Джок Полфрийман не бил получил искането на Цацаров, ВКС върна делото с указания
Върховният касационен съд (ВКС) засега не може да образува дело по искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на процеса за условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, стана ясно в сряда. Причината - австралиецът, който се намира в центъра за настаняване на бежанци в "Бусманци", още не го е получил лично. Това се разбрало от материалите по делото, пратени във ВКС. В тях липсвала подписана от него разписка, че се е запознал с искането.
 
Делото заедно с три тома досие на австралиеца постъпило в деловодството на Върховния съд сутринта. То било изпратено от Софийския градски съд (СГС), който е гледал като първа инстанция предсрочното условно освобождаване на Полфрийман.
 
Председателят на Наказателната колегия на ВКС Галина Захарова обаче го върнала обратно. От материалите ставало ясно, че препис от искането бил изпратен по факс на началника на дирекция "Миграция". Той пък трябвало да го даде на Полфрийман. "Осъденият е основен адресат на искането за възобновяване. Целта на връчването е процесуалният документ да бъде получен от съответния адресат, за да може той да организира защитата си", посочва Галина Захарова.
 
Препис бил получен и от адвоката на чужденеца Калин Ангелов. "Това обаче е без правно значение и не санира пропуска на първоинстанционния съд да връчи препис на осъденото лице, което има право на лична защита", казва Захарова. Освен това адвокатът трябвало да бъде упълномощен за новото производство. "Делото не може да се изпраща на касационния съд, без да е надлежно изпълнена процедурата по връчване на книжата. Не е допустимо предписаните от закона задължения на първоинстанционния съд да се възлагат на касационната инстанция", посочва Захарова.
 
"Веднага щом получи документите си от Австралия, Полфрийман може да напусне България без никакъв проблем", обясни пък говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Че паспортът на австралиеца е изтекъл, се разбра в петък, когато излезе от софийския затвор. Затова той бе отведен в бежанския център в "Бусманци". "Не знаем нищо за документите на Полфрийман, но и никой не е длъжен да ни уведомява", уточни Арнаудова.
 
Във вторник главният прокурор поиска възобновяване на делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман. Аргументите на Сотир Цацаров бяха два. Единият е, че апелативният съд се е произнесъл с определение вместо с решение. Вторият - че двама от съдиите - Калин Калпакчиев и Весислава Иванова, не обявили близостта си с Българския хелзинкски комитет (БХК).
 
Точно в класацията на БХК "Човек на годината" австралиецът бе номиниран през 2015 г. След лавината от обществено недоволство от организацията го махнаха. Тя обаче дала положителна характеристика на Полфрийман, която съдиите взели предвид при освобождаването му. Калин Калпакчиев също участвал в класацията "Човек на годината", а Весислава Иванова, която е докладчик по делото за предсрочното освобождаване, била в авторския колектив на годишния доклад на БХК
 
"Този процес, както и всички други, се движи по т.нар. служебно начало. Тоест дали е активна една от страните, в случая прокуратурата, това не обвързва съда с действие или бездействие", коментира говорителят на главния прокурор. Думите ѝ бяха по повод на упреците, че прокуратурата не е поискала отвод на съдебния състав на самото заседание.
 
"Съдът е бил длъжен сам да извърши необходимите действия", поясни Арнаудова. Затова и в искането на главния прокурор бил използван терминът "процесуално бездействие". Тоест съдиите били длъжни да заявят своята близост с БХК и да се отведат. Те можели да решат и да не се отстранят от делото, но въпреки това да обсъдят близките си отношения.
 
"Напълно възможно е съдът да каже, че водейки се от това да осигури безпристрастен процес, е длъжен да заяви, че има еди-какви си отношения, но не смята, че те го водят до предубеденост", поясни Арнаудова.
 
Втората причина за искането е, че съдът е трябвало да се произнесе с решение, а не с определение, защото е по силата на жалба. "Член 420 от НПК посочва какъв да бъде видът на акта на първата инстанция. Там е казано, че трябва да е определение. Този текст от НПК сочи и реда за осъществяване на въззивния контрол, но не какъв да е актът на втората инстанция", обясни Арнаудова. Затова трябвало да се приложат общите правила, в които е казано, че въззивната инстанция се произнася с решение. Съществената разлика между двете е, че определението освен в някои случаи, посочени в закона, не подлежи на проверка по реда на възобновяване. Всички решения обаче подлежат.
 
Съюзът на съдиите, чийто председател е Калпакчиев, пък излезе с гневна декларация срещу членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет:
"Българският съдия получава от вас ясен и категоричен знак, че ако не постановява решенията си в унисон с общественото мнение и желанията на политически партии и конкретни техни лидери, ще бъде обругаван, охулван, физически преследван и малтретиран". Самият Калпакчиев не е участвал при приемането на декларацията.
 
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно