мнение по въпроса защо за пореден път министърът на правосъдието не номинира кандидат и не се възползва от конституционното си правомощие. Според мен това е бягство от отговорност на много високо ниво и тук не визирам конкретната ситуация, защото ние не знаем – министърът можеше също да номинира г-н Гешев. Говоря по принцип – политиците са склонни да не следват смисъла на конституцията, ако това няма да се разбере или хареса от опозицията и избирателите. Не може да се обяснява за пореден път, че не се номинира кандидат от министъра, защото ще е политическа номинация и после ще има намеци, че главният прокурор не е независим. Такива подмятания и при най-чистата процедура винаги ще има, особено в тази наша отровена политическа среда. Но това е предвидено в конституцията – министърът също да има право да номинира. И това не е проява на зависимост, а поемане на отговорност - да, аз номинирах този човек, защото считам, че той ще се справи, а ако не се, аз ще споделям отговорността. Също така номинацията не означава автоматичен избор. От своя страна прокурорската колегия направи именно това – пое отговорност за единна кандидатура. И сега след като колегията номинира този човек с пълно мнозинство, не трябва да се поддава на натиск, а да продължава да убеждава хората в качествата на кандидата. Това е смисълът от тези процедури. Очевидно е, че колегията познава и подкрепя Иван Гешев, идеята оттук нататък е останалите членове на ВСС да харесат концепцията му и също да го подкрепят, а дали това ще се случи, ще разберем през октомври.
 
Как ще коментирате масовата атака на някои медии срещу номинацията на прокурорската колегия? 
 
Безспорно се създава усещане за недоволство, но това показва връзката между медии и политически и икономически процеси и кръгове в по-общ план. И това е една дългосрочна стратегия за противопоставяне, която наблюдаваме от години. Според същите кръгове има правилни и неправилни медии, добри съдии и лоши прокурори, сред съдиите има добри и лоши по признак в коя неправителствена организация членуват, има добри и лоши юристи според това към коя партия и НПО гравитират, те по неясни признаци определят и кой е съпричастен или не към някакво престъпление. Забележете, че същите кръгове през годините призоваваха за румънски модел за борба с корупцията, характерен с шумни арести, с използване на разузнавателни средства, секретни споразумения между прокуратурата и специалните служби, а сега изведнъж се загрижиха за правата на конкретни обвиняеми олигарси или политици в България.
 
Какво е мнението ви за организираните протести пред ВСС и пред Съдебната палата по повод на номинацията на Иван Гешев?
 
Всеки има право на глас да каже "аз харесвам или не харесвам" професионалните качества на даден кандидат, да изложи аргументи в едната или другата посока, включително и процедурата предвижда представяне на становища преди изслушването и гласуването от Пленума на ВСС. Но тук мисля, че наблюдаваме друго – политически сценарий, който като замисъл е доста печеливш за тях. Политически натиск и протест (по изявлението на един партиен лидер) се оформя и представя като гражданско недоволство в опит да се покаже, че сред гражданите в един надпартиен формат (в голяма критична маса) има брожение по темата кандидат за главен прокурор. Създава се и се нагнетява усещането за проблем, за да се предложи решение именно от този кръг, те дори се опитват да диктуват правилата – казват оттеглете кандидата, прекратете процедурата и номинирайте друг кандидат по друг начин. Наблюдаваме неравностойна дискусия. От едната страна, имаме кандидатура на цялата колегия, зад която се обединява и професионалната общност, а от другата, на улицата излизат политически лидери и представители на НПО сектора. Протестиращите дори не са единни, имат различни виждания – едните директно предлагат друг кандидат с подписка, но другите сякаш не го подкрепят и искат изцяло нова процедура, някой друг да предложи трети кандидат. На този етап това, че не са единни, не им пречи, защото за тях е важно количеството. Залага се на това, че по-шумният ще победи. Независимо дали кандидатът се казва Иван Гешев или по друг начин, щом не е от техния кръг, се рисува образ на вълк, от който всички трябва да се страхуват и да се пазят и да потърсят закрила при тях, при тези, които не го харесват. Тяхната цел е да накарат премиера Борисов да се изплаши от тези протести и да се намеси в процедурата и в този смисъл от тях не виждаме нещо ново - за пореден път наблюдаваме този "печеливш сценарий".
 
Редно ли е подобни организации да се намесват при избора на главен прокурор? 
 
Според мен е полезно неправителствени организации, които работят в сектор съдебна реформа и противодействие на корупцията, например да изразяват становища, да правят анализи, които да улесняват и да подпомагат решенията на компетентните органи. Това предвиждат и процедурните правила – след номинацията, преди изслушването и гласуването, гражданските организации да изразят мнение. Защото прокурорската колегия е от 11 човека, но за избор са нужни 17, т.е. може да се формира мнение до края на самата процедура. Няма как няколкостотин или няколко хиляди човека на протест да са представителни за цялото общество. А и процедурата не е такава. Нямаме пряк избор на главен прокурор от народа, за да слизаме на нивото кой го харесва и кой не и това да е определящо. Процедурата за избор на главен прокурор е експертна в голяма степен. Ако пък организаторите на протестите искат това – пряк избор, знаят какви са предпоставките затова, да организират промяна в конституцията, референдум и т.н., но те и тогава няма да са доволни.
 
Нормално ли е граждански организации и партии да искат промяна в Закона за съдебната власт, за да може НПО-та да имат възможност да издигнат кандидатури за главен прокурор? 
 
Не би следвало неправителствени организации, с неясно или пък с чуждестранно финансиране да имат право да издигат кандидатури за главен прокурор. Пак споделям, ако искат да принизят дебата на ниво пряк избор от народа, да го правят, но ще останат изненадани от това, че по-голямата част от обикновените хора харесват действията на номинирания за кандидат, независимо от това дали протестиращите или ние с вас го харесваме. В настоящия момент конституцията много ясно казва кой и как може да номинира, кой избира, кой издава указа, а ние сме в началото на процедурата.
 
Не в това е проблемът, проблемът е, че конкретни хора си представяха как подреждат свой състав на ВСС, как посочват конкретни магистрати за висши длъжности, а това не се случи. И от там идва неприемането на всеки друг.
 
Как ще коментирате безпрецедентната хакерска атака срещу НАП? 
 
Оставям настрана защитните тези на адвокатите и обвиняемите – тяхно право е да твърдят и докажат, че не са виновни, въпреки че и те спекулират с това право, през изминалите седмици доста надълго и нашироко обясниха на хората, че няма нищо срещу клиентите им и едва ли не всичко е една измислица и заговор. За пореден път медии и кръгове представиха пред обществото готова гледна точка и "неоспорима истина" – няма престъпление, няма доказателства, всичко е изрядно, а прокуратурата действа по поръчка и с репресия. Това показва, че отвъд самото неправомерно деяние има по-голям замисъл и той е да се използва ситуацията за нагнетяване на недоверие към институциите, за напрежение, защо не и за протести, за формиране на подкрепа към конкретни партии, които са извън парламента. С особен интерес и внимание наблюдавам внушението, че прокуратурата не знае какво прави, че нямат други доказателства или че показването на част от доказателствата противоречи на закона и това щяло да попречи на делото.
 
Забележете, от една страна, се твърди, че няма доказателства, от друга, са се загрижили за делото. Оповестените доказателства не са държавна тайна и гражданите имат интерес и право на информация по случая. Казва се, че по този начин се нарушава презумпцията за невиновност. Прокуратурата не произнася присъда, не казва тези хора са виновни или невинни, а обосновава своите действия, обосновава нуждата от наказателно преследване, защото се направи обратното внушение – че няма нужда от разследване едва ли не и че всичко е изрядно. По закон е допустимо оповестяването на доказателствата с разрешение на наблюдаващия прокурор.
 
Превръща ли се кибертероризмът в бич срещу националната сигурност? 
 
Да, разбира се, всички електронни системи са уязвими, но и всички институции могат да затегнат контрола и мерките за противодействие. Това, че кибертероризмът набира скорост, не означава, че ние като общество трябва да се откажем от електронните услуги.
 
Какво според вас още трябва да се промени в Закона за съдебната власт?
 
На дневен ред продължават да са промените относно отговорността и наказателното преследване на тримата големи в съдебната власт. Може би е важно те да бъдат изчистени и да бъдат финализирани. Законът претърпя радикални промени в последните няколко години, в изпълнение на препоръките на ЕК и след промените в конституцията и за момента мисля, че по-скоро трябва да бъдат оставени да заработят, да бъде надграждан, ако има нужда, но не и да се сменя посоката, защото положителните доклади показват, че тя е правилна.
 
Миналата седмица председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев подаде оставка. Единственият от замесените в "Апартаментгейт", който остана на поста си, е председателят на ВКС Лозан Панов. Редно ли е това? 
 
Оставки след скандала подадоха хора, които счетоха, че е нарушен балансът между обществения интерес, общественото мнение и техния личен морал и разбиране за ситуацията. Те последваха реакцията и възмущението на обществото и макар да считат, че са прави за себе си, решиха да не "спорят" с недоволството на гражданите. В тази връзка г-н Панов и по време на скандала не е реагирал като замесен в него, не е показал, че е съпричастен към тази ситуация. За него случаят приключи с това, че е замесена съпругата му, а не той самият. Мисля, че вече никой няма никакви очаквания към него от гледна точка на институцията ВКС, на отговорността, на това той да е двигател на някаква позитивна промяна като председател на този съд, той сякаш изпусна момента, в който беше интересен като магистрат. Сега единственият въпрос е дали и кога ще прояви смелост да се впусне в политиката официално и след като има виждания за промяна в обществото, да ги сподели и да работи за тях, ако получи подкрепа.
 
Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт". Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.