Опасен прецедент
Лозан Панов образува Тълкувателно дело по тезите на защитата на Десислава Иванчева и Биляна Петрова
Наказателната колегия на ВКС ще излезе с Тълкувателно решение по същото време, в което Специализираният наказателен съд се очаква да се произнася за вината на заловените с белязани банкноти бивша кметица на "Младост", нейната заместничка и друг бивш кмет на района
Лозан Панов образува Тълкувателно дело по тезите на защитата на Десислава Иванчева и Биляна Петрова

Политически партии и свързани с подсъдими лица организираха в последните месеци няколко протеста в подкрепа на Десислава Иванчева и Лозан Панов

Личната ангажираност на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) с делото срещу заловените с подкуп отстранена кметица на "Младост" Десислава Иванчева, нейната заместничка Биляна Петрова и друг бивш кмет на района Петко Дюлгеров стигна дотам, че с разпореждане на Лозан Панов е образувано дори Тълкувателно дело на Наказателната колегия на ВКС. Формално делото е по въпроси, свързани с прилагането на норми от Наказателния кодекс (НК) за предлагането, обещаването или даването на подкуп, но мотивите с които е предложено съвпадат с основните тези на защитата на подсъдимите за подкуп, а именно: защо на наказателно преследване не е подложен и изнудваният строителен предприемач Александър Ваклин. Според адвокатите на Иванчева, Петрова и Дюлгеров, не техните клиенти са искали подкупа, а Ваклин е бил "активната страна" в предлагането му. Прави впечатление, че и двата въпроса, които ще бъдат обект на тълкуване, пряко кореспондират с тезата на защитата и на подсъдимата Биляна Петрова. А именно – че нито тя, нито Десислава Иванчева са знаели, че в служебния им автомобил се намират десетки хиляди белязани банкноти, дадени по-рано от Александър Ваклин на посредника при искането на подкупа Петко Дюлгеров.

Оказва се, че Лозан Панов е установил, че е налице противоречива съдебна практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите "предложи" и "даде", когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице. Прави впечатление, че в разпореждането си за образуване на делото Панов, който е бил наказателен съдия преди около 20-години, прилага решения по наказателни дела, повечето от които датират отпреди 5 до 7 години, т.е. във времето когато е бил съдия във Върховния административен съд. Изглежда, че председателят на ВКС е отделил десетки, а вероятно и стотици часове, за да се запознава с множеството решения на Окръжните съдилища в Монтана, Бургас, Ямбол, Сливен, Велико Търново, Русе и прочее, които е цитирал. В работата си по делото Панов достига до извода, че различното тълкуване на съдилищата е свързано и с Постановление на Върховния съд от далечната 1981 година. Странно е, че Панов решава да отправи искане за образуване на Тълкувателното дело едва сега, още повече, че за цялата 2018 г. Наказателната колегия на ВКС е трябвало да обсъжда едва едно тълкувателно решение. 

Има и друг момент, който дава основание да се смята, че действията на Панов имат пряка връзка с продължаващото в Специализирания наказателен съд (СНС) дело срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Разпореждането на председателя на ВКС за образуването на Тълкувателно дело №1/2019 г. на Наказателна колегия на ВКС е от 5 март. На 6 март избраната от Съдийската колегия на ВСС по негово предложение за заместник-председател на ВКС съдия Галина Захарова определя дата за разглеждане на делото – 16 май т.г., т.е. след малко повече от два месеца. Самото дело за подкуп срещу бившата кметица на "Младост" и нейните съучастници пред СНС е във финалната си фаза. Очакванията са през месец април по делото да има пледоарии на прокуратурата и адвокатите, да се даде последна дума на подсъдимите, което дава основание да се предположи, че ако не настъпят някакви извънредни събития, съдия Иво Хинов ще произнесе присъдите някъде през май, най-късно юни месец т.г., т.е. когато се оказва, че Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС ще излезе с тълкувателно решение, което засяга основния свидетел на прокуратурата по делото – изнудвания подател на сигнала за корупция – Александър Ваклин, както и тезата на защитата на Петрова, че двете с Иванчева не са "докосвали" белязаните банкноти, макар по ръцете на бившата кметица да се открити следи от химическото вещество, с което парите са обработвани от разследващите преди предаването на подкупа.

И още един детайл – Лозан Панов еднолично е определил за докладчик по Тълкувателно дело №1/2019 г. върховната съдийка Валя Рушанова, която е член на Съюза на съдиите в България. Съдия Рушанова става част от състава на ВКС от средата на 2016 г., след конкурс, т.е. година и половина след началото на мандата на Панов.

Решението на председателя на ВКС да разпореди образуването на Тълкувателно дело, за което има всички признаци да се смята, че е свързано с висящ наказателен процес за подкуп, макар и да не е изненадващо, с оглед обсесията на Панов по отношение на казуса с Десислава Иванчева, е опасен прецедент, който ерозира доверието в тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, особено на фона на скандалното решение на Общото събрание на Гражданската колегия по Тълкувателно дело №4/2016 от миналата есен, което стана причина и за спешни законодателни изменения, за да не се блокира работата на Антикорупционната комисия.

Правен свят публикува пълния текст на прессъобщението на ВКС във връзка с т.д.№1/2019 г. на ВКС:

 

С Разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2019 г. пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС по следните въпроси:

 

1. В какво се изразява разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК?
 
2. Кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп“) на длъжностно лице?
 
Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС поради противоречива практика на съдилищата по приложението на чл. 304 и чл. 304а от НК в случаите на осъществено изпълнително деяние при формите „предложи“ и ,даде“, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен. В искането се посочва, че двете норми на НК криминализират предлагането, обещаването и даването на дар или каквато и да е облага (подкуп) на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие. За съставомерността на престъпленията по тези текстове е достатъчно деецът да е осъществил поне една от формите на изпълнителното деяние – „предложи“, „обещае“ или „даде“. В постановените съдебни актове по повдигнати обвинения за престъпления по чл. 304. ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но му е бил предоставен в негова фактическа власт, съдиите от страната застъпват различни становища по въпросите коя от формите на изпълнително деяние е осъществена – „предложи“, „даде“ или и двете, и кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК, ако изпълнителното деяние е осъществено под формата „даде“. 
 
Различното тълкуване е пряко свързано с действащото и към момента постановление на Пленума на ВС № 8/30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г., в което се приема, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът/облагата фактически да бъдат приети/получени от длъжностното лице. Развита е тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. необходимо е съгласието и на двете страни както по сключване на сделката, така и по всичките ú елементи. Такова разбиране е застъпвано и в правната доктрина. То е било формирано въз основа на тълкуване на разпоредбата на чл. 304 от НК преди измененията ú от 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на изпълнителното деяние „даде“. Актуалните в момента редакции на чл. 304 и чл. 304а от НК (ДВ, бр. 92/2002 г.) регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде“, още „предложи“ и „обещае“, които логично не са били съобразени при формиране на цитираното становище. Това налага преценка на валидността му съобразно настоящата редакция на обсъжданите състави на престъпления в Наказателния кодекс.  
 
В искането на председателя на ВКС се посочва, че противоречивата съдебна практика може да се обособи в четири основни групи с оглед на начина, по който обвинението е било повдигнато пред съда с обвинителния акт.
 
При първата група обвинението е повдигнато и поддържано от прокурора за престъпление по чл. 304 или чл. 304а вр. чл. 18 от НК и в постановените от съдилищата осъдителни присъди/потвърдителни решения тази квалификация е била приета. В тази група се разграничават две подгрупи в зависимост от мотивите, поради които съдът е приел посочената квалификация: 
 
- съдът приема, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което подкупът е бил предназначен, не е приело подкупа;
 
- съдилищата са осъдили подсъдимите за опит предвид повдигнатото обвинение и липсата на изменение на обвинението. В мотивите обаче изрично е отразено, че в обсъжданата хипотеза обстоятелството, че длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело, не се отразява върху довършеността на престъплението, тъй като то е довършено с факта на даването на дара или облагата (подкупа).
 
Втората основна група съдебни актове са постановени по дела, по които обвинението е било повдигнато и поддържано от прокурора за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК. В осъдителните присъди/потвърдителни решения на съдилищата тази правна квалификация е приета по съображения, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, за което са били предназначени, като неговите последващи действия/бездействия по приемането им са без значение.
 
Третата група съдебни актове обхваща случаи с повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, като съдилищата са преквалифицирали инкриминираното престъпление като такова, приключило в стадия на опита. Мотивите за постановяване на тези съдебни актове са аналогични с отразените по отношение на първата група: осъществен е довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – длъжностното лице, за което е бил предназначен подкупът, не го е приело.
 
Всяка от тези три групи включва и значителен брой съдебни актове, в които не са излагани мотиви по въпроса довършено ли е престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК при форма на изпълнителното деяние „даде“, когато подкупът не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен. 
 
Четвъртата група обхваща съдебни актове, които също могат да бъдат разграничени на две подгрупи:
 
- в първата попадат присъди/решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при форма на изпълнителното деяние „предложи“ в хипотезата на предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който последното не е приело. Тази правна квалификация е била възприета от съда и подсъдимият е бил осъден за „предлагане“ на дар/облага (подкуп);
 
- към втората подгрупа спадат присъди и решения, постановени при повдигнато и поддържано от прокурора обвинение за престъпления по чл. 304 или чл. 304а от НК, извършено при две форми на изпълнителното деяние – „предложи“ и „даде“, независимо че фактическите обстоятелства са сочели единствено на хипотезата на предоставен във  фактическата  власт  на длъжностното  лице  подкуп,  който последното не е приел. И в тези случаи съдът е приел предложената правна квалификация, като подсъдимият е бил осъден съответно за „предлагане“ и „даване“ на дар/облага (подкуп).
 
Възприетата в четвъртата група съдебни актове правна квалификация също формира противоречива съдебна практика при подвеждане на едни и същи фактически обстоятелства към различни форми на изпълнителното деяние на тези престъпления.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
31
|
нерегистриран
18 март 2019, 11:39
6
-1
ТР ми се струва образувано по темата "активен подкуп".Въпросът е ,когато даващия ,предлагащия, обещаващия .... подкупващия накратко,съвсем не задължително инвеститор, още по -малко конкретен инвеститор,обещае, предложи, даде, но длъжностното лице, макар да му предоставена факт.власт върху дара , нещото, каже твърдо "НЕ", каква е правилната квалификация на поведението- предлагане, довършен активен подкуп, опит за активен покуп.Щото явно присъди има от няколко вида, а не е редно.
Делото, за което се споменава в статията, ако не ме лъже паметта, е за пасивен подкуп.Няма обвинения за активен подкуп, нито предложения, нито опити за такива обвинения:)Сценариите явно са различни.
ТР няма отношение.По въпросите на пасивния подкуп правните спорове са поизчистени:)
30
Munich
|
нерегистриран
17 март 2019, 10:59
4
-6
Баси разбирачите и върлите конспиратори, от девет дерета вода носят само и само да не признаят очевидното. Кметицата е един корумпиран парцал, с такива като нея е пълно и докато не почнат да ги осъждат, няма да ни бъде.
29
|
нерегистриран
16 март 2019, 16:28
7
-2
До коментар [#27] от "Nicolo":
До коментар 15 - Ваклин е подал сигнал, умнико, той не е искал да даде подкупа, а е съдействал на властите. Всъщност, това дело би било наистина знаково, ако му повдигнат обвинение - знак, че НИКОЙ няма да бъде осъден за корупция в България. Жалък знак не само за магистратите, а и за цялата нация. Питайте БЛД, на които им падна крана, как Иванчева им е разрешила изсичане на 53 големи дървета, които бяха срещу Патиланци.Ще мълчат от страх, че може да ги разнасят идиоти по медиите.

Ваклин не е подал сигнала, а са го накарали да подаде сигнала, както и е ясно че е назначен на длъжност "строителен предприемач", като разбира се не очаквам някой да заинтересува от произхода на парите му /което е по-лесно доказуемо от подкупа/. Неговото самостоятелно мислене и действия са сведени до инициатива за облекчаване на физиологичните му нужди.
Иначе за мен е ясно, че подсъдимите не са цвете, но само по себе си съмнението не е достатъчно за осъждане и както правилно каза Зам. главния прокурор Гешев "Това което знам е по-различно от това което може да се докаже".
28
|
нерегистриран
16 март 2019, 16:22
6
-1
Не разбирам защо мислите, че Панов е пристрастен. Повдигнатите въпроси са съществени, решавани са противоречиво в практиката, запознатите с работата на ВКС знаят, че въпросите са плод на доста работа и исзследване, знаят също, че Панов като ръководител подписва искането, което не означава, че той лично е чел и изследвал практиката, а освен всичко друго бъдещото решение ще е от полза за всички - би допринесло за намаляване на осъжданията на държавата по ЗОДОВ, респ. в Страсбург. А иначе това, че делото има значение за казуса с Иванчева - винаги всяко решение по тълкувателно дело на ВКС има връзка с някой казус, което не би било проблем.
27
Nicolo
|
нерегистриран
16 март 2019, 08:40
3
-4
До коментар 15 - Ваклин е подал сигнал, умнико, той не е искал да даде подкупа, а е съдействал на властите. Всъщност, това дело би било наистина знаково, ако му повдигнат обвинение - знак, че НИКОЙ няма да бъде осъден за корупция в България. Жалък знак не само за магистратите, а и за цялата нация. Питайте БЛД, на които им падна крана, как Иванчева им е разрешила изсичане на 53 големи дървета, които бяха срещу Патиланци.Ще мълчат от страх, че може да ги разнасят идиоти по медиите.
26
|
нерегистриран
16 март 2019, 07:02
9
-2
Искам да сложа плюс на коментар 24, но в този сайт дори лайковете и дислайковете се манипулират, та не може.
Затова пиша като отделен пост.
Работа точно на ВКС и ВАС е уеднаквяване на противоречива практика, щом има такава.
И добре, че са инициирани такива производства. Това е основна функция на върховните съдилища.
Иначе Правен свят щеше да си пише и присъдите, без да се събират даже доказателства. Само въз основа на поръчаното по политическа линия.
25
съдия
|
нерегистриран
15 март 2019, 18:41
6
-8
Колкото и поддръжниците на Панов да следят зорко за всяка статия, свързана с неговото име, колкото и да се опитват да манипулират обществените нагласи с коментари в негова полза, с плюсчета и минусчета за чужди коментари, за да изглежда, че дадено "положително" мнение за него се "споделя" от повече хора или отрицателното "не се споделя", истината е една:
Вечно репресираният оплаквач Панов, защитник на все по-съмнителни интереси, е вече РЕЗИЛ за съдебната система!
24
Няма значение какви са били мотивите
|
нерегистриран
15 март 2019, 13:06
11
-6
На Панов да иска уеднаквяване на практиката по тези изключително обществено значими казуси /корупция/, дори бих казал, че ВКС трябва да се срамува, че до сега не е уеднаквил практиката, защото това му е задължение по ЗСВ. А е хубаво задълженията да се изпълняват дори и от ВКС.
23
|
нерегистриран
15 март 2019, 11:45
4
-7
До коментар [#17] от "zdravka.kalaydjieva":
До коментатор 5:И аз си мисля, че Румен Янков би се срамувал от думите на коментатор 2, но пък е хубаво, че коментатор 2 се срамува от своето собствено име :)


А как е името на автора на коментар № 5, което той носи без срам? Макар че то гаранцията, че ти си Здравка е същата, колкото че авторът на № 2 е Румен.
22
|
нерегистриран
15 март 2019, 11:21
10
-10
Панов има и други прелюбопитни практики в дейността си във ВКС ,които са в червената книжка.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно