Тамара Гуцуньа, член на сръбската Камара на ЧСИ:
В Сърбия повишихме дисциплината на длъжниците с извънсъдебните събирания на дългове от комунални услуги
Съветвам колегите си от България да намерят начин да променят закона в своя полза, призова съдебният изпълнител
 
23 април 2019, 09:00 | Цветелина Янкова | Видяна: 452
 

Тамара Гуцуньа

 

Актуалните тенденции в съдебното изпълнение в Европа обсъдиха на 20 март в София съдебни изпълнители от България, Франция, Албания, Гърция, Литва, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Един от примерите за добра практика, който изпъкна в рамките на дебата, бе този на Сърбия, при който т.нар. у нас "малки вземания" или събирането на дългове от комунални услуги могат да се осъществяват по извънсъдебен ред, единствено от съдебния изпълнител, определен от местна Камара за тази работа. Разговаряхме с един от членовете на сръбската Камара на частните съдебни изпълните Тамара Гуцуньа, за да научим повече за първите стъпи, ефекта и позитивите от прилагането на този модел.

Госпожо Гуцуньа, моля Ви да разкажете накратко как работи сръбският модел на извънсъдебни събирания на дългове от комунални услуги ?

Според Закона за изпълнение и обезпечаване на вземанията, който е приет през 2011 година, в системата на Сърбия са въведени съдебните изпълнители. Според този закон заплащането на комуналните сметки се прехвърли върху съдебните изпълнители изцяло. Дотогава отговорността се основаваше по седалище на кредитора. С промяната на Закона през 2014 година отговорността се установи според местопребиваването и се въведе едно равномерно разпределение на всички комунални процедури за съдебните изпълнители между териториите, за които отговарят. Камарата на съдебните изпълнители извършва това разпределение чрез софтуер и по този начин кредиторите се обръщат към Камарата и тя е длъжна в срок от 5 дни да изпрати на съответния взискател информация и да го уведоми за коя процедура и кой съдебен изпълнител ще отговаря. Тогава кредиторът се обръща към съответния съдебен изпълнител с предложение за изпълнение. В предложението, освен всичко предписано от закона, трябва да има и доказателство, че Камарата на съдебните изпълнители е определила точно този съдебен изпълнител да води процедурата.

Може ли да кажете каква е сумата, която е спестена от съдебни разноски и такси за длъжниците, вследствие на въвеждането на този модел?

Нямам точни данни за спестеното, но при всички случаи с тази система се раздвижи изплащането на дълговете, защото в Сърбия имаше много голям брой дела, няколко милиона, които съдилищата нямаха възможност да разглеждат. Бяха свръхнатоварени. Не стига, че бяха пренатоварени, но всеобщото мнението беше, че съдът е длъжен да ги разглежда и да отсъди. Съдът трябваше да проведе дело, а събиранията на сумите трябваше да извърши съдебният изпълнител. Във всички случаи с промените имаме като последица повишаване на дисциплината на длъжниците, за да си плащат задълженията. Така че всяка година се отбелязва намаляване на броя на тези процедури, което във всички случаи е в интерес на държавата. Длъжниците разбраха сериозността на положението.

Имате ли данни за изминалата година какъв е размерът на събраните дългове?

Имаме всички тези данни в Камарата на съдебните изпълнители. Ние сме длъжни периодично да изпращаме справки и всички вече сме предали заключителни доклади за изминалата година. След изпращането на годишните отчети, Камарата има задължение да ги обедини и да ги изпрати на Министерството на правосъдието.

Бих искала да Ви попитам за личното Ви мнение във връзка с един настоящ български проект, който предвижда такива изменения в Гражданския процесуален кодекс, според които се дава възможност съдът да спира принудителното изпълнение на всяка заповед, ако длъжникът е подал възражение срещу нея, с изключение на случаите, в които заповедта е в полза на държавата или общината. Как ви се вижда една такава идея?

Аз мисля, че тогава се губи смисълът и това ще мотивира длъжниците да подават жалби и когато трябва, и когато не трябва. Така че аз мисля, че трябва първо съдът да се произнесе по жалбата и да се види резултатът. След като се вземе решение по жалба, то тогава би могло да се вземе решение дали да се спре процедурата или не.

И накрая, какъв е призивът Ви към българските съдебните изпълнители?

Във всеки случай бих ги посъветвала да намерят начин да променят закона в своя полза – в смисъл – да направят така, че именно те да са основно задължени за плащанията на комуналните предприятия. Както казах и по-рано, нашият опит показа, че така се въвежда дисциплина и се намалява броят на изпълнителните дела, тъй като хората започнаха да си плащат сметките. Моето мнение е, че това са процедури, които ние, съдебните изпълнители, можем да извършваме – достатъчно сме образовани, мотивирани и много по-бързо работим в сравнение със съда, особено когато става дума за заплащане на комунални услуги.