Могат ли съдебните заседатели да се опълчат на съдията
Безгласна буква ли са съдебните заседатели, или може да се опълчат на съдията, да обявят особено мнение или дори да решат делото?
 
Макар и да нямат нищо общо с американското жури, което изцяло решава дали подсъдимият е виновен, или не, а съдията само определя размера на наказанието, българският заседател също може да преобърне процеса. Дори и само на теория. Без претенция за точност, но за последните трийсетина години се е случвало около четири пъти. Два пъти по делата срещу бившия Първи Тодор Живков и внука му Тодор Славков. Съдебен заседател бе на особено мнение и за убийствота на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Той дори разплака майката на мъртвия студент по медицина, обявявайки, че не са събрани доказателства срещу нападателите му. А само преди месеци двама заседатели решиха делото срещу бизнесмена Ангел Бончев.
 
През март Георги Касапов и Николай Панайотов от Софийския районен съд оправдаха жертвата на "Наглите" по обвинение, че е насочил пистолет срещу сина си Бончо и му се заканил с убийство през 2017 г. Те обявиха: "Невинен", а съдията Красимира Проданова подписа оправдателната присъда с особено мнение. Тя обаче издържа и пред Софийския градски съд. Прокуратурата я протестира с аргумента, че е произнесена от заседателите, а пък те не били компетентни, защото не били юристи. Съдиите Иван Коев и Стефан Милев и младшият съдия Марина Гюрова обаче изцяло се съгласиха с аргументите на заседателите и дори в мотивите си ги защитиха. "В България съдебни заседатели е имало винаги след 1878 г., с изключение на периода между двете световни войни - 1922 - 1944 г. Участието им в процеса се е разглеждало като гаранция за справедливост и безпристрастност", посочва съдия Коев в мотивите си. Той напомня, че те са "завоевание на демократичните революции през ХVII и ХVIII век". "В модерните държави съдебните заседатели са се утвърдили като гаранция за демократичност и достъп на народно участие в работата на съда", пише още той.
 
През 90-те години на миналия век характер показаха и съдебните заседатели по делата срещу фамилия Живкови. Двама не приеха осъждането на Тодор Живков за раздаваните коли и апартаменти и подписаха против. Особено мнение имаше и заседател по делото срещу внука на Живков - Тодор Славков, съден за изнасилване. По-късно Тодор Живков и Тодор Славков бяха оправдани от Върховния съд.
 
Активни са и съдебните заседатели по делото срещу Йоан Матев за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина, което в момента върви в Софийския градски съд. Те задълбочено слушат, водят си бележки и дори задават въпроси на свидетелите, което изключително рядко може да се види в български съд.
 
Случвало се е обаче заради съдебни заседатели делата да се бавят и дори да започват отначало. Преди години гаф на заседател препъна делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов. Още в началото на процеса, без да са събрани никакви доказателства, един от тримата заяви пред репортери, че е сигурен във вината на подсъдимите. Заради предубедеността му бе отстранен. Делото тръгна отначало, тъй като по закон един казус се разглежда и решава само от един и същи състав.
 
Заради това изискване след смъртта на заседател делото срещу Валтер Папазки за убийството на Валентин Алексиев - Лисицата тръгна отначало. Случвало се и процес да започне наново, защото съдебен заседател е заминал на работа в Германия, докато делото върви в Софийския градски съд.
 
Така че макар и на заседателите да се гледа като на мълчаливи наблюдатели, които понякога дори подремват, ролята им в процеса е от изключителна важност. Те участват във всички наказателни дела на първа инстанция, когато се предвижда присъда над 5 години затвор. И винаги са мнозинство - съдия и двама заседатели, ако престъплението се наказва с решетки до 15 г., или двама съдии и трима заседатели, когато наказанието ще е над 15 г. без тях не може да се прочете присъда. Думата им тежи точно колкото на съдията. "Всички членове на състава на съда имат равен глас при решаване на въпросите по делото и решението се взема с мнозинство от гласовете. Това е и причината винаги съдебните състави да са с нечетен брой членове - трима или петима", обяснява съдия Коев. Негов колега от Върховния касационен съд пък твърди, че винаги е спазвал правилото при решаване на делото първо на тях да дава думата и да изслуша мнението им.
 
Кой може да стане съдебен заседател?
 
Всеки български гражданин на възраст от 21 до 68 г., който никога през живота си не е бил осъждан, дори да е реабилитиран. Освен това да е с поне средно образование, да няма психически заболявания и да е с настоящ адрес в мястото, където е съдът, за който кандидатства. Законът казва, че заседател не може да бъде човек, който заседава в друг съд или е общински съветник от съдебния район, за който е избран, или е в ръководството на партия, коалиция или организация с политическа цел. Той също така не бива да работи в съда, прокуратурата, следствието, МВР или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район, за който е избран.
 
Физическите увреждания не са пречка. Точно по тази причина незрящата заседателка Живка Павлова, която през 1977 г. завършва право, успя да осъди бившия шеф на Софийския районен съд Методи Лалов и съдийката Феня Стоянова. От 2014 до 2016 г. те не я разпределили по нито едно дело. Тази практика приключва след 9 август 2016 г., когато се променя законът и е въведено електронно разпределение и на заседателите. "Няма пречка незрящ заседател да се явява на дела. В момента успешно практикуват няколко адвокати, които не виждат", обясни съдия от Върховния касационен съд. Той си спомни и за магистрат от Силистра, който бил без две ръце и пишел решенията с пръстите на краката си. Сега предстои по случая на Живка Павлова да размишляват и съдиите в Евросъда в Люксембург, след като Върховният административен съд отправи към тях запитване.
 
Заседателите се избират от общинските съвети за 4 г. Преди това обаче те подават автобиография, препоръки и мотивационно писмо пред комисии, които ги изслушват. Не могат да бъдат заседатели повече от два последователни мандата. След като бъдат одобрени, минават на обучителен курс в Института по правосъдие. Преди 1989 г. са били избирани от народните съвети, но с партийни препоръки. Поради не високото заплащане обаче работата не е особено предпочитана и често с тази мисия се нагърбват безработни или млади пенсионери. Възнаграждението се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на съдебното заседание. Дневната надница се равнява на една двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно на районен, окръжен или военен съдия, в зависимост от това в кой съд е заседателят. Парите обаче не могат да бъдат по-малко от 20 лв. на ден. Не им се заплащат обаче часовете, в които са в съда, но чакат, защото няма свободни зали. Нещо, което често се случва в Софийския градски съд например. Не се плаща и времето, което отделят за запознаване с делото. А понякога то е многотомно, с множество доказателства и за прочитането му да са необходими дни. Заседатели дори полугласно признават, че отделят не повече от 4-5 часа, за да прочетат материалите с доказателства.
 
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
112
|
нерегистриран
05 септември 2019, 08:09
5
0
Заседателите са вредни за системата - политически определени (от квотите в общинските съвети),незаинтересовани, апатични и правно неграмотни. Когато ги задължат да си четат делата и да придобият елементарни познания, тогава ще ми спорят за изхода по същество. Подсъдимият бил гледал нагло, значи бил виновен; бил осъждан за същото, значи бил виновен; пострадалата му била бивша съпруга, значи не можело да я изнасили; бил отишъл да си напазарува, затова не си бил нарушил домашния арест... И още купища примери от собствената ми практика. Австрия и Финландия се отърваха заседателите и правосъдието им все още е на светлинни години пред нашето.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно