ВКС излезе с Тълкувателно решение № 5/2017 г.
При връщане на дадено, при начална липса на основание, обезщетение за забава се дължи от поканата за изпълнение
Съдия Борислав Белазелков е депозирал особено мнение във връзка с решението
При връщане на дадено, при начална липса на основание, обезщетение за забава се дължи от поканата за изпълнение

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с ново Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21 ноември 2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 5/2017 г., съобщиха от съда.

С него върховните съдии решиха, че: "при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни".

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на председателя на ВКС по предложение на тричленен състав на съда за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, прередактиран с решение на ОСГТК от 30 ноември 2017 г.: "При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от кой момент се дължи обезщетението за забава?"

Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) гласи, че който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

В двете решения по чл. 290 от ГПК, дали основание на тричленния състав на ВКС да сезира ОСГТК, по противоречив начин е разрешен въпросът от кога се дължи лихва за забава в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Според едното виждане при връщане на дадено при начална липса на основание лихва за забава се следва от поканата до длъжника да изпълни задължението. Според другото разбиране лихва за забава в тази хипотеза се дължи от датата на престирането без основание.

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС намира за правилно първото становище. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря.

Върховните съдии пишат, че изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на страните или закона – съгласно  чл. 69 ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

"Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника", се казва в мотивите на тълкувателното решение. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Върховните съдии обобщават, че при връщане на дадено при начална липса на основание от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.

По тълкувателното решение е депозирано особено мнение от съдия Борислав Белазелков.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
нерегистриран
|
нерегистриран
22 ноември 2019, 15:08
10
0
Никога не е имало противоречива практика по този въпрос!Цяло ТР поради един изолиран случай?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно