Депутатите премахват доброволните продажби и между редовете отново ощетиха длъжниците*
Утре някой ще реши да премахне и електронните търгове, защото години не са му достатъчни да създаде и въведе електронната платформа. И така по ред на номерата ще се отстрелват всички законови норми, които някой не желае да изпълни или да промени към по-добро
Депутатите премахват доброволните продажби и между редовете отново ощетиха длъжниците*

Изминалата седмица бе белязана от темата за спасяването на длъжниците от банки и кредитори. Тя е сериозна заради нерешените с години проблеми при кредитирането и събирането на дългове, но с това е и благодатна за популизъм и за вредни действия. Такива емоционални и прибързани дебати са често са опасни, защото политиците повече си играят с темите, които носят рейтинг пред хората, отколкото да дават реални решения. Повече се застъпват и приемат външни становища, отколкото да лансират собствени идеи, работи се на парче, вместо да се следва обща концепция.

Припомням, че през 2017 г. при един такъв скоростен дебат за длъжниците, БСП внесоха предложения на тогавашния омбудсман Мая Манолова, които според редица експерти категорично ощетяваха правата на малките длъжници, вместо да им помагат – премахването на таксите в срока за доброволно изпълнение и таван на таксите в съдебното изпълнение. Още по-странно беше, че като депутат Манолова през 2012 г. се бореше срещу тях и ги наричаше от трибуната на народното събрание "лобизъм за банките и големите длъжници и монополисти", а като омбудсман през 2017 г. яростно ги рекламираше, а БСП дори ги внесоха. Разбира се тези предложения не бяха приети. В резултат на целия шумен дебат се приеха някои общи промени, които бяха добри, но пък бяха насочени единствено към съдебните изпълнители – прекрати се порочната практика гражданите да бъдат съдени, без да знаят; прекроиха се таксите в изпълнителния процес в полза на длъжниците; предвиди се принцип на съразмерност при изпълнението; детайлизираха се и се допълниха подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител; измениха се сумите, които не могат да се събират, т.нар. несеквестируем доход; и др.

Истината е, че след тези радикални за времето си промени от 2017 г. в ГПК отново имаше недоволни – длъжниците се чувстваха излъгани, защото дебатът се водеше като битка с банки и монополи, обещаваха се нереални неща, а завърши като натриване на носа на съдебните изпълнители, които са следствие, а не причина за проблемите в сектор дългове.

Сегашният дебат е иницииран заради критика на ЕК към България за неравноправни клаузи в потребителските договори, нарушени права и неравноправно положение на длъжниците. Критиката е към привилегията на банките (прословутия чл. 417 в ГПК), но и към бездействието на съда, който често подхожда абсолютно формално в тези дела и не проверява дали длъжниците са в неравнопоставено положение, не изследва самите договори и не се произнася по клаузите в тях. Няма да се спирам конкретно на предлаганите промени в тази посока, защото в Комисията по правни въпроси настъпи хаос по тази тема, обсъждаха се различни варианти и е важно да се види в окончателния доклад и предложения за гласуване в зала какво се е приело и какво не. Дали то ще реши проблемите на длъжниците радикално, дали ще внесе баланс в отношенията или ще блокира процеса.

Направи ми впечатление друго или по-скоро същото като от дебата през 2017 г. Покрай добрите идеи и намерения за промяна в законодателството, така че да се регулират и балансират отношенията кредитор и длъжник, се реализират и откровено вредни идеи. Докато се води дискусия по същинските проблеми и внесени законопроекти, без да има внесено подобно предложение, с процедурна хватка, изведнъж от БСП се предложи да отпаднат доброволните продажби от ГПК, защото от тях могат да се възползват и не длъжници и т.н. Така БСП и управляващите в опасен тандем между редовете, като принципно положение, ощетиха длъжниците – лишиха ги от възможността без допълнително оскъпяване, ако признават дълга си да постигнат оптимална цена в един електронен търг. Под претекст, че се брани закона и конституцията, се ощетиха права на гражданите.

Доброволните продажби и електронните публични търгове бяха въведени през 2017 г. по време на подобен дебат за свръхправомощията на банките, който както вече припомних завърши единствено и само с намаляване на таксите на частните съдебни изпълнители и в който бяха въведени някои нови законодателни положения, свързани с електронното правосъдие като тези търгове например.

Електронните публични търгове дават възможност за продажба на имоти без манипулация и на реални пазарни цени, защото процедурата е ясно регламентирана, а човешкото участие и възможностите за влияние – изолирани до минимум. Разбира се България все още е аналогова държава и две години по-късно платформата за електронни търгове не е готова и не работи.

В електронните търгове бе включена и възможност за доброволна продажба на имущество, която на практика означава следното – по писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист. Началната цена се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог – от собственика и обезпечения кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване. Тази възможност беше въведена за облекчаване на добросъвестните длъжници и предвижда те да могат да поискат електронен публичен търг още преди съдебната фаза и последващия изпълнителен процес. По този начин те ще постигнат бързо възможно най-висока цена на своите имоти, като спестят натрупването на значителни разходи за държавни такси, адвокатски хонорари, разноските по изпълнението, съответно и законови лихви. Предвид че продажбата се извършва по реда на ГПК, тя има последиците на публичната продан, което не може да се постигне при продажбата на имота на свободния пазар.

И тук е ябълката на раздора и причина за внезапното предложение за отпадане въобще на възможността на доброволна продажба, при която биха били спестени между 10 и 20% от разходите. Хипотетичната възможност всеки да иска продажба през електронната платформа, без да е длъжник. Може би трябваше изрично да се запише, че електронните търгове и доброволните продажби касаят само длъжниците. Защото от Нотариалната камара заподозряха през годините, а депозираха и официално становище, че по този начин и други собственици на имоти, ще могат да се възползват от тази процедура, като ги заобикалят. Заговори се за извънредни и противоконституционни правомощия на съдебните изпълнители по продажбите на имотите от тези търгове. Друг е въпросът кой обикновен собственик би избрал продажба през електронната платформа, която подлежи на обжалване по ГПК, вместо да си продаде свободно имота при нотариус. Ясно е, че тези продажби са насочени само към длъжниците, ако текстът е непрецизен, може да се уточни. За сметка на това се предложи да отпадне въобще възможността за доброволна продажба.

И така докато се радваме, че за пореден път съдебните изпълнители (държавни и частни) са ограничени и че няма и да могат да си помислят за нови правомощия например, то потърпевши са изцяло длъжниците. Защото нека да не мислим, че всички длъжници са недобросъвестни – аз самият познавам такива, които осъзнават дълга си, осъзнават и това, че е по-добре да продадат доброволно на по-висока цена и да си изплатят дълга, преди да са се натрупали още разноски и разходи.

Днес се предлага да отпаднат доброволните продажби, които могат да спестят на добросъвестния длъжник огромни разходи, защото някой не желае да прецизира текста, така, че да няма неясноти, а предпочита да го премахне – няма текст, няма проблем.

Утре някой ще реши да премахне и електронните търгове, защото години не са му достатъчни да създаде и въведе електронната платформа.

И така по ред на номерата ще се отстрелват всички законови норми, които някой не желае да изпълни или да промени към по-добро.

*Марин Киров, юрист, в-к "Труд"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
|
нерегистриран
11 декември 2019, 07:21
7
-1
Депутатите и министъра са ясни, но нотариусите защо така се излагат?
Ясно е че става въпрос само за длъжници, кой ще търси търгове като може веднага да изповяда при нотариус? Очевидно само хора, които не могат да си решат проблема с нотариус.
Българска работа, сами си пазим казана в ада
5
|
нерегистриран
11 декември 2019, 06:00
12
-1
Доброволните продажби разтоварват съда от безсмислени дела, спестяват огромни суми на страните и решават проблеми на добросъвестните длъжници. Заради глупавия страх на някой нотариус обаче, че може да загуби някоя сделка депутатите отново показаха за кого не работят-за хората!
4
|
нерегистриран
11 декември 2019, 05:49
8
-1
Голям срам за парламента, министъра и нотариалната камара!
3
Истина
|
нерегистриран
10 декември 2019, 20:49
2
-6
Частните съдии по вписванията, определено искат да продават всичко включително и деца, а защо не и старци. Да продават общински и държавни частни недвижими имоти,а защо не и публични. Важното е да се създава хаос в държавата,какво значи някаква конституция. Те ЧСИ са над всичко само пари да падат. Къде е ДАНС това е опит от Камарата на ЧСИ да извършат престъпление по глава първа от НК. Къде е прокуратурата, защо не се самосезира.csef
2
Хора без опит музицират електорално
|
нерегистриран
10 декември 2019, 18:30
4
-3
Този автор няма практически опит. Нямам време да пиша повече. Налага се да работя. Пожелавам му това и на него.
1
Някой
|
нерегистриран
10 декември 2019, 15:22
8
0
Колеги гледам, че промяната в чл.423 не е била подкрепена и отново при ненамерен длъжник за връчване на заповед ще се указва завеждане на дело.Тоест купищата безсмислени дела от които печелят само особените представители и длъжниците "печелят" още 700-800лева разходи продължават.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно