С Тълкувателно решение № 4/2017
ВКС разтълкува спорни въпроси, свързани с принудителното изпълнение
Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, пише в акта на върховните съдии
ВКС разтълкува спорни въпроси, свързани с принудителното изпълнение

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с Тълкувателно решение № 4/2017 от 11 март 2019 г., с което разтълкува шест спорни въпроса, свързани с принудителното изпълнение.

На първо място, според върховните магистрати, възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект.

Вторият отговор, даден от ВКС гласи, че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.

На трето място съдиите от ОСГТК на ВКС смятат, че недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.

Според върховните магистрати също така, искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим.

ОСГТК реши още, че лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице (чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК).

На последно място, върховните съдии са решили, че по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (редакцията преди ЗИДГПК ДВ. бр. 86/2017 г.) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение.        

Тълкувателно дело е образувано поради наличието на противоречива практика по въпроси, свързани с принудителното изпълнение. Първият въпрос е дали поражда вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор. В тълкувателното решение се посочва, че изпълнението върху недвижими вещи се извършва чрез публична продан. Тя е производство за принудително прехвърляне на собственост. Правото на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на изпълняемото право. Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. "Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане", твърдят в решението си върховните съдии. Те подчертават, че в никакъв случай привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материалнонезаконосъобразния изпълнителен процес.

По въпроса има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, също има противоречива съдебна практика. Върховните съдии подчертават, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи (вън от тях принудително изпълнение няма) и допълват, че страни в процеса са засегнатите от способа, а не "страните по делото". Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. "Ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг, се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес", се посочва в тълкувателното решение.

По въпроса по какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публичната продажба по чл. 496, ал. 3 от ГПК, върховните съдии пишат, че законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане – исков ред, но не е ограничил формата на искова защита. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. В хипотезите на чл. 496, ал. 3 от ГПК, т. е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената, публичната продан е недействителна, като на общо основание тази недействителност може да се релевира както чрез предявяване на нарочен установителен иск, така и в производството по предявен иск за собственост върху имота, обект на проданта, включително и чрез възражение на ответника.

Има противоречива съдебна практика и по въпроса допустим ли е иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респективно разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Върховните съдии приемат, че разпоредителните действия на длъжника са непротивопоставими на лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Това лице може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка, без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, ако е имало качеството взискател или качеството присъединен кредитор в изпълнителното производство. Поради тази непротивопоставимост лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане, но за него липсва правен интерес от иск за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане.

По въпроса дали има качеството на длъжник в изпълнителното производство или трето за изпълнението лице платилият трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, в тълкувателното решение се посочва, че съгласно чл. 507, ал. 3 от ГПК след получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В чл. 512, ал. 4  от ГПК се урежда видът отговорност – "солидарна" – спрямо взискателя лично, за лицето, което плати трудовото възнаграждение на длъжника, заедно с третото задължено лице. Това обаче може да стане единствено след снабдяване с изпълнителен лист. Неизпълнението на задълженията за пазене не превръща лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, в по-задължено лице от "третото". "Предвидената в закона солидарна отговорност на същото лице не му придава качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като не е обхванато от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист", категорични са върховните съдии.

Противоречива практика има и по въпроса дали може да бъде издаден по реда на чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното   производство   в   полза   на    взискателя   от длъжника,   срещу   когото   е   било   допуснато   предварително изпълнение. В мотивите на тълкувателното решение пише, че съобразно чл. 245, ал. 3, изр. второ ГПК (в редакцията до 31.10.2017 г.), ако искът, по който е постановено решение, ползващо се с предварително изпълнение, бъде отхвърлен, в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Длъжникът е  освободен от необходимостта да води искове. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. За събраната от съдебния изпълнител окончателна такса също следва да се издаде обратен изпълнителен лист. Тя е била платена за "удовлетворение" на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. С измененията на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се дава отговор на  поставения преди това за тълкуване въпрос, уточняват в мотивите си върховните съдии.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
Мнение
|
нерегистриран
13 март 2019, 20:28
3
0
Част от въпросите изобщо не са спорни, но не пречи да се изтълкуват.
Голямо тълкуване пада по това съдебно изпълнение, сигурно ще продължи..
1
|
нерегистриран
13 март 2019, 20:05
0
0
"ОСГТК на ВКС намира следното:
Принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях
принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от
способа, а не „страните по делото“."
Засегнати от способа /стават носители на права и задължения/ са пазачи, наддавачи, купувачи - и те ли стават страни, не са ли участници - трети лица?
"Залогодателят и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните
предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно
разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. По тази причина те имат идентични на
длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно
права и задължения."
Задължението им е да търпят принудата, само че длъжника по паричното вземане търпи принудата по всяко секвестируемо право, към което взискателя насочва изпълнението, а ипотекарният и заложният длъжник - само върху ипотекирания/заложен обект. Значи, не са идентични по обем задълженията. Правата на заложния и ипотекарния длъжник са същите като на длъжника по паричното вземане, но само ако се касае за процесуални действия спрямо обекта на залога и ипотеката. Ако способът е върху друг обект от имуществото на длъжника по паричното вземане, ипотекарният и заложният длъжник няма нито права, нито задължения.
"Длъжникът в процеса има право да участва в
наддаването, ако не е длъжник и по изпълняваното парично вземане – той
има правен интерес да плати чуждия дълг и така да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор и в изпълнителния лист, като по този начин осуети
проданта."..."Той не купува свой имот и не плаща, за да придобие своята вещ, защото се суброгира в правата на удовлетворения кредитор – всъщност той купува
дълг – имотът си остава негов, защото кредиторът вече е удовлетворен"
Тук има нужда от ТР на ТР - има право да участва в наддаването, и като плаща в качеството си на "купувач-длъжник" ще осуети самата продан, в която участва и от която се поражда задължението му да внесе цената, но автоматично като плати цената, ще отпадне възлагането, защото се суброгира в правата на удовлетворения кредитор - взискател и сам става такъв срещу длъжника, от една страна, а от друга сам на себе си не може да прехвърля права върху имота и затова остава собственик, а не защото кредиторът вече е удовлетворен /той може и да не е удовлетворен напълно/. Поставя се въпросът защо не плати дълга преди започване на проданта, а трябва да участва в проданта - по-надолу се отговаря - за да може да плати не целия дълг, а само частта от дълга равна на цената на имота достигната при наддаването, т.е. частично. Разликата, с плащането извън проданта, явно е с цел да се облекчи ипотекарния длъжник като му се даде възможност да запази имота, без да плаща целия дълг, а само до тази цена, която биха получили кредиторите при реално проведена продан с наддаване. Всъщност се дава право не на осуетяване на публичната продан от ипотекарния длъжник /осуетяване има при непровеждане въобще на публична продан , преди да е започнало писмено тайно наддаване/, а се дава възможност за "плащане на откуп" на взискателите, в размер - реалната пазарна цена на имота, достигната в реално наддаване при условията на конкуренция с останалите наддавачи. В този случай се осуетява не провеждането на проданта, а възлагането на вещта. Въз основа на този "откуп" подлежащ тепърва на разпределение по общите правила, имотът ще се освободи от изпълнение / той е собствен на бивш длъжник, вече взискател/, а непогасената част от дълга, ако има такава, ще се събира от останалото имущество на длъжника по паричното вземане, ако има такова, но вече от двама кредитори при недостатъчност на цената да погаси целия дълг: първоначалния бивш ипотекарен кредитор - за остатъка от вземанията си, и вторият, прибавил се кредитор - бившия ипотекарен длъжник, сега взискател - за частта от вземането, която част е платил до размера на цената, за която е бил обявен за купувач/ т.е. размера на "откупа" на имота платен от собственика му за освобождаване на имота от принудително изпълнение/, ако въобще иска да продължи изпълнението за тази придобита част от вземането срещу длъжника по паричното вземане. Т.е. разиграва се една продан, която не е продан, при условие , че завърши с обявяване за купувач собственика на имота - ипотекарен длъжник , само за да се даде възможност на собственика - ипотекарен длъжник да "спаси имота си" , а третите лица наддавачи ще чакат внасянето на цената, за да си изтеглят задатъците си. Постановление на възлагане няма да има, защото не може да се прехвърля право от един носител на същия носител, а при внасяне на цената ще се прекратява конкретния способ върху този имот, а наддавачите и взискателя за грешки в наддаването няма какво да обжалват, защото те могат да жалят само постановлението за възлагане на имота, но такова просто няма в случая. Взискателят, удовлетворен частично, ще се сдобие с присъединен взискател - бившия си длъжник - собственик на ипотекирания имот, и единият ще иска изпълнение, а другият най-вероятно ще му пречи, понеже се предполага да е свързано лице с длъжника по паричното вземане. Нарояват се редица неудобства. Поставя се въпросът мотивите към ТР имат ли задължителна сила, като на диспозитива? Може ли частично да се плати дълга за да се суброгира ипотекарния длъжник в правата на удовлетворения, който остава неудовлетворен частично? и т.н.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно