Марин Киров:
ЕК ни критикува за нарушените права на длъжниците, а председателят на ВКС е загрижен за правата на уличените в корупция*
Когато се натрупат казуси, по които няма решения за конкретни проблеми и които засягат обикновения човек, хората започват да искат възмездие, а не справедливост
ЕК ни критикува за нарушените права на длъжниците, а председателят на ВКС е загрижен за правата на уличените в корупция*

Марин Киров, снимка: БНТ

Г-н Киров, Европейската комисия отново остро критикува България заради нарушени права и неравноправно положение на длъжниците. В ход са и спешни законодателни промени. Сериозна ли е заплахата и за какво всъщност става въпрос?

Случващото се е сериозно, доколкото Европейската комисия публикува официално уведомително писмо към България с критика и въпроси за неравноправните клаузи в потребителските договори. Става дума за прословутия чл. 417 от ГПК и по-специално възможността на банките да се възползват от него като много по-бързо съдят длъжниците и удовлетворяват вземанията си в един процес, който е по-различен и кратък от класическия исков процес. По този начин  банките са приравнени на държавата и общините, защото ГПК допуска тази привилегия за тях – чрез документ или извлечение от счетоводни книги да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение, вместо да водят обикновено дело пред съда. Тази възможност бе потвърдена и от Конституционния съд преди години, след сезиране на тогавашния омбудсман.

Критиката всъщност е към привилегията на банките, но и към бездействието на съда. Преди това писмо, много колеги години наред алармират, че съдът подхожда абсолютно формално в тези дела и не проверява дали длъжниците не са в неравнопоставено положение спрямо банките, не изследва самите договори и не се произнася по клаузите в тях. Има и много противоречива практика по тези случаи.  

Сега ЕК в писмото си припомня, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия служебно, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. Отбелязва се, че до момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия.

И екипът на г-жа Цецка Цачева и този на г-жа Мая Манолова предложиха свой прочит на евентуалните промени, които трябва да се приемат. Те са внесени от народни представители от различни групи и ще бъдат обсъдени и приети. По тях няма да има кой знае какви изненади, защото предложенията в по-голямата си част са разумни. Направен е опит да се балансира съществуването въобще на чл. 417 и привилегията на банките чрез по-обстойна проверка и чрез възможност за спиране на производството. В тази връзка аз съм привърженик в по-голяма степен на проекта на Министерство на правосъдието, но в цялост и двете работни групи (тази в МП и тази при омбудсмана) предложиха добри решения.

Значи проблемът не е само в законодателството, а и в прилагането? ВКС не може ли да се намеси?

Проблемът най-често е в прилагането. Дори да се предприемат изменения в законите, ако те не се спазват и прилагат от съда, няма да има резултат. Защото и сега Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО) е ясна, постоянна и ясна е и практиката на Съда на Европейския съюз. И не само, че са безспорни, а са и задължителни за нашия съд. Според тях съдът следи служебно за неравноправни и нищожни клаузи. Българският съд е длъжен в заповедните производства да проверява, без дори да е сезиран затова от длъжника, дали в договора за кредит банката или по-силната страна в един договор въобще не се е възползвала и не е заложила неравноправна или нищожна клауза. Неравноправна би била клауза, която е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Българският съд е длъжен да го прави, да следи за тези клаузи, които биха увредили по-слабата страна, но не го прави. Или за коректност - част от съдилищата. Защото сме свидетели на различна практика – едни съдии считат, че трябва да следят служебно и да прекратяват заповедни производства, ако установят неравноправни клаузи, а други обратното. Има юристи, според които нормата в ГПК не предвижда изрично, че съдът трябва да прави проверка, има и такива, които казват, че европейското право е достатъчно основание за тази служебна проверка. В Правна комисия, при обсъждането, адвокати също застъпиха виждането, че според тях и сега съдът е длъжен да прави тази проверка. Както виждате този въпрос не е маловажен и засяга хиляди съдби, защото много хора са на прага на бедността, потънали в кредити и в битки с монополни дружества и кредитори. И когато въпросите не са изяснени до край, когато има реакция и от ЕК, остава усещането за една несправедливост, възможни са и спекулации с това дали въобще към момента се залагат неравноправни или нищожни клаузи.

А защо не се намесва ВКС тогава, нали една от основните му функции е тълкуването на законите и уеднаквяването на практиката? Виждаме активност по други тълкувателни решения, свързани с правата на олигарсите и уличените в корупция.

Доколкото ми е известно има отправени предложения от експертната общност до председателя на ВКС за намеса по тези и други подобни въпроси, касаещи отношенията кредитори-длъжници. Както общо по проблемите на длъжниците, така и конкретно по въпроса за тълкувателно решение заради противоречащата си практика, за служебната проверка от съда за неравноправни клаузи, т.е. конкретно по проблемите на писмото на ЕК. Може би в началото някои организации  за защита на длъжниците имаха очаквания, че Панов ще се намеси, ще предложи решение в сектора, защото проблемите са свързани в крайна сметка с правоприлагането и справедливостта в гражданския съд, за който той трябва да отговаря. Към момента не е ясно дали са предприети действия.

Сякаш сме свикнали г-н Панов да е ангажиран с други каузи. Проверява специализираното правосъдие, но не е известно да се е ангажирал с проблемите, с които хората се натъкват в съда при заповедните производство.

Проблемът според мен е, че когато се натрупат подобни ситуации и казуси, когато, пак казвам, няма решения за конкретни проблеми, които засягат обикновения човек, хората започват да искат възмездие, а не справедливост, започват да виждат само през призмата на правата, без задължения и това е много опасно. И всички носят своята отговорност – и политиците, които са първите заподозрени и оплюти за всичко лошо и не са намерили правилното законодателно решение, но и магистратите. Защото, ако нормата е неясна, нека да бъде разтълкувана, ако е непълна, да бъде допълнена.

В тази връзка, очаква се тълкувателно решение на ВКС за сроковете на проверките на Антикорупционната комисия, какво ще е решението според Вас?

Не зная какво ще е, но се надявам да бъде безспорно и в защита на държавния интерес. Жалко ще е, ако в теоретичен спор за пореден път допусне разделяне в правната общност, както при предишното произнасяне за прекратяването на наказателното производство и гражданската конфискация, и най-вече възможност някои лица да се измъкнат от тежестта на закона. Личното ми мнение е, че сроковете за проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, не са преклузивни, а инструктивни. Неспазването им съответно не опорочава процедурата и не слага край. Запознат съм и с другата гледна точка, че са преклузивни и ако не бъдат спазени процедурата трябва да бъде прекратена.

Непонятно за обикновените хора остава кой вижда логика в това държавата да се отказва от правото си на съпротива срещу корупцията чрез въвеждането на преклузивен срок за проверка, от който да зависи изхода на производството. Примерите в практиката ще бъдат абсурдни и цинични за правото – няма да е спазен срок със седмица или месеци, но ще има установяване на несъответствие в доходи и имущество и въпреки това, производството ще трябва да се прекрати. Това са срокове за проверка все пак, не е давност. И защо непременно да си представяме, че срокът за проверка не е спазен, защото някой не си върши работата – истината е, че тези проверки са сложни, свързани са често с кореспонденция и отговор от други институции, от други държави. А и в крайна сметка, ако срокът не е спазен, може да се търси отговорност за вреди, но не и последствие – прекратяване на производство и своеобразна амнистия.

Ще ви кажа, че за мен не това е най-важното – какво ще реши ВКС. Обществото се измори от тези междуинституционални битки, от внушения, че в антикорупционната комисия се върши нещо нередно. Най-тревожното, според мен, е защо някои институции се ангажират с подобни каузи, свързани с правата на уличените в корупция и на тези, на които трябва да им се отнеме имущество, а не се ангажират със случаи, касаещи съдбите на хилядите длъжници по кредити например. Виждате от примера с писмото на ЕК относно неравноправните клаузи в потребителските договори, че има несвършена работа. Ако тези проблеми бяха анализирани (различната практика на съдилищата, правилата в закона, това че не се спазва задължителното право на ЕС и задължителната практика на съда на ЕС), щеше да се намери и решение. И нямаше да има проблем с правата на потребителите, нямаше да има критика и от ЕК. Много е просто нали, ако всеки си гледа работата, за която е призван, вместо непрекъснато да си измисля врагове и да се прави на жертва.

Не се ли притеснявате, че с позицията, която заемате, се превръщате във враг на един определен икономически и медиен кръг?

Трябва да ни притеснява това, че въобще съществува такъв кръг от медии, бизнес, адвокати, неправителствени организации и политици, които могат да посочват кой е добър и кой е лош в съдебната система, в медиите и в бизнеса по неясни критерии, да водят очернящи кампании против всичко, което им пречи – от втори лифт в Банско, през главен прокурор и политици. За себе си не се притеснявам, далеч съм от висока оценка за важността си в процесите, аз съм един обикновен юрист, а и всъщност казвам само, че ако законът беше ясно написан или пък ВКС го беше разтълкувал, вероятно нямаше да има критика от Комисията и нямаше да има проблеми за хората. Пък и те, които най-често се оплакват от фалшиви новини, от цензура, от натиск, всъщност, ако пожелаят, могат да измислят лъжа за Бойко Борисов, за Делян Пеевски или друг политик, адвокат, за конкурентна медия дори и да я разпространяват колкото си искат без никакви последствия, какво остава  за някой друг. И забележете напоследък някак странно започнаха да съвпадат тезите на доскорошните борци за съдебна реформа и обвинените в престъпления, включително и укриващи се от закона в чужбина.

Марин Киров е юрист, работи като консултант при измененията на Конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

*Заглавието е на редакцията.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
38
*************************************************************************************************
|
нерегистриран
13 март 2019, 09:43
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
36
|
нерегистриран
11 март 2019, 09:44
4
0
Днес е хубав за навлизането на демокрацията в "Правен свят". Вече е почти 10,00 часа и още не са започнали да тирят коментарите от почивните дни.
Венсеремос, свободата победи!
35
петко
|
нерегистриран
09 март 2019, 09:52
2
0
До коментар [#13] от "gpk":
По ГПК - идеята да се спира автоматично производството е абсурдна, те направо да махнат производството щом искат да го блокират. Ще си ходим по дела с години и готово.По предстоящото тълкувателно на ВКС. Много ясно е написано, от къде на къде държавата ще слага преклузивен срок за проверка и ще амнистира ако не е спазен. С колко ако не е спазен? Ако се забави отговор от Швейцария с една седмица? С месец? Няма никаква логика.



идеята по гпк е абсурдна защото се предлага на принципа на популизма и на това кой може да вика по-силно и от по-висока трибуна. то така ако се пишеше и ремонтираше гпк...

34
петко
|
нерегистриран
09 март 2019, 09:49
4
0
До коментар [#23] от "нерегистриран":
"Виждате от примера с писмото на ЕК относно неравноправните клаузи в потребителските договори, че има несвършена работа. Ако тези проблеми бяха анализирани (различната практика на съдилищата, правилата в закона, това че не се спазва задължителното право на ЕС и задължителната практика на съда на ЕС), щеше да се намери и решение."
Драги ми експерте! Ако законодателят наистина мислеше за правата и интересите на милионите граждани, а не за тези на монополистите, приравнявайки ги на държавата и общините, щеше да сътвори балансиран закон, който не би създавал проблем при тълкуването и прилагането, и не би извършил над двадесет поправки за десет години. Апропо, защо не предложите на законодателя да изключи банките от хипотезата на чл.417,т.2 ГПК, вместо да товарите и без това претоварените съдилища с проверки, каквито нормата не предвижда. А какво ще кажете за чл.422, ал.4 ГПК? Нали сте експерт.


той законодателя чака някой да му предлага нещо...нали ги виждате какви са събрани от поляната и колко им е капацитета на народните избраници.

33
гпк
|
нерегистриран
09 март 2019, 09:47
4
-1
До коментар [#20] от "zdravka.kalaydjieva":
Вярно е, че практиката на съдилищата да не анализират служебно договори с едностранни клаузи създадени в интерес на банките, може да се промени чрез пряко прилагане на правото на ЕС, но не съм сигурна дали в случая такова тълкувателно решение би се оценило като "защита на държавния интерес", или би предизвикало нов светкавичен опит на законодателя да го "преодолее", ако ЕС не беше се активирал ...


Магистратите не разбират или не прилагат правото на ЕС често, а за политиците...да не отваряме и дума дали въобще им пука.
31
|
нерегистриран
08 март 2019, 23:55
10
-1
И защо ли трябва да се трият коментари? Може би за да не разберем нищожността на обявения за гении световно неизвестен юрист на община Царево?
28
|
нерегистриран
08 март 2019, 21:02
9
0
Много е объркан този опуртюнист - хем иска да свири на струната на популизма, хем няма топки да се изправи срещу естаблишмънта. Еми не, Марине, хората не са глупави и не се хващат на подобни гимнастики. Бил си част от властта - нищо не си направил, не върви да се правиш на тинк танк сега.
23
|
нерегистриран
08 март 2019, 17:57
8
0
"Виждате от примера с писмото на ЕК относно неравноправните клаузи в потребителските договори, че има несвършена работа. Ако тези проблеми бяха анализирани (различната практика на съдилищата, правилата в закона, това че не се спазва задължителното право на ЕС и задължителната практика на съда на ЕС), щеше да се намери и решение."
Драги ми експерте! Ако законодателят наистина мислеше за правата и интересите на милионите граждани, а не за тези на монополистите, приравнявайки ги на държавата и общините, щеше да сътвори балансиран закон, който не би създавал проблем при тълкуването и прилагането, и не би извършил над двадесет поправки за десет години. Апропо, защо не предложите на законодателя да изключи банките от хипотезата на чл.417,т.2 ГПК, вместо да товарите и без това претоварените съдилища с проверки, каквито нормата не предвижда. А какво ще кажете за чл.422, ал.4 ГПК? Нали сте експерт.
20
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
08 март 2019, 17:07
8
-2
Вярно е, че практиката на съдилищата да не анализират служебно договори с едностранни клаузи създадени в интерес на банките, може да се промени чрез пряко прилагане на правото на ЕС, но не съм сигурна дали в случая такова тълкувателно решение би се оценило като "защита на държавния интерес", или би предизвикало нов светкавичен опит на законодателя да го "преодолее", ако ЕС не беше се активирал ...
19
Юрист казвате, че е
|
нерегистриран
08 март 2019, 16:59
9
0
Къде е работил? Този автор но интервюто. Допускаме, че е специализирал поне на два континента. Нека разберем повече.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно