Стажът - фарс или пародия?
Не трябва да моделираме младите колеги по наш образ и подобие, колкото и да ни се иска. Промяната е крещящо наложителна, макар и не революционна, а еволюционна
Стажът - фарс или пародия?

Втората рожба на литературните ми напъни – "Какъв не трябва да бъде българският съдия", промени издъно житието-битието ми. Направо ме изстреля в извънземна орбита. Откровените ми признания, че съм непоправим лентяй, пияница, женкар и чалгаджия, неимоверно вдигнаха имиджа ми в очите на нежната половина от човечеството. Когато разбраха колко съм скандално неприличен, еротичен и екзотичен, безбройните ми почитателки направо пощуряха. Домът ми вече е под всекидневна обсада. Не мога дори да си изхвърля боклука, без от околните храсти да нe изскочи поредната влюбена в мен дама и да се опита да влезе в незабавно епидермално съприкосновение с драгоценното ми тяло. В такива случаи, срам-не срам, признавам, че се спасявам с позорно бягство. След като не могат да се доберат до мен, хилядите ми фенки предприемат друга тактика – започват да хвърлят през оградата части от интимното си бельо. Натрупала се е вече цяла камара от сутиени, гащи и прашки – направо мога да отворя бутик. Аз обаче твърдо устоявам на тези недвусмислени сексуални попълзновения, защото се пазя за Мис Желание, само че я моля да побърза да се свърже с мен, защото и аз съм човек, и аз душа нося, и не зная колко дълго още ще издържа да не се поддам на чакащите ме навън многобройни изкушения. Докато страдам вкъщи под описаната дамска обсада, затварям очи и се пренасям в едни отдавна отминали времена...

Днес например споменът ме връща, но не в бащината къща, както пее големият Васил Найденов, а в далечните дни на декември 1999 година, когато за първи път прекрачих прага на Съдебната палата в гр. Благоевград, за да започна юридическия си стаж. Бях млад, глупав и наивен /сега съм само глупав и наивен/. Тогава палатата все още приличаше на храм на Темида, а не на сегашния музей на революционното движение с портретите на стените, витрините с грамоти по коридорите и плакатите за "100 години съд". Влязох с боязън, трепет, очакване. С огромен респект наблюдавах лелките и чичковците вътре, понесли нанякъде различни папки. Исках и аз да съм като тях, да гледам строго престъпниците в очите и тежко да ги наказвам, всичко да бъде "цветя и рози", навсякъде да струят светлина и справедливост и хората да са радостни и щастливи. Впоследствие се оказа, разбира се, че това са пълни илюзии, химери и заблуди. Човешкият свят не е бил, не е и няма да бъде идеален. Опитвам се сега да внуша това на младите колеги, разпределени на стаж при мен, за да не допускат моите грешки и да не объркват професионалния си живот.

Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че стажът за придобиване на юридическа правоспособност, в сегашния му вид, е пълна, брутална и нагла пародия. Ние лъжем младите колеги, че ги учим на нещо, а те ни лъжат, че научават нещо от нас. На практика се получава едно голямо "нищо и половина".

Срокът за протичане на този т.нар. "стаж" е обидно малък. Той предпоставя и крайният трагичен резултат от въпросното "упражнение". За споменатото минимално време стажантът "в бръснещ полет" едва се докосва до най-елементарните аспекти на работата на съдията, прокурора, адвоката, камо ли да е в състояние да усвои нещо по-сериозно. Докато си кажем "здравей!" с него, вече трябва да си кажем и "чао!". Това е напълно несериозно – така работа не се върши.

Ние нанасяме обида на младите колеги още в началото на обучението им, когато ги оставяме те сами да търсят и да се свържат с "патрона" си /по този повод се шегувам с моите стажанти, че щом аз им се водя "патрон", значи те са ми "гилзи"; не ми харесва и другото използвано понятие "ментор" – излиза ми асоциация, че аз "ментя", т.е. лъжа и заблуждавам тези още неосъзнати млади хора/. Тогава настава едно търсене, едно суетене, едно издирване на "патрона" под дърво и камък, особено ако същият е в заседание, съвещание, болничен, отпуск, бременност, раждане или пък се е заключил в кабинета си и не отваря на стажанта, защото, например, сладко подремва, отишъл е да си напазарува в близкия бутик в работно време или пък пие кафе "с райбер" с някоя млада и напориста адвокатка /вече разбрахте, че аз имам този навик/. При това положение стажантът е принуден понякога цял ден да виси като "сопол" пред кабинета на наставника си и да чака кога онзи ще благоволи да го удостои с присъствието и вниманието си. Това, съгласете се, не е редно и трябва да се промени.

Липсва реална регламентация и организация на провеждането на стажа, както и контрол на това провеждане. Всичко е оставено на автопилот и на добрата воля на участниците в този процес. Случва се стажант редовно да идва и наистина да стреми да научи нещо полезно, но ръководителят на стажа му, по някакви причини – обективни или /най-често/ субективни, да не може да му обърне необходимото внимание. Какво правим при това положение?! Виновен ли е младият колега, че има право да научи нещо от практиката, но не може да упражни това свое право?! Не е виновен, много ясно. Няма предвидени никакви лостове, за да се принуди даден магистрат наистина да научи на нещо даден стажант. Обратното също е вярно – нерядко виждаме стажантите си само при първия и последния ни подпис в книжките им. Това отваря и темата за пълната фиктивност на стажа. Удостоверявайки, че колегата е идвал на стаж, а той не е, ние на практика съставяме официален документ с невярно съдържание. А сме юристи, магистрати, гоним хората и ги наказваме именно за подобни неверни удостоверявания. Кой ще ни пази от пазачите?!

Какво става, ако даден магистрат откаже да положи скъпоценния си подпис в книжката на стажанта, въпреки че последният е бил изряден, а?! Какво правим тогава?! На кого да се оплаче младият колега – на председателя на съда, на министъра или на арменския поп?! Как да докаже, че е изпълнил задачите, възложени му от "патрона", а онзи без причини не му дава подпис?! Как?! Открито заседание ли ще правим, закрито ли, пленум ли ще свикваме?! И този въпрос остава да виси във въздуха, както вече казах, като "сопол" …

Не следва да се пренебрегва и друго обстоятелство, пречещо на доброто провеждане на стажа – тоталната юридическа неподготвеност на стажантите ни. Все пак ние в съда трябва да ги учим на практика, а не да им "наливаме" теория. Когато младият колега не прави разлика между ГПК и АПК, на какво да го научиш оттук насетне?! На много от стажантите липсват самите основи на юридическата им "къщичка", а след като "темелите" ги няма, няма как да има успешно "строителство" нагоре. Картината понякога е направо покъртителна, дори наум се моля на Бога тези неуки колеги никога да не практикуват като действащи юристи, защото са опасни за обществото ни, въпреки че вината за това не е само тяхна, а и на многобройните нароили се ПУЦ-ове по право, но това вече е друга тема, на която, живот и здраве, ще посветя отделна статия.

Друг аспект от стажа е, че някои магистрати няма на какво да научат стажантите си, защото самите те нищо не знаят. Нека не си затваряме очите – има и такива сред нас, които случайно са попаднали в системата, пълни "парашутисти" са. Те предпочитат да разказват вицове на стажантите, да си разменят с тях шеги и закачки, да им споделят спомени от бурната си младост, когато дните им са преминавали в другарски разпивки и щипане на колежките. Колкото и това обаче да е приятно и интересно за младите колеги, то по никакъв начин не помага на професионалното им израстване. Стажът при такива псевдомагистрати е напълно безполезен и дори вреден.

Друга част от наставниците пък, за съжаление, са с вече "изветрели" откъм знания глави. Не е приятна гледка, когато стажантът знае повече от "ментора" си. Попадал съм и на такива случаи, макар и рядко. При някои магистрати времето отдавна е спряло. Бетонирани от своята несменяемост, те не полагат никакви усилия да осъвременяват знанията си. Това се засилва още повече и от наскоро приетото положение, че при две поредни положителни атестации и ако не участва в конкурс, атестация на дадения магистрат не се прави и той така може да откара и до пенсия /още един абсурд на системата, който заслужава отделен мой материал/. Тези ръководители на стажа разчитат на спомени от студентските си години, не следят теорията и практиката и правораздават "по справедливост". Те могат да бъдат единствено един много лош пример за младите колеги, които току-що прекрачват прага на храма на Темида. Наложително е това положение да се промени. Да не говорим пък за т.нар. от мен "магистрати с бели хавлиени чорапи", които могат да впечатлят младите ни колеги само с ниска обща и професионална култура, простащина и дебелоочие.

Покъртително е и нивото на езикова подготовка на стажантите ни. Зная, че за това допринасят преди всичко модерните технологии, но все пак някаква граница трябва да има. За 95 % от младите колеги пълният и кратък член, запетаите, цитирането, пряката реч и останалите елементи на правописа са "тъмна Индия". Това е ужасно. В днешно време, когато почти всичко външно ни е еднакво, правилното говорене и писане е едно от малкото неща, различаващи простака от интелигентния, културен и възпитан човек. Необходими са много усилия от страна на стажантите ни, за да се обърне посочената негативна тенденция.

Не мога да пропусна да отбележа, че лично аз имах огромен късмет да стажувам при две изключителни дами – съдия Елена Авдева и съдия Маргарита Коцева, от които научих наистина много и вечно ще съм им благодарен. Нивото им като юристи за мен беше и си остава космическо. Те ми дадоха първите безценни уроци в професията. Не се срамувам да призная, че и двете са много по-умни и оправни от мен. Един от парадоксите на живота е, че в момента аз и съдия Коцева сме на едно ниво – окръжни съдии, но за мен тя винаги ще остане мой ръководител на стажа, а аз – неин стажант. Силно ми се иска ученикът да надмине учителите си, но засега това ми изглежда "мисия невъзможна" …

За да не отегчавам повече взискателната публика, ще се ориентирам към приключване на настоящия ми "етюд". Много искам нещата със стажа да започнат да се променят и той от напълно формален да стане поне малко полезен за младите колеги. Тук не останаха време и място да се спра и на чисто битовите неуредици, налагащи да провеждам срещите си със стажантите по коридорите, защото не съм сам в кабинета, липсата на помещения в съдилищата за самите стажанти, липсата на помещения, в които да се провеждат общи обучения на стажантите и т.н. Големи длъжници сме на младите колеги. Откакто аз съм в системата – вече близо 20 години, по този въпрос нищо реално не се прави – само се пишат едни концепции, козметично се променят наредби, сменят се наименованията /"стажанти", "стажант-юристи", "съдебни кандидати" и т.н./, но по стара българска традиция проблемите само се замитат под килима и бодро "продължаваме напред", а така стигаме все до "под кривата круша". Въпреки че, както вече няколко пъти "натъртвам", си останах глупав и наивен, една частица от мен все още продължава да вярва, че бедното ни и измъчено правосъдие все пак, макар и много бавно, ще започне да се променя към добро, но пък здравият разум ми нашепва обратното. Починът на великия ми съименник Владимир Илич Улянов, наречен Ленин – "Крачка напред, две крачки назад", продължава да ни е любим и няма изгледи скоро да излезе от употреба. Не трябва да се примиряваме с това. Порочният модел трябва да спре. Не трябва да моделираме младите колеги по наш образ и подобие, колкото и да ни се иска. Промяната е крещящо наложителна, макар и не революционна, а еволюционна. Само тогава ние ще имаме моралното право да продължим да гледаме стажантите ни в очите и да разчитаме, че те наистина ще ни се доверят и ще ни повярват … Дано!

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
21
Наблюдател
|
нерегистриран
21 август 2019, 17:53
5
-1
Гледам, че темата за стажа е прокоментирана достатъчно, та да кажа за другото:)
Интересна работа са думите. "Думите са оръжие. Едно от най-силните. С думи можеш да убиеш човек, както можеш и да го върнеш към живота. С правилно подбраните думи можеш да промениш отношението към теб, да манипулираш, да променяш милиони съдби, да убеждаваш, да привличаш или да отблъскваш..." Това е казано, някога от някого, не от мен.
Фактите са такива, че авторът е надарен с необятно дар слово и то такова, че дори и без да го вижда и чува човек може да го привлече, както и обратното. Това е видно от коментарите. Притежавате голяма сила, използвайте я правилно и за добро и най-вече за промяна към добро! Почитателките неминуемо ще са допълнителна екстра към силата, която владеете.
20
OK
|
нерегистриран
19 август 2019, 10:34
6
-6
До коментар [#19] от "анализатор":
Явно на повечето от нас ни липсва достатъчно любов, тъй като коментираме загатнатата тема, а не сериозно поставената. От прочетеното лично аз смятам, че всичко е една закачка. Жената е прочела, харесала е как пише съдията и е реагирала спонтанно. Съдията и той я е закачил в есето. Не е скрила, че не е първа младост (много е вероятно да има семейство, че и деца), че и отдалеч. Все пак и в нашия регион имаме момичета, а и съдията е интелигентно и хубаво момче. По сериозната тема: Стажът трябва да се преразгледа като институт от висшестоящите. Дано хвърля око някой от ВСС или от НС и да предприеме действия за промяна. Защо децата да не карат истински, реален стаж, като този на медиците.

Всичко ни е ясно,но поучителния тон от първата статия на колегата "Какъв не трябва да бъде българския съдия" беше малко повечко от необходимото и приемливото.Доста колеги са със стаж значително надхвърлящ неговия/в доста по натоварени съдилища от тези Благоевград/ и въпреки това не си позволяват да дават съвети и тон в живота и работата на останалите.Казвам това не случайно , а защото колегата дава заявка ,че ще пише и по други теми, които го вълнували.Ако спази обещанието си ,нека поне изчисти стила си до степен, достойна за магистрат ,а не за други социални слоеве.
Стажът трябва да е истински, няма спор в това отношение.Могат да се вземат редица организационно-технически и дори нормативни мерки това да се случи.Налага се обаче да добавя и че образованието по специалността "Право" трябва да е истинско.Приемът на студенти по тази специалност трябва да е адекватен на държава с прогресивно намаляващо население.В миналото ,когато държавата се казваше НРБ с население от почти 9 млн.души, имаше два ВУЗ-а , където можеше да се учи "Право" и завършваха общо под 300 души/може и да греша,но с малко/. Сега има доста повече ВУЗ-ове с тази специалност и завършват хиляди всяка година,при положение че държавата е с население около 7 млн.Сами си правете изводите за нуждата от юристи и за качеството на образованието.Щом образованието е такова , какво може да се очаква за стажа.Дано това да стигне до НС,ВСС,МС и въобще до всички , които могат да влияят това да се промени.
За колегата Ковачев - нищо лично,но като се е "хванал на това хоро" трябва да е наясно,че са възможни грешни стъпки , както и някои да те настъпват по време на танца.
19
анализатор
|
нерегистриран
19 август 2019, 09:06
12
0
Явно на повечето от нас ни липсва достатъчно любов, тъй като коментираме загатнатата тема, а не сериозно поставената. От прочетеното лично аз смятам, че всичко е една закачка. Жената е прочела, харесала е как пише съдията и е реагирала спонтанно. Съдията и той я е закачил в есето. Не е скрила, че не е първа младост (много е вероятно да има семейство, че и деца), че и отдалеч. Все пак и в нашия регион имаме момичета, а и съдията е интелигентно и хубаво момче. По сериозната тема: Стажът трябва да се преразгледа като институт от висшестоящите. Дано хвърля око някой от ВСС или от НС и да предприеме действия за промяна. Защо децата да не карат истински, реален стаж, като този на медиците.
18
Как няма съпернички ?
|
нерегистриран
19 август 2019, 08:44
10
0
До коментар [#17] от "До Мис Желание":
Драга Мис, ако наистина изпитвате някакви чувства към колегата Ковачев, то тогава не се колебайте да му ги покажете лично, тет-а-тет, както се казва. Сигурни сме, че няма да Ви отблъсне - той не е такъв. Оставете плахостта си. Нямате съпернички в борбата за сърцето на Ковачев. Ние, които го виждаме всеки ден, добре знаем, че няма никакви храсти, пълни с фенки, и никакви "загорели" почитателки не го преследват. Всичко това е само плод на богатото въображение на автора. В действителност няма нищо такова. Пътят на съдията Ковачев е само по направлението дом-работа и работа-дом. Той време за любов няма. Дано Вие сте тази, която най-после да му покаже, че освен работата има и много по-важни, значими и хубави неща в този кратък и бурен наш живот! Не се колебайте, а се свържете с него! Искрено и от все сърце Ви желаем успех!

Не разбирам защо смятате ,че мис Желание "няма съпернички"? Вие подценявате колегата Ковачев и влиянието му върху нежния пол.Казанова, Дон Жуан и други подобни "пасти да ядат".Сам благоевградчанинът казва във второто си основополагащо и фундаментално словоизлияние,че е събрал цяла камара "части от интимно бельо,бикини,гащи и прашки , от които може да отвори моден бутик"/цитат/.Това значи ,че мис Желание не е сама и по трънливия й път към сърцето на съдията стои цяла плеяда конкурентки и тя наистина трябва да побърза.Но ,питам се аз, щом съдията Ковачев отделя толкова много време и хаби душевни терзания за нещо , което отдавна трябва да е решил/щом е ударил четиридесетака/няма ли да пострада концентрацията му при решаването на "сложните благоевградски казуси"- ако изобщо там има такива.Освен това съм истински притеснен,какво ще правят стажантите,за които дава вид че е загрижен,докато той урежда детайли от личния си живот.Ако ще си съдия и наставник на стажанти,при това с претенции работата ти като наставник на тези млади хора да е перфектна,то може да се наложи да загърбиш личния живот и да се посветиш на професията.Някой беше казал ,че изкуството изисква жертви.Вероятно е така и в правосъдието.
17
До Мис Желание
|
нерегистриран
18 август 2019, 23:03
9
-1
Драга Мис, ако наистина изпитвате някакви чувства към колегата Ковачев, то тогава не се колебайте да му ги покажете лично, тет-а-тет, както се казва. Сигурни сме, че няма да Ви отблъсне - той не е такъв. Оставете плахостта си. Нямате съпернички в борбата за сърцето на Ковачев. Ние, които го виждаме всеки ден, добре знаем, че няма никакви храсти, пълни с фенки, и никакви "загорели" почитателки не го преследват. Всичко това е само плод на богатото въображение на автора. В действителност няма нищо такова. Пътят на съдията Ковачев е само по направлението дом-работа и работа-дом. Той време за любов няма. Дано Вие сте тази, която най-после да му покаже, че освен работата има и много по-важни, значими и хубави неща в този кратък и бурен наш живот! Не се колебайте, а се свържете с него! Искрено и от все сърце Ви желаем успех!
16
от администрацията
|
нерегистриран
18 август 2019, 16:05
20
0
Съдия Ковачев много ми допада как пишете. Засягате и нас обикновените служители в темите, за които пишете. Понякога наистина ни е много трудно и малко съчувствие или малко опит за разбиране от страна на съдиите би бил добре дошъл. Надявам се да има все повече магистрати като вас. Злоба и завист винаги ще има, но да не ви пука.
15
Психоаналитик
|
нерегистриран
18 август 2019, 09:25
12
-15
Като видях кой е автора - вече е "безпощадно ясно",че не става въпрос за сериозна дискусия относно юридическия стаж, а всъщност това е поредният опит на господина да извърши собствена емоционална дисекция на вътрешният си свят, на собствените си емоции и чувства в стремежа си да бъде "правилно разбран".Ще оставим настрана "стажа" като такъв,тъй като това е само поводът за текстовата му изява, а причината е желанието на автора да изтъкне сам себе си.Тук е мястото все пак да се съглася частично със заглавието ,че "стаж" по същество няма , ако стажантът не желае да има такъв.Доста му помагат обаче и тези ,при които трябва да е на стаж.Някои магистрати дори искат книжката само "за подпис", дори ако ако стажантът иска истински стаж и на това трябва да се обърне внимание.Тоест , не винаги стажантът е виновен за състоянието на нещата.
Какво да кажем за автора.Без да подценявам ефектът на самоиронията,когато се прекали с нея, неусетно, стигаме до пародията.А такъв краен резултат не е добър за имиджа на гилдията.Разбира се , ако колегата не се усеща ,то трябва да се мисли дали някой не го "насърчава" да се изявява по този начин,за да кажат други после-вижте ги колко разюздани и неуравновесени люде са съдиите и въобще магистратите.Демонстративното публично "търсене" на партньорка направо ме просълзява,но както е казал Моканина от разказа на Йовков има много мъка по този свят.Мога единствено да помоля Правен свят да съдейства на автора и мис Желание да установят контакт помежду си.Настина авторът има някакви неосъзнати копнежи/съжалявам, но той сам е избрал да си мислим така за него/,на които някой трябва да удари "едно рамо" и този някой е Правен свят.Не мога да го мисля автора обаче ако Мис Желание има външност , от която би се изпарило всякакво желание на един мъж за контакт с нея, което ще се отрази негативно само на авторовото "нещо"/срамежливо визирано и от самата Мис/.Дето се казва ,ако пък се харесат младите/дори да са млади само по дух/,може и да тропнем едно "хорце".
14
Оракул
|
нерегистриран
18 август 2019, 09:02
4
-7
До коментар [#12] от "Мис Желание":
Няма да крия, почувствах се изключително поласкана, намирайки псевдонима си сред редовете на настоящото ти творение. Може би съм докоснала сърцето ти, а може би и още нещо с предложението си....Мога само да гадая и мечтая....
В един момент, докато четях, ужасно ми се прииска и аз да съм една от тези, които въздишат от храстите в близост. Все пак и аз съм жена от плът и кръв, а и твоя почитателка. Усетих внезапен, неустоим, неукротим, необратим и силен порив да те видя и да се докосна до съществото ти. Осъзнатата след кратък момент на надежда мрачна действителност, бързо потъмни това мое желание, защото се сетих, че Благоевград е на стотици километри, а и си признавам, че ми липсва опит в "излизането от засада". Бях сигурна, че храстите ти постоянно са заети и пълни със заслепени от желание напористи, диви фенки и малко се поуплаших, признавам...Слабичка съм(по-плаха), а и незнам дали ще ме приемат при тях в тревната обител. Все пак се надявам да се срещнем някой ден по повод или без повод и да обменим думи, мисли и желания...
Четейки по-нататък редовете, ме завърна в далечното минало, когато имах възможността да се срещна с моя магистрат "патрон" близо 2 пъти по време на юридическия стаж. Лирическият герой от небезизвестно българско видео беше казал "Аз много исках, но нямах желание", та и ние така. Мисля, че беше донякъде взаимно. Сигурна съм обаче, че ако бях на стаж при съдия като теб многократно щях да желая да съм гилзата под твоята цев и така да се каже да черпя (попивам) знания, опит и умения от извора...
Наистина без правно установени и урегулирани лостове за постигане на адекватна симбиоза и сътрудничество между съдия и стажант, няма да се получат нещата. За мен вече е късно, но подозирам, че ще има поток от желаещи бъдещи стажант-юристи и юристки, които да се учат от теб по отношение на правото, справедливостта, нещата от живота и човечността.
Прекрасен си, пишеш страхотно и вдъхновяващо. Искам още....още

Скъпа "Мис Желание", Вие не сте докоснала сърцето на благоевградчанина, а само "онова нещо"/не трябва да имате дилема относно относно това/.
13
Брани
|
нерегистриран
18 август 2019, 01:26
19
-3
Възхищаваме ви се съдия Ковачев-че сте човек на първо място, че сте почтен и че намерихте смелост да пишете за нещата от живота! Успех!
12
Мис Желание
|
нерегистриран
17 август 2019, 14:49
26
-2
Няма да крия, почувствах се изключително поласкана, намирайки псевдонима си сред редовете на настоящото ти творение. Може би съм докоснала сърцето ти, а може би и още нещо с предложението си....Мога само да гадая и мечтая....
В един момент, докато четях, ужасно ми се прииска и аз да съм една от тези, които въздишат от храстите в близост. Все пак и аз съм жена от плът и кръв, а и твоя почитателка. Усетих внезапен, неустоим, неукротим, необратим и силен порив да те видя и да се докосна до съществото ти. Осъзнатата след кратък момент на надежда мрачна действителност, бързо потъмни това мое желание, защото се сетих, че Благоевград е на стотици километри, а и си признавам, че ми липсва опит в "излизането от засада". Бях сигурна, че храстите ти постоянно са заети и пълни със заслепени от желание напористи, диви фенки и малко се поуплаших, признавам...Слабичка съм(по-плаха), а и незнам дали ще ме приемат при тях в тревната обител. Все пак се надявам да се срещнем някой ден по повод или без повод и да обменим думи, мисли и желания...
Четейки по-нататък редовете, ме завърна в далечното минало, когато имах възможността да се срещна с моя магистрат "патрон" близо 2 пъти по време на юридическия стаж. Лирическият герой от небезизвестно българско видео беше казал "Аз много исках, но нямах желание", та и ние така. Мисля, че беше донякъде взаимно. Сигурна съм обаче, че ако бях на стаж при съдия като теб многократно щях да желая да съм гилзата под твоята цев и така да се каже да черпя (попивам) знания, опит и умения от извора...
Наистина без правно установени и урегулирани лостове за постигане на адекватна симбиоза и сътрудничество между съдия и стажант, няма да се получат нещата. За мен вече е късно, но подозирам, че ще има поток от желаещи бъдещи стажант-юристи и юристки, които да се учат от теб по отношение на правото, справедливостта, нещата от живота и човечността.
Прекрасен си, пишеш страхотно и вдъхновяващо. Искам още....още
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно