Съдия Ангелина Лазарова, член на новия Съвет за партньорство към ВСС:
Има колеги, които са загубили мотивация да търсят решение на проблемите
Възможността за водене на наказателно производство срещу председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор следва да бъде поставена на обща основа, смята магистратът от Апелативен съд-Варна
Има колеги, които са загубили мотивация да търсят решение на проблемите

Ангелина Лазарова, съдия в Апелативен съд-Варна и член на новосъздадения Съвет по партньорство към ВСС

На 11 юли новият Съвет по партньорство към Висшия съдебен съвет (ВСС) най-после бе конституиран. Това се случи след известни забавяния, промени в Наредбата, която касае дейността му, както и след пълен рестарт на избора на членовете му. В крайна сметка, макар и с неоптимален състав, Съветът ще започне същинската си работа в близките месеци. "Правен свят" разговаря с един от неговите членове – дългогодишният съдия в Апелативен съд-Варна Ангелина Лазарова, за да разберем повече за бъдещите проекти, структура, планове и мисия на помощния орган към ВСС.

Съдия Лазарова, след решението на Пленума на ВСС от миналата седмица, Вие вече сте част от новия Съвет по партньорство към кадровия орган. Известно е, че конституирането му премина през значителни перипетии, но все пак вече е факт. Обществеността обаче мисля, че не разбра с какво точно ще се занимава този Съвет оттук нататък?

Като всеки нов орган, конституираният Съвет за партньорство е адресат на множество очаквания във всички нюанси на оценката за бъдещото му значение. Съветът е призван да води диалога между магистратите и ВСС по всички професионални интереси на съдиите, прокурорите и следователите. В рамките на Наредбата за организацията и дейността му Съветът е свободен да формулира собствен стил, приоритети, конструктивни механизми. За мен участието ми в Съвета е отговорност.

Каква ще е Вашата роля, като редови съдия, за дейността на този нов орган?

Благодаря за подкрепата на моите колеги - 231 съдии, от всички нива на системата и от цялата страна, които повярваха, че с опита, личната си независимост и професионална компетентност бих била подходящ член на Съвета. Някои от тях са ми поверили и конкретните си предложения, които ще поставя на обсъждане. Имам своите силни аргументи в областта на законодателството, свързано със съдебната власт и правораздаването по наказателни дела. Като член на РГ 33 участвам в процеса на синхронизация между правото на ЕС и националното. Ежедневно контактувам с магистрати от и извън страната по различни въпроси на сътрудничеството по наказателни дела, а като един от лекторите и авторите на НИП бих допринесла за организиране на форми за повишаване на професионалната квалификация на магистратите. Надявам се в Съвета да продължи разговорът за авторитета на системата, за доверието в почтеността и добросъвестността на магистратите, за тежестта на отговорността да решаваш съдби - без да проявиш емоция, без да се повлияеш от обществото, очакващо възмездие пред съдебната сграда, без да засегнеш правно защитените интереси на страните по делото, като постановиш своя акт по съвест и справедливост.

Какви решения, препоръки и становища си представяте да взима новият Съвет, може би по определени законопроекти, по казуси, свързани с дейността на съдебната система? Каква правна тежест ще имат те?

Няма ограничения в обсега на темите – всички, свързани с професионалните интереси на магистратите. По предложение на членовете на Съвета, на Пленума, колегиите, постоянните комисии на ВСС или на трима от членовете на ВСС, на заседанията биха могли да бъдат обсъдени всички болезнени и нерешени безпротиворечиво досега въпроси – атестиране, конкурси, съдебна карта, възнаграждения. Съветът за партньорство има право да даде и нови приоритетни посоки, като изготви препоръки и предложения за дейността на ВСС, както и становища при съгласувателните процедури на законодателни промени, свързани със съдебната власт. На следващо място, дейността на Съвета включва подпомагане на ВСС по определени политики, програми, проекти. Решенията ще се вземат с явно, поименно гласуване, от обикновено мнозинство, като се вписват в протокола на заседанието. В срок до 30 дни от публикуването на съответния протокол актовете на Съвета се разглеждат от Пленума на ВСС, който се произнася с решение.

Има ли вече програма на Съвета за дейността му до края на годината? Говорихте ли с останалите магистрати и с кадровиците, които влизат в него? Какво конкретно предстои?

Според мен, програмата на Съвета би следвало да обхване двете години, в които по правилата, ще функционира в сегашния си състав. Обичайно се залагат дългосрочни, краткосрочни цели, задачи, но е необходимо да има и място за разглеждане на актуални въпроси, чието прогнозиране не е възможно. От всички членове на Съвета имам честта да познавам само г-жа Вероника Имова, в качеството й на съдия от ВКС и лектор на НИП. Очаквам поканата за провеждане на първото заседание на Съвета, когато ще се запозная и с останалите колеги.

Един такъв орган обаче трябва все пак да има седалище. Прави впечатление, че магистратите, които влизат в него, в това число представителите на съсловни организации и членовете на ВСС, физически се намират в различни населени места. Къде и кога ще заседавате? Как ще се осъществява комуникацията между членовете му?

Технологиите позволяват пълноценна комуникация без значение от разстоянията. В Наредбата е предвидено, че ще бъдем уведомявани по електронна поща, което е напълно достатъчно. От работата на Националната съдебна мрежа за международно сътрудничество по наказателни дела, в която бяхме девет съдии от различни градове в България, твърдя, че неприсъствената комуникация между членовете на Съвета би могла да бъде активна и конструктивна. Мислимо е да се създаде електронна платформа, на която ще имат място данните за контакт на членовете, темите в дискусия, взетите решения, предстоящите форуми, полезните материали и т.н. Предвидено е Съветът да разполага с технически сътрудници от администрацията на ВСС, като постоянният от тях има задача да води регистри на кореспонденцията, протоколите, да съхранява документацията. Така органът ще има своето седалище – електронно и документално. Самите заседания, най-малко веднъж на два месеца, нямат задължително място на провеждане, това дава допълнителна гъвкавост при осъществяване на диалога. Интересно би било протичането на съвместните заседания с Гражданския съвет към ВСС в случаи на разглеждането на въпроси за професионалните интереси на магистратите от особена обществена значимост.

Неизбежно ще бъде повдигнат въпроса и дали членовете на новия Съвет ще получават допълнително възнаграждение, над магистратската си заплата, за дейността си в него?

Няма да получаваме такова възнаграждение, изрично е регулирано в Наредбата. Не е предвидено и намаляване на натовареността. Не са налице никакви бонуси, за мен това е професионална кауза.

Стана известно още, че съсловните организации на съдиите за момента не влизат в него, тъй като нито една от тях не е научила, че трябва повторно да подаде заявление за участие, както бяха оповестили кадровиците. Вие как разбрахте, че трябва повторно да заявите желание да участвате?

Като кандидат за член на Съвета, представляващ нечленуващи в професионални организации съдии, от края на месец декември 2018г. следих процедурата и нейното развитие. След заседанието на Пленума и решението за промяна на правилата, на сайта на ВСС имаше две официални публикации, свързани с новата процедура, имаше напомняне докога е последният срок за подаване на документи за участие. В медиите, отразяващи структурирането на Съвета също имаше публикации за рестарта на процедурата, за промените и т.н. Измененията на Наредбата бяха публикувани в Държавен вестник. ВСС избра отново своите представители в Съвета в проведено и отразено заседание. Всички тези форми на осведомяване на заинтересованите магистрати, според мен, гарантират узнаването на необходимостта от повторно подаване на документи за членство. Разбира се, при желание за това. В момента съставът на Съвета не включва и допустимия брой съдии и прокурори, представляващи необхванатите в професионалните организации. Преминах два пъти процедурата по събиране на гласове и мога да твърдя, че беше изключително предизвикателство. Но, за съжаление установих, че има колеги, които наистина са загубили мотивация да търсят решение на проблемите и са уморени от разпиляване на доверието си през годините.

Една от темите, с които подозирам, че новият Съвет за партньорство ще трябва да се занимае неизбежно, е тази за законодателните промени във връзка с отговорността на т.нар. "трима големи" в съдебната система. Вие сте дългогодишен наказателен съдия и вярвам, че имате конкретно становище по въпроса – какво е мнението Ви за анонсирания от правосъдния министър Данаил Кирилов законопроект?

Имах възможността да присъствам на проведената в София "Кръгла маса по изпълнение на решенията в групата дела С.З. и Колеви", като изразих мнението си по голяма част от дискутираните въпроси. Представени бяха загрижеността на Съвета на министрите от месец март 2019 г., въпросите на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ и дългогодишната работа на експертите на Министерство на правосъдието и членовете на работната група по тези теми. Струва ми се, че в актуалните публикации по този въпрос съзнателно се избягва конкретиката, довела до постановяване на решението по делото Колеви, като се поставя акцент върху несъществуващ проблем. Професионалното ми мнение е, че вниманието на законодателя следва да бъде насочено към промени, повишаващи ефективността на наказателните производства по принцип, а не с оглед техните субекти. Има изключително важни и нетърпящи отлагане въпроси, които препятстват разглеждането и приключването на делата в разумни срокове – относно компетентността и статута на вещите лица, недостатъчните средства и възможности за провеждане на експертни изследвания по делата, противоречията между експертните становища в областта на автотехническите и медицинските експертизи; проблемите с явяването на упълномощени защитници, ангажирани в множество производства; осигуряване на съдебни сгради и зали за разглеждане на делата и т.н. По въпроса за законопроекта – редица технически неточности бяха отстранени още по време на форума, зная, че работната група имаше и следваща дискусия в търсене на решение за постигане на законови мерки в рамките на действащата Конституция. Доколкото разбирам от публикациите в медиите, възможно е да бъде сезиран и Конституционния съд с определени въпроси.

Критиците на Кирилов са на мнение, че доколкото вече има наличен законов механизъм за търсене на отговорност на председателя на ВКС, на ВАС и главния прокурор, то новостите трябва да засегнат единствено обвинител № 1, за да се затегне контролът върху него. Споделяте ли тази теза?

Всеки контрол, в същината на който има популизъм, е противопоказен за независимостта и справедливостта на съдебната система. Особеният статут на тези ръководители е обосновал трайното им свързване, още от 2006г., (когато е била приета промяна в Конституцията, обявена впоследствие за противоконституционна от КС на РБ), в общо регламентиране на въпросите с назначаването и освобождаването им. От друга страна, при отчитане практиката на ЕСПЧ, осигуряването на независимостта на разследването и наказването изисква липса на йерархична и лична зависимост на органа спрямо разследвания. Съмнения за подобни зависимости съществуват в еднаква степен и относно главния прокурор, и относно председателите на ВКС и ВАС. Затова считам, че възможността за водене на наказателно производство срещу тези фигури следва да бъде поставена на обща основа.

Друг важен законопроект, който е на дневен ред, е този за промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Идеята е да се сформират отделни атестационни комисии към органите на съдебната власт, които да оценяват магистратите, когато това се налага, и така да спомагат дейността на ВСС. Предлагат се и изменения относно временното отстраняване от длъжност на магистрати, срещу които се води наказателно производство. Има ли нужда ЗСВ от нови промени, прави впечатление, че съдебният закон се изменя доста често?

Законът се променя непрекъснато, защото не се удовлетворяват очакванията на магистратите от намаляване на субективизма при оценката на дейността и качествата им. Сравнителноправните анализи установяват, че в много европейски държави не са познати правила за атестиране на магистратите, няма конкурси, никой не поставя под съмнение съзнателното разпределение на дело на определен съдия, не се дебатира натовареността. Имам лични впечатления от начина на работа на колеги от Естония, Полша, Румъния, Германия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, които активно представят своите добри практики за администриране на правосъдието. Темата за независимостта на съдебната система, като задължително условие за ефективното функциониране на пространството на правосъдието, основано на взаимно доверие и признаване, е сред темите и в новата стратегическа Програма на Съюза 2019-2024, приета от ЕС през месец юни 2019 г. Надявам се Съветът за партньорство да намери своето място за установяване и утвърждаване на очакваните от колегите и обществото решения за постигане на максимална обективност при провеждането на конкурсите, атестирането, дисциплинарните производства, проверките от Инспектората и всички други актуални въпроси. Но не бива да забравяме, че духът и призванието да бъдеш част от една съдебна система всъщност са ценности и следва да бъдат укрепвани, съхранявани и гарантирани както от нейните органи, така и от обществото.

Ангелина Лазарова има повече от 26 години стаж като магистрат по наказателни дела. От 2010 г. е член на мрежата на съдиите-координатори по европейско право към НИП. От 2015 г. представлява новосъздадената Национална съдебна мрежа за сътрудничество по наказателни дела в Република България като национално лице за контакт, длъжност, която заема до март тази година. След това продължава да работи в областта на законодателните инициативи в рамките на Работна група 33 "Сътрудничество в областта на правосъдието" към МП по множество текущи процеси по хармонизиране на националното законодателство с източници на европейското право. При подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС бе заместник-председател на екипа по Регламента за взаимно признаване на актове по обезпечаване и конфискация на имущества, свързани с престъпление. Лектор на НИП по регионални и проектни обучения от областта на международното сътрудничество. Участва в авторски екип на сборник "Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси в ЕС" на НИП. Има отлична професионална атестация, носител е на множество отличия и награди.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
******************
|
нерегистриран
17 юли 2019, 17:58
11
-4
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
***********************
|
нерегистриран
17 юли 2019, 19:32
5
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
|
нерегистриран
17 юли 2019, 22:18
6
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
Марко
|
нерегистриран
18 юли 2019, 11:40
7
0
Един приятел преди време беше н.с./научен сътрудник/ към БАН ,а после стана с.н.с./старши научен сътрудник/ там и на запитване на свой роднина от провинцията казал следното :
Преди бях н.с. ,което следва да се разбира "нищо съществено",а сега съм с.н.с.,което пък вече е "също нищо съществено"...

Не съм казал нищо критично към никого.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно