Преразказ с елементи на разсъждение
Джйекуйеме*
"Хиляда тоги" или какво няма да забравят трима български съдии, участвали в политически митинг във Варшава
Джйекуйеме*

Авторите на пътеписа - Вл.Цариградска, Н.Куцкова, Ат.Атанасов на политическия митинг във Варшава

Трогателен преразказ с елементи на разсъждение са публикували трима български съдии от Съюза на съдиите в България (ССБ) - Владислава Цариградска, Нели Куцкова и Атанас Атанасов, които в събота се включиха в политически протест в полската столица Варшава. Пътеписът на магистратското трио има за цел да популяризира недоволството на либерално ориентирани полски съдии, които недоволстват от съдебната реформа на управляващата консервативна партия в Полша. Цариградска, Куцкова и Атанасов потвърждават констатацията на "Правен свят", че посещението им до Варшава е било заплатено с техни лични средства, с оглед размера на възнагражденията на българските магистрати, спрямо средната работна заплата в България, което не е изненадващо. От пътеписа става ясно още, че представителите на върхушката на ССБ напълно одобряват политическата дейност на съдиите, което влиза в остро противоречие с националното ни законодателство и грубо погазва етичните правила на българските магистрати.
 
"Правен свят" публикува цялата "ода на радостта", с незначителни поправки на допуснати от авторите дребни технически грешки. Участник в политическата демонстрация в полската столица бе и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Парадоксално е, че само преди пет години именно ССБ бе една от организациите, които остро се противопоставяха на избора на Панов за "съдия №1".
 
"Скъпи колеги, Много държим да споделим с вас преживяното във Варшава. Такава емоция трудно се пресъздава, но ще се опитаме да ви я предадем, както и да съобщим и малко сухи факти.
 
В самия край на 2019 г. /с открито писмо от 30-ти декември/ най-голямата организация на полски съдии "Юстиция" отправи призив до всички магистратски организации в Европа и до всички европейски юристи да вземат участие в организирания от тях мълчалив протестен марш "Хиляда тоги". Протестът на полските колеги е срещу приети от Сейма /долната камара на полския парламент/ само за няколко дни, в навечерието на Коледа, изменения в полското законодателство, сериозно посягащи на независимостта на съда. Една от тези промени предвижда задължително деклариране на членство в професионални организации. Други са: забранява се на съдии да не прилагат разпоредби, които изрично не са признати за неконституционни от КС; забранява се на Общите събрания на съдиите да правят "политически декларации"; съдиите се задължават да обявяват профилите си в социалните мрежи.
 
Най-опасна от предложените нови разпоредби е забраната да не се прилага закон, който изрично не е обявен за противоконституционен. Целта на това предложение е да бъде предотвратено прилагането на решенията на Съда на ЕС, с които се установява противоречие с Правото на ЕС на различни промени, засягащи съдебната власт в Полша, приети през последните 4 години, като съдиите, нарушаващи тази забрана са застрашени от дисциплинарно отстраняване от длъжност. Това беше и смисълът за изразяване на подкрепа от останалите европейски държави, защото приемането на такива разпоредби би отделило Полша от ЕС и ЕС от Полша.
 
Тъй като се очаква тези промени да бъдат приети скоро от горната камара на полския парламент, съдиите са решили да организират тази форма на протест. За по-малко от две седмици полските колеги успяха да се подготвят за Марша, да уведомят европейските съдийски организации, да осъществят кампания сред полското общество, да отпечатат материали и т.н.
 
На 11 януари, преди обяд, в сградата на Върховния съд на Полша се проведе среща на полските домакини с чуждестранните гости – над 55 на брой, от 21 държави от цяла Европа, от Европейската асоциация на съдиите, от МЕДЕЛ. Всеки от нас поднесе приветствията на своята организация и изрази солидарност с полските колеги. Освен представители на "Юстиция", на тази среща присъстваше и председателката на Върховния съд Малгожата Герсдорф, както и председателят на полския Върховен административен съд.
 
Разбира се, първо беше прочетено изключително силното писмо на турския колега Мурат Арслан, изпратено от затвора – което знаете. Най-възторжено беше аплодиран присъстващ колега от Турция, уволнен след опита за преврат през 2016 г., успял да избяга със семейството си в централна Европа, сега със статут на бежанец. Той каза, "Колеги, ценете и пазете независимостта си докато я имате. Защото човек оценява такава ценност, когато я загуби."
 
Съдия от Върховния съд на Ирландия прочете писмо в подкрепа на полските съдии от председателя на ирландския Върховен съд. Съдия от Върховния съд на Нидерландия в своето обръщение посочи, че допреди няколко години за него е било немислимо, че би могъл да участва в протест с тогата си, но е било немислимо и че ще се стигне до сегашната ситуация, при която по такъв начин е засегнато върховенството на правото и независимостта на съдиите в Полша. Сред присъстващите чуждестранни участници бяха и членове на Висшите съдебни съвети на Румъния и Полша, дошли като съдии да подкрепят свои колеги.
 
Полските колеги бяха впечатлени, че в тяхна подкрепа във Варшава са дошли трима български съдии, като представители на ССБ, както и председателят на Върховния съд Лозан Панов.
 
Следобяд, около 15 часа започна самият марш, като по създадената от полските колеги организация най-отпред бяха представителите на другите европейски държави, носещи с предоставени от организаторите табели с името на съответната страна, знамена на ЕС и на своята държава.
 
Очакваше ни огромно мнозинство и ние минавахме в шпалир от възторжени граждани, които ръкопляскаха, скандираха "Джйекуйеме" – благодарим и името на съответната страна, понякога и на нейния език.
 
Маршът започна с изпълнение на националния химн на Полша – така наречения "Марш Думбровски". Хилядно множество пееше химна. Шествието през централните улици на Варшава продължи повече от два часа и разстоянието беше не по-малко от 5 километра. По данни на "Юстиция" и на общината, в марша са участвали между 25 000 и 30 000 души, от които 4 000 полски юристи – съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юридически съветници. Съдиите бяха не по-малко от 2 000 – от цяла Полша, всичките в тоги, като някои от тях бяха и със семействата си.
 
Предварително ни бяха предупредили, че ще се очакват "контрапротести". За нас това не беше никаква изненада, но съдиите от "старите демокрации" не можеха да разберат какво е това. Наистина, на няколко места имаше малки групички, които викаха нещо, но никой не им обръщаше внимание. Много интересно беше организирана охраната на марша. Полиция имаше само в началото. Разбрахме, че е имало някакво споразумение между съдиите и полицията, да бъде осигурена "гражданска охрана". И по протежение на цялото шествие отстрани на тротоарите имаше верига от граждани и съдии в тоги.
 
И един трогателен епизод. В края на марша към нас се приближи група от един мъж и три жени. Мъжът ни заговори на български /с полски акцент, очевидно отдавна живее там/. И той ни каза: "Толкова се радваме, че видяхме българското знаме. Ние не знаехме, дали ще има и български съдии и сега сме много горди!"
 
Вечерта имахме обща вечеря – гостите и представители на "Юстиция". Отново много от гостите изразиха солидарност и благодарност за поканата, а домакините не спряха да ни благодарят за подкрепата. Дойде и националният омбудсман, който заяви, че ще продължи да работи заедно с полските съдии за отстояване на тяхната независимост, защото това е необходимо за защита на правата на всички граждани. Беше незабравим ден, един норвежки съдия каза: "Няма да забравя този ден докато все още мога да помня!"
 
Оказа се, че маршът е бил отразен много сериозно и обективно в медиите на Европа, дори в "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон поуст". По националната полска телевизия обаче излъчвали концерт по време на марша. Но частни медии и сайтове са го отразявали он-лайн. Вестник "Гардиън" цитира Кийс Стерк – съдия от Нидерландия, президент на Европейската мрежа на съдебните съвети: "Представители на европейски сдружения на съдиите казват, че традиционният рефрен, че съдиите "говорят само с актовете си" вече не е актуален. Съдиите се обръщат към гражданите, казвайки "Защитете нас, за да можем ние да защитим вас!". В държави, в които се съблюдава независимостта на съда, естествено съдиите не следва да се включват в политиката. Но когато съдебната независимост се разрушава, не може да се очаква от тях да се оставят да бъдат водени като агнета на заколение. На съдиите не само е разрешено да се борят – това е техен дълг!"
 
*Заглавието е на "Правен свят" и е цитат от авторите на пътеписа. Нели Куцкова, Владислава Цариградска, Атанас Атанасов, ССБ
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
боец
|
нерегистриран
14 януари 2020, 17:15
23
-20
Ако това е нивото на съдиите в България почвам да се плаша сериозно!
5
Калин Калпакчиев
|
нерегистриран
14 януари 2020, 18:55
18
-18
Беше предвидено аз да водя делегацията,но с моя приятел Полфрийман работихме по друг протест
6
"Правен” свят
|
нерегистриран
14 януари 2020, 20:52
21
-7
„Правен” свят, на вас благодари ли някой, когато изпълнявате съответните поръчки? Или само ви подхвърлят сребърниците...
7
Сталкер
|
нерегистриран
14 януари 2020, 21:02
9
-13
М-да. Няма лошо, само че полските протести са антиболшевишки и против реставрацията, а ССБ са болшевики по манталитет и като така - реставромили. Добре,че пановьете много не придирят, щом е за правата (им) кауза.
9
***************************
|
нерегистриран
15 януари 2020, 09:44
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
Ако може без глупости
|
нерегистриран
15 януари 2020, 16:18
5
-2
Забраната да не се прилагат разпоредби от закони, които изрично не са признати за неконституционни от Конституционния съд на държавата Полша има за цел да утвърди разбирането, че Конституцията е най-висшия закон в държавата и международните договори, не могат да имат примат над нея. тоест държавата Полша се опитва да си запази суверенитета, а не да се превърне във федерална провинция на ЕС. Така правят големите и силни държави, които имат Конституционен ред за отказ от прилагане например на решения на ЕСПЧ /Турция, Русия, Великобритания/ Впрочем по сходни, в това число правни съображения, Великобритания напуска ЕС. Днес в Русия е анонсирана промяна в Конституцията по този въпрос-примата на Конституцията над Международните договори. По принцип е интерес въпроса какво представлява ЕС от правна гледна точка. За жалост в България такъв правен дебат няма. Колкото и да не съм фен на Полша, ще ви кажа колеги не се опитвайте да хулите неща, от които хал хабер си нямате и дори не сте се замисляли. Помислете малко па тогаз пишете.
11
*********************************
|
нерегистриран
15 януари 2020, 20:46
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
Сталкер
|
нерегистриран
15 януари 2020, 21:42
1
0
10, от изброените държави само GB е член на ЕС, и то при споменатия от теб проблем. Условие за членството е приемането на договорите на Съюза, а те съдържат клаузи за приемане на ограничен суверенитет в случаите и по реда, посочен в тях. Те важат и за конституциите и това е изрично записано в нашата. А се прилага и без да беше записано,защото ратификациите са актове на приемане във вътрешното право. Затова и Путин иска да въведе по-висш ред, а другите няма и да допуснат изключения. Целият спор е съюзна, конфедерална или федерална Европа,а това ще го решат днешните юпита.
А Блефаску не го трийте, освен ако не снизходи до копрофил, което ще е за друго местообитание.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно