Асоциацията на прокурорите в България:
Промените в НПК не противоречат на Конституцията
Специализираният наказателен съд няма характеристика на "извънреден съд", категорични са обвинителите в становището си до КС
 
13 февруари 2018, 09:15 | | Видяна: 572
 
 

Предстои Конституционният съд да се произнесе по исканията на Пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет за обявяване като противоконституционни на последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезли в сила преди малко повече от три месеца.

Конституционните съдии се обърнаха към основните съсловни организации на магистратите с искане да изразят позициите си по дискутираните текстове. Една от организациите, която предстои да представи становището пред КС, е Асоциацията на прокурорите в България. 

"Правен свят" публикува обобщеното становище на АПБ, на което ще се базира и финалният вариант, предоставен на вниманието на конституционните съдии.

От документа се разбира, че прокурорите не споделят мнението на сезиралите КС, че с новите си правомощия Специализираният наказателен съд има характеристиките на "извънреден съд". "Историята съдържа пример за извънреден съд, действал на територията на нашата държава и това е Народният съд за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея", припомнят от Прокурорската асоциация, като подробно се аргументират защо СпНС няма характеристиките на такъв "извънреден съд" – пециализираните структури не са създадени за конкретен специален случай, който ще разглеждат. Те имат национална компетентност и нямат времево ограничение, в което да се простира дейността им". рганите на досъдебното производство по дела, подсъдни на специализирания съд, провеждат разследването при спазване общо важимите за всички органи на досъдебното производство и за общите съдилища основни принципи и правила за събирането, приобщаването, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства", гласят друга част от коментарите в обобщеното становище на АПБ.

Ето и пълния текст на позицията на прокурорите: 

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България, след като се запозна с мотивите на вносителите на исканията за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 127, ал. 1, предложени предпоследно и последно от НПК, застъпва тезата за липса на противоречие между Конституцията на Република България (КРБ) и оспорените пред Конституционния съд норми по следните съображения: 

Относно чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК: 

Пленумът на Върховния касационен съд е изразил становището, че разширяването на обхвата на компетентността на Специализирания наказателен съд (СпНС) с разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК е в противоречие на основни конституционни принципи. Оспорената разпоредба предоставя правомощие на СпНС да разглежда дела за изброените в нормата престъпления, извършени от  кръга субекти, очертан лимитативно в същата норма. Според вносителите този законодателен подход превръща СпНС от специализиран в извънреден съд по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията. Съгласно решение № 10/15.11.2011 по к. д. № 6/2011 година на Конституционния съд, СпНС е специализиран, а не извънреден, защото неговата подсъдност е определена "по материя, а не по субект", респ. критерият за определяне на компетентността на СпНС е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. 

В подкрепа на своята теза Пленумът на ВКС е изтъкнал и съображения, обосновани с действащи разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно чл. 107б от ЗСВ е предоставено изключително правомощие на председателя на Апелативния специализиран съд да командирова освен съдии от СпНС и съдии от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдии от ВКС. Такова правомощие не е предоставено на друг ръководител на орган на съдебна власт, поради което е налице отклонение от общите правила, които се прилагат за общите съдилища. 

Вносителите са обсъдили и разпоредбите на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ и чл. 345, ал. 5 от ЗСВ, регламентиращи изплащането на допълнителното трудово възнаграждение на магистратите и служителите от специализираните структури в размер, изчислен по правила на съответната колегия за индивидуална оценка на резултати от дейността, възлизащ на не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно. Допълнителното трудово възнаграждение за магистратите от общите съдилища и прокуратури, както и за военните съдилища и прокуратури се изчислява по друг критерий – съобразно натовареността. По този начин, според Пленума на ВКС, е въведен двоен стандарт и възможност за облагодетелстване на "определени съдии и прокурори".  

Върховните съдии са посочили и друг довод в подкрепа на застъпеното становище - оспорената разпоредба нарушава конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона – чл. 6 от КРБ. При обвинение за едно и също престъпление  "лицата, посочени в чл. 411, ал. 1, т. 4 от НПК имат право на контрол на постановения акт на три инстанции, докато лицата извън определените в оспорената норма имат право да предизвикат контрол на постановения акт само пред една инстанция". 

Изложените мотиви на Пленума на ВКС се споделят изцяло от Висшия адвокатски съвет. Допълнително ВАдвС посочва, че са накърнени и нормите на чл. 31, ал. 3 и 4 от КРБ, чл. 117, ал. 2 от КРБ и чл. 121, ал. 1 от КРБ, като представят подробни съображения в тази насока.    

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България не споделя тезата, че разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 4 от НПК противоречи на Конституцията и в частност, че разпоредбата придава на Специализирания наказателен съд характеристика на "извънреден съд" по смисъла на чл. 119, ал. 3 от КРБ. 

Историята съдържа пример за извънреден съд, действал на територията на нашата държава и това е Народният съд за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Народният съд е учреден с Наредба – закон (обнародвана на 12.01.1945 г.), в която са легитимирани неговата материална компетентност, структурно – организационна форма, процедурата по съдене на виновните лица и срок на функциониране  (до 31.03.1945 г., съгласно чл. 9 от Наредбата – закон).

В чл. 1-ви от Наредбата – закон (по- нататък "Наредбата") е очертан кръгът лица, подлежащи на наказателно преследване за извършени престъпления, изброени в чл. 2-ри от същия акт. Съгласно посочената разпоредба "Учредява се Народен съд за съдене извършилите престъпни деяния, предвидени в този закон: а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 година до 9 септември 1944 година; б) народни представителни от XXV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Индивидуализацията в чл. 1-ви, б. "А" и "Б"  на  субектите, подлежащи на наказателно преследване, не само съобразно заеманата длъжност, но и с оглед на периода на нейното заемане, води до безспорния извод, че нормата е създадена "intuito personae", т.е. с оглед на субекта. Поради това и с оглед въвеждането на престъпления при действащ към онзи момент Наказателен закон, липсата на възможност за обжалване или потвърждаване на постановената от Народния съд присъда, придава извънреден характер на дейността на учредения съд. Този извод се подкрепя и от факта, че Наредбата-закон за създаване на Народния съд е противоречала на действащата към онзи момент Търновска конституция. 

Съпоставянето на разпоредбата на чл. 1, б. А и б. Б от Наредбата с разпоредба на чл. 411, ал. 1,т. 4 от НПК води до извода, че в оспорената по настоящото дело норма признакът "субект на престъплението" се отнася до група лица, имащи определено длъжностно качество, а не до конкретно лице, към което да е насочена наказателна репресия.  

Специализираните структури не са създадени за конкретен специален случай, който ще разглеждат. Те имат национална компетентност и нямат времево ограничение, в което да се простира дейността им.  В глава XXXIа от НПК "Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализирания наказателен съд" не се съдържа регламент на особени процедури, които да отличават работата на специализираните структури, спрямо общите съдилища и прокуратури. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 7 от НПК при колизия между компетентността на специализирания наказателен съд и военния съд, делото се гледа от военния съд. Последното недвусмислено дава израз на волята на законодателя, че компетентността на СпНС не е абсолютна по своя характер.

​В подкрепа на изразеното от нас становище следва да се посочи, че органите на досъдебното производство по дела, подсъдни на Специализирания наказателен съд, провеждат разследването при спазване общоважимите за всички органи на досъдебното производство и за общите съдилища основни принципи и правила за събирането, приобщаването, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.

Нормата на чл. 411д, ал. 2 от НПК също не превръща СпНС в извънреден съд. Разпоредбата е изменена със ЗИДНПК, обн. "Държавен вестник" бр. 63/ 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. и създава задължение на съдията от СпНС да насрочи делото в разпоредително заседание в едномесечен срок от неговото постъпване в съда. Макар този срок да е по-кратък в сравнение със срока по чл. 247а, ал. 2, т. 1 от НПК, предоставен на общите съдилища, нормата не се намира в колизия с нито едно конституционно предписание. Вмененото по законодателен път задължение на СпНС по чл. 411д, ал.2 от НПК е израз да дискреционната власт на законодателя, упражнена  съобразно чл. 84, т. 1 от КРБ. Това законодателно решение обективира и функционалната връзка между представителите на законодателната и изпълнителната власт по повод държавната политика, провеждана от изпълнителната власт, съобразно конституционните си правомощия по чл. 105, ал. 1 и 2 от КРБ, в областта на наказателното преследване за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. По своето естество разпоредбата на чл. 411д, ал. 2 от НПК, не нарушава баланса между легитимната цел на законодателя и конституционните права на гражданите, поради което и не придава извънреден характер на специализирания съд. 

Следва да се посочи, че поради липсата на изрични норми в гл. XXXVа от НПК и с оглед разпоредбата на чл. 411е от НПК, предметът на касационното обжалване на актове на АСпНС пред ВКС се определя съгласно чл. 346 от НПК, следователно е практически невъзможно три инстанционно производство за дела пред СпНС, когато за същите дела процедурата пред общите съдилища приключва пред окръжния или апелативния съд. 

Чл. 107б, ал. 1 от ЗСВ и чл. 233, ал. 6 от ЗСВ също не придават на СпНС характеристиката на извънреден съд.

​Следва да се отбележи, че правомощието на председателя на АСпНС по чл. 107б от ЗСВ да командирова съдии от апелативни или окръжни съдилища може да бъде упражнено при наличието на две кумулативно съществуващи предпоставки: 1) съдия от АСпНС да е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и 2) да е налице невъзможност на негово място да бъде командироват съдия от СпНС. По аргумент от чл. 107б, ал. 1, изр. 2-ро председателят на АСпНС не може да командирова съдии от други съдилища, ако причината за това е невъзможност да се формира състав. 

​Разпоредбата на чл. 107б, ал.1 от ЗСВ съдържа достатъчно гаранции за това, че командироването на съдии от други съдилища в АСпНС (и единствено в АСпНС) се извършва съобразно общоважимите за всички магистрати правила и то при наличието на строго определени от закона предпоставки. Нормата на чл. 107б, ал.1 от ЗСВ разкрива ясно целта на законодателя - да осигури ритмичност в работата на АСпНС, като осигурява възможност на съда да приключва делата (които обичайно са от изключителна и правна сложност) в съответствие с чл. 22 от НПК - в рамките на разумните срокове.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗСВ следва да се тълкува като израз на намерението на законодателя да мотивира магистрати да заемат длъжност в специализираните структури.  

С оглед на законодателната целесъобразност на разпоредба 107б от ЗСВ и чл. 233 от ЗСВ, считаме че те не придават на СпНС характера на извънреден съд. 

​Разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 4 от НПК не накърнява презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал.3 от КРБ, изтъкнато от ВАдвС.