Със сътрудничеството на
Интернет книжарница Ciela.com
Доброволно представителство
Кристиан Таков
Издателство Сиби
38,00 лв.
КУПИ

Проблемите, които представителството поражда, изглеждат на пръв поглед сравнително лесно разрешими. Може би тази е причината българската наука да му посвети сравнително малко цялостни изследвания. В довоенната българска правна литература представителството е било предмет на две монографии. При действието на новия Закон за задълженията и договорите (1951 г.) доктринерният интерес към него спада още повече – за 40 години са публикувани около 20 статии, посветени на отделни негови аспекти. Цялостната доктрина за представителството намира като че ли единствен подслон в стандартните учебни курсове. Видимо възраждане на интереса към пълномощието се наблюдава от 1990 г. Повечето автори обаче се обръщат към въпросите на търговското представителство – до 2005 г. са публикувани около 30 статии предимно в тази материя. Този интерес днес като че ли изживява свой апогей – в последните години бял свят видяха две монографични изследвания и една докторска дисертация. Техен предмет на изследване са търговското пълномощие, търговският представител и мнимото представителство. Така се оказва, че в правната ни книжнина от 1934 година насам няма монографично изследване, което да обхваща всички основни въпроси на прякото доброволно представителство.
Обекти на изследването в тази книга са външните отношения при прякото доброволно представителство. Ходът на изложението следва развитието на представителните правоотношения във времето – като се започне от възникването на представителната власт, продължи се с нейното упражнение – било то нормално или в отклонение от очакваното, мине се през действията без представителна власт и въпросите на ратификацията и се свърши с прекратяването на представителството. В границите на работата са включени въпросите на възникването на представителната власт по волята на представлявания; пределите на представителната власт при доброволното представителство; нормалното упражняване на представителната власт и последиците от него; отклоненията от нормалното упражнение на представителната власт, различните им проявни форми и последиците на всяка една от тях; действията, извършени без представителна власт или при превишаването й; ратификацията на действията на мнимия представител; прекратяването на представителната власт.
Още в началото на книгата са направени задължителните за такъв тип изследване класификации на представителството съобразно различни критерии. Дължимото е отдадено и на сравненията на представителството с други сходни нему правни фигури. Пак в началото е изложена използваната по-нататък терминология. Непосредствено след нея са анализирани групите правоотношения, които съставляват цялостното явление на представителството. Напред е изведена и дефиницията на представителната власт и анализът на същината й. Дотук се посочи, какво е включено в изследването. Сега следва да се посочи какво не влиза в него и защо то е пренебрегнато. В анализа не са включени (или поне не в цялост) нито вътрешните отношения при представителството, нито косвеното, нито задължителното, нито пък органовото представителство. Не е отделяно специално внимание и на теориите за същността на представителството, нито на историческото му развитие. В анализа освен международните регламентации (PECL, PICC 2004 и CAISG) са включени повечето от законодателствата на „старите” страни-членки на ЕС. Отнасящите се до материята на представителството текстове на PECL, PICC 2004, CAISG, германския BGB, френския CC, италианския Cc, холандския BW и швейцарския OR са отпечатани в края на книгата. Отпечатани са и текстовете за пълномощието на отменения ЗЗД (1892 г.), както и Хагската Конвенция за приложимото към представителството право от 1978 г.. И накрая, когато авторът е стигал до извода, че действащото българско право разкрива празноти, противоречия или несъвършенства, които или не могат да се преодолеят със съществуващите догматични инструменти, или носят риска да доведат до нееднакво правоприлагане, са направени предложения de lege ferenda.
Законодателството и съдебната практика са взети под внимание към 10 януари 2008 г.