Петко Петков, председател на Камарата на следователитe:
Кандидатурата на Гешев дойде след широко обсъждане*
Всички институции, партии и НПO да не се намесват в работата на единствения легитимен орган в страната - ВСС, който има отговорността и правомощието да избере главен прокурор на Републиката, призовава ръководителят на съсловната организация
 
30 юли 2019, 15:57 | Анна Заркова | Видяна: 789
 

Петко Петков, председател на Камарата на следователите, снимка в-к "Труд"

 

Човек от системата, диалогичен, честен и с ясна стратегия за работата на следствието. Такъв нов главен прокурор си пожела в официално становище Камарата на следователите. Кажете г-н Петков, съответства ли на вашето желание г-н Иван Гешев, който се оказва единствен кандидат за шеф на държавното обвинение?

Становището на Камарата на следователите, което цитирате, беше изготвено след среща на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) с членове на нашия Управителен съвет (УС). Срещата се проведе на 4 юли и беше относно избора на нов главен прокурор. На нея всеки от нас – а ние сме все следователи с опит – изказа свои виждания за неговия профил. Около 20 дни по-късно, когато номинацията на зам.-главния прокурор Гешев вече беше факт, ние я обсъдихме на свое заседание. Обединихме се около мнението, че тази номинация изцяло се припокрива с профила на кандидата за главен прокурор, очертан на срещата ни с прокурорската колегия на ВСС.

А имахте ли вие свой фаворит за тоя пост преди срещата с прокурорската колегия?

Аз бих искал да знаят вашите читатели, че разговаряме с вас в присъствието на колеги от УС на Камарата на следователите, а Камарата представлява 60% от общо 400-те следователи в Националната следствена служба (НСлС) в следствените отдели в страната. Така че, аз отговарям на въпросите ви не само в лично качество. Ние не сме разглеждали персонално въпроса за кандидатурата за главен прокурор. С днешна дата можем да кажем, че издигнатата кандидатура на г-н Гешев изцяло отговаря на изискванията, заложени в чл. 170 ал. 5 от Закона за съдебната власт. Ако искате, ще ви ги изброя. Спазване на висок етичен стандарт. Дългогодишен опит като следовател и прокурор. Административен опит – г-н Гешев го има, като ръководител на специализираната прокуратура и зам.-главен прокурор. Умения за работа в екип и мотивиране на колектива. Изявена независимост и воля за налагане на законността. Решителност при изпълнение на служебните задължения. Психическа устойчивост при работа под напрежение и високо ниво на стрес. Г-н Гешев е една приемлива кандидатура за нас и като се има предвид това, че е натрупал като следовател половината от професионалния си стаж. Надяваме се, ако бъде избран, да заложи на развитието на следователската професия, на нейното стабилизиране, на повишаването на функционалната компетентност на следователите.

Оказва се, г-н Петков, че много хора у нас – политици и магистрати залагат, образно казано, на свой главен прокурор – мечта. Доста негови портрети се появиха още преди да стартира изборът, който ще бъде през есента. На какво се дължи това масово живописване на мечтани главни прокурори, според вас? Аз не си спомням да е имало такова преди процедурите за избора на Филчев, Велчев и Цацаров?

Политиците първи подеха това, което наричате "масово живописване на прокурора – мечта". Първо президентът подложи на обществено обсъждане този въпрос – какъв да бъде новият главен прокурор. После започнаха срещите във ВСС по тази тема. Ние за пръв път ходим на такава среща, откакто я има Камарата на следователите. Обсъждахме казаното на нея с колегите по места. Така се получи едно широко обществено обсъждане.

Общественото обсъждане не доведе до обществено съгласие, май. Имаше протест и контрапротест пред ВСС – едни са против, а други "за" кандидатурата на г-н Гешев.

По този повод ние изготвихме становище до пленума на ВСС, че не следва да се поддават на никакъв външен натиск. И трябва да вземат своето решение за избора на бъдещия главен прокурор, съобразно с професионалните и нравствени качества на кандидатите – все едно колко са – един, двама, трима. Да направят избора, като оценят внимателно отговорите на въпросите, които ще бъдат поставени на 24 октомври при изслушването на кандидата или кандидатите. Камарата на следователите призова и всички институции, партии и НПO да не се намесват в работата на единствения легитимен орган в страната, който има отговорността и правомощието да избере главен прокурор на Републиката.

Четох внимателно и двете ви становища относно бъдещия шеф на държавното обвинение. На едно място вие отбелязвате, че той трябва да осигури баланс между задачите на прокуратурата и обществените очаквания. Това означава ли, че според вас, обществото очаква нещо различно от това, което прокурорите целят?

Обикновено от всеки професионалист се очаква повече, отколкото се получава, като резултат от упражняването на професията му. Важното е да се надграждат резултатите. Когато човек от кариерата стане главен прокурор, той познава проблемите в прокуратурата на ниско и високо ниво. А това предполага, че в по-голяма степен ще оправдае очакванията на обществото за решаването им. Много е важен и екипът, който главният прокурор ще си подбере. От него много зависи доколко ще се оправдаят надеждите за промени в системата. Ако си спомняте, като главен прокурор г-н Велчев беше създал консултативен съвет от юристи, изявени в академичната общност. Те бяха много полезни при обсъждането на законодателните промени, които наричаме реформа в съдебната система.

Чух бившия правосъден министър Станков да казва, че "ако новият главен прокурор е от прокуратурата, той ще предложи още от същото, което имаме. По-добре да е отвън, защото прокуратурата има нужда от реформатор", каза г-н Станков.

Има различни становища. Нашето е различно от това на г-н Станков. Друго становище има Висшият адвокатски съвет – че и адвокат ще се справи с длъжността. Да, ще се справи, в адвокатурата със сигурност има колеги, които отговарят на изискванията на закона, но ще му е нужно време, докато опознае отвътре прокуратурата.

Въпросът е в избора – дали "още от същото в прокуратурата", или "реформа"? И що е то реформа изобщо? Според колегата ви Елин Алексов, който е шеф на Асоциацията на прокурорите, реформа означава "еволюция", а не "революция". А според вас?

Аз съм от 25 г. в следствието. И ние от 25 г. се реформираме. И се оказва, че след всяка една реформа ни трябва един дълъг период от време, за да се излекуваме от нея. Лично аз предпочитам реформата не като ревюлюция или еволюция, а като надграждане на това, което сме постигнали.

В становището ви пише, че освен всичко друго, следващият главен прокурор трябва да има ясна концепция за развитието на следствието. А каква е вашата концепция?

Ние бихме искали да се инициират законодателни промени, свързани с разширяването на функционалната компетентност на следствието и използването на капацитета му в пълен обем. Да бъдат заложени конкретни текстове от НК, по които следователят да работи. Необходимо е веднага след извършването на престъплението да се знае кой е компетентният орган да го разследва. Да не разчитаме на благоволението на някой административен ръководител да ни възложи някое досъдебно производство. И да не ни възлагат дела, по които е работила друга разследваща структура, но не е успяла да ги приключи.

Оплаквате се от липса на достатъчно работа?

Не, в НслС в последните години имаме оптимално натоварване. Но това се дължи на активността на ръководството ни. Искаме законодателна промяна, при която да имаме яснота върху кои дела работим, а не да разчитаме на нашия директор да ги договори или на усмотрението на окръжните прокурори. Наш анализ показва, че по доста от възложените ни дела са работили по-рано разследващи полицаи. 90% от тия дела са по чл. 250 – 255 от НК и са от особена сложност – за финансови и данъчни престъпления, за пране на пари. Те са престояли в другите разследващи структури година, две, три, пет и повече, и после са дошли при нас. Друго е, ако ги разследваме от самото начало.

Ако правилно ви разбирам, след като разследващите полицаи закъсат по някое трудно дело, те го изпращат при вас.

Горе-долу това става. При нас не влизат свежи дела.

Кои са знаковите дела, които разследвате сега?

Имаме всякакви дела – данъчни, стопански, за влакови катастрофи, за убийства, изнасилвания, трафици на хора. По волята на законодателя всички тежки катастрофи по суша, въздух и вода са от компетенцията на националното следствие. За нас всички дела са важни, ние не ги делим на знакови и незнакови. Като дела от особен обществен интерес, бихме посочили делото за катастрофата край Своге. Делото "Хитрино", някои дела срещу замърсяването на околната среда, жп катастрофата на гара Калояновец и др. Имаме приключени досъдебни производства за престъпления против данъчната система, по които има произнесени осъдителни присъди в това число и ефективни, което е рядко срещано в съдебната практика за такива престъпления. Присъдите са за избегнато плащане на данъчни задължения в особено големи размери. По тези разследвания има възстановени значителни суми в бюджета.

На разследващите полицаи им се зловидят големите заплати на следователите. Защо така? Вашите ли са големи, или техните са малки?

Заплатите на дознателите (разследващите полицаи- б.а.) са малки. Заплатите на следователите са по щатна таблица на ВСС, която се отнася за всички действащи магистрати. Заплатите на дознателите са може би 3 пъти помалки от нашите, но това е част от проблемите на МВР със заплащането на труда. МВР е мегаминистерство, чиито финанси по-трудно се управляват. Магистратите са около 5000, служителите на МВР – около 50 000.

По едно време имаше идея за закриване на следствието. В министерството на правосъдието смятаха, че разследващите полицаи и следователите вършат една и съща работа, следователно са излишни едните от тях.

Да, по времето, което визирате, съдбата на следствието беше решена от политици – рекоха и отсекоха, без да вникнат в досъдебната фаза на разследването, без да поискат нашето мнение. То беше през мандата на министър Станков, при управлението на НДСВ. Тогава беше извършена промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, при която бяха ограничени и сведени до минимум възможностите на следствието да провежда досъдебни производства. 97% от престъпленията бяха поверени за разследване на МВР, а за нас останаха само 3%. Законопроектът беше внесен в правната комисия от проф. Петканов, който тогава беше министър на вътрешните работи. Камарата имаше представител там. Той е чул професор Петканов да предупреждава законодателите: имайте предвид, че за разследващи полицаи трябва да се назначат юристи, така че дознанието ще може да започне да функционира пълноценно след 3-4 години… Така и стана, с всичките последствия от това.

Ако не греша, вие издадохте методики за разследване на различни видове престъпления, които са достъпни за магистратите и другите разследващите органи?

Да. Методиките бяха издадени на хартиен и в електронен вариант, което ги прави достъпни до широк кръг адресати. Отделно от това следователите от НСлС провеждат регулярни обучения и по места. През 2018 г. Камарата спечели проект по оперативна програма "Добро управление", според който 12 хабилитирани преподаватели и магистрати създадоха методики и изготвиха наръчници за разследване на видовете престъпления.

Е, добре, приемаме, че полицаите са се научили да разследват и с помощта на вашите наръчници. Защо тогава професията на следователите трябва да остане?

Разследващите полицаи, като служители на МВР са част от изпълнителната власт, а ние следователите сме част от съдебната, което предопределя независимост в нашите разследвания. Около три четвърти от сложните стопански и данъчни дела, които се разследват в МВР, се преобразуват в следствия на определен етап и идват при нас. Това е, защото натоварването и недостатъчният финансов ресурс с оглед необходимостта от сложни и скъпи експертизи води до невъзможност да извършват реално и ефективно разследване по този вид дела. Те по 3-4 г. стоят при тях, а после идват при нас и ние ги започваме от нулата. Проблемът е, че като минат години, събирането на доказателства е много трудно. Ето защо, силно се надяваме новият главен прокурор да има волята да убеди законодателя, че разследванията по такива трудни дела трябва да започват от самото начало при нас. В НСлС следователите са с компетентност да разследват в цялата страна. Ние сме и единствената разследваща служба, за която законодателят изрично е предвидил възможността да извършва действия и по видеоконференция, като всички работещи в службата магистрати са с богат професионален опит. Имаме и добро техническо обезпечение От 2 г. при нас функционира криминалистически отдел с много добро оборудване, извършват се експертизи по дела от цялата страна. Оборудвани са лаборатории и мобилни центрове, които могат да стигнат до всеки град. За нуждите на разследването са закупени и дронове, и друга нужна техника.

А имаме ли нужда ние от една Лаура Кьовеши, която, подобно на румънската да осигури на корумпираните полици място в затвора?

Това на кой му е мястото в затвора, го решават съдиите на фона на доказателствата, събрани от разследващите и прокуратурата.

Не знам защо ми се струва, че у нас политиците се разследват едва, когато станат бивши?

Може би наистина у нас се разследват повече бивши, отколкото настоящи политици. Обаче имаме и доста депутати със свален имунитет. Включително в това Народно събрание. В Столичното следствие имаше повдигнато обвинение срещу министър на здравеопазването. Има разследвани кметове, общински съветници… Това, че твърде малко от разследванията са приключили, е друг въпрос.

Ще ни направи ли услуга хер Юнкер, ако изпълни обещанието си и свали мониторинга над правосъдието на България преди края на своя мандат?

От известно време този мониторинг е напълно излишен. Всяка година в България идват различни евроексперти, питат ни за едни и същи неща, ние отговаряме едно и също и те пишат едно и също в докладите. Един и същ е и резултатът.

Ако хер Юнкер не удържи на думата си, правосъдният министър Кирилов ще подаде оставка. Зарече се да го направи. Но променя ли една оставка на правосъден министър качеството на правосъдието в България?

Вие сте ходила в Министерството на правосъдието, нали? Там в коридора са качени снимките на десетки министри от създаването на институцията, която е на повече от сто години. Единици са тези, които са си изкарали докрай мандата. Както и тези, които са оставили в историята на правосъдието следа. Не е чак толкова важно, че един министър пак ще подаде оставка. Но е важно кой ще дойде на негово място. Нормотворческата функция на изпълнителната власт се осъществява чрез министерството на правосъдието. Много зависи от правосъдния министър доколко в процеса на законодателството ще бъдат чути професионалистите. Ние от Камарата на следователите имаме представители в почти всички работни групи по промени в законодателството. Но чуваемостта на мнението ни не е голяма. Ако ни питате какво е най-важното, което очакваме от новия главен прокурор, ще ви кажем, че очакваме да чува гласа на следователите. И ако изберат единствения номиниран към момента, г-н Гешев, се надяваме той да не забрави, че дълги години е бил един от нас.

Петко Петков е роден на 15 октомври 1969 г. в с. Лесново, обл. София. Завършил ВИ на МВР ( 1994). Започнал кариерата си във вътрешното министерство през 1993 г., а от февруари 1995 г. работи в следствието – пом.- следовател, следовател, ръководител на следствена служба, директор на окръжни следствени отдели на Благоевград и София, зам.-директор на НслС ( 2010-2013). Сега е следовател в Първи отдел на НСлС. От 5 г. е председател на Управителния съвет на Камарата на следователите.

*Анна Заркова, в-к "Труд". Заглавията са на "Правен свят".