Дългогодишният следовател Георги Илиев за катастрофата край Своге:
Държавата спи. Край!
На съд ще бъдат предадени и други хора, не само шофьорът на автобуса, смята бившият служител на Националната следствена служба
Държавата спи. Край!

Георги Илиев е дългогодишен следовател в НСлС, снимка: БНТ

Господин Илиев, случи се пореден тежък пътен инцидент, който този път отне живота на 17 души. Автобусът, в който са пътували жертвите, бе иззет от разследващите. Какви действия следва да предприемат следователите оттук нататък?

Автобусът е иззет по всички правила, той не трябваше да бъде влачен или усукван, а първо трябваше да се направи един оглед от вещи лица на място, след това да се вдигне най-прецизно от земята, да се отлепи, да се качи на платформа и да се закара на място, където ще бъде удобно да му бъде извършен пълен технически преглед. Това ще бъде и една от експертизите по настоящото следствено дело.

Вие имате дългогодишен опит като следовател, виждали сте стотици такива инциденти. Последно, през април при друга катастрофа с автобус на магистрала "Тракия" загинаха шестима и други 22 бяха ранени – защо има такава повтаряемост на трагични инциденти по българските пътища?

Истината е такава – у нас твърде много се говори – ще сложим колани на автобусите, които нямат, ще задължим водачите на автобусите да указват на пътниците да ги слагат, ще сложим мантинели там където трябва и каквито трябва, ще направим пътищата каквито трябва и накрая се получава никакъв, нулев резултат. Никакви промени.

И все пак, коя версия в случая край Своге ви изглежда най-вероятна – некачествен път, шофьорът е карал с несъобразена скорост, мантинелата е била поставена погрешно?

Няма да бъде прецизен и точен, тъй като не съм присъствал на мястото, но от това, което чувам от средствата за масова информация, според мен и пътната обстановка е оказала влияние върху водача на моторното превозно средство. И той има вина, защото има един текст в закона, който казва, че водачите са длъжни да се съобразяват със състоянието на управляваното моторно превозно средство, със състоянието на пътя, с атмосферните условия, с характера на превозвания товар и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.

Затова ли при подобни инциденти почти винаги вината се насочва към шофьора на превозното средство?

Именно заради този текст в закона е така. Досега много рядко се обръщаше внимание на пътната обстановка, на маркировката, на сигнализацията. Просто по нашите пътища знаците са сложени в храстите, обрасли са в листа и не се виждат, маркировка – няма. Никой досега не е търсил отговорност от длъжностни лица, които имат задължение да нанесат маркировки на пътя, защото те струват пари. Може би тези маркировки са отчетени за нанесени, тъй като времето ги е изтрило, а като се направи проверка, от фирмите казват  - бяхме ги нанесли, но атмосферните условия ги изтриха. Никой не обръща внимание на това нещо, затова съм толкова гневен. Толкова пъти съм казвал, че така не може, че трябва да се направи генерална промяна в организацията на движението, веднъж завинаги да се спре с изменението на Правилника за движение по пътищата, който от зората на демокрацията досега е изменян над 80 пъти. Няма кой да чуе. Никой досега от управляващите и политиците не ми се е обадил да попита какво трябва да се направи? Те може и да не познават правилата за движение по пътищата, но тях ги возят първокласни шофьори.

Как си обяснявате, че държавата не е могла да накара изпълнителя на ремонта на пътя, да извърши допълнителни ремонтни дейности, въпреки установените опасности на трасето?

Възмутен съм. Десетки пъти държавните органи са предупреждавали за лошото състояние на пътя и държавата се оказа не в състояние да застави една фирма да си свърши работата като хората. Държавата спи. Край!

На коя друга катастрофа, която сте виждал в кариерата си, прилича инцидентът край Своге и какъв е Вашият съвет към колегите следователи при работата им по случая?

Съвет на колегите няма да дам, тъй като познавам възможностите им и съм убеден, че ще се справят. Там има по-добри колеги от мен. Те ще извършат пълноценно, качествено и прецизно разследване и ще има предадени хора, а не само един човек, на съд заради този тежък инцидент.

Часове след инцидента в участъка, в който стана трагедията, се появиха различни независими оценители, експерти и представители на организации, а в медиите мигновено се разпространиха всякакви "експертизи" относно причините за инцидента. Може би, защото обществото очаква бързи отговори, но възможно ли е да се правят толкова категорични заключения за причините за инцидент? Колко време като цяло отнема самото разследване в случаи като този?

Законодателят е определил за разследване на пътно-транспортни произшествия първоначален срок от два месеца. В моята практика нямам случай, при който на първия, на третия или на десетия ден разследващият орган или прокуратурата да се е произнесъл с конкретна вина на определено лице и да се изнесат данни от експертизата. Това са неща, с които могат да се запознават само участниците в процеса. Наистина, обществото трябва да бъде запознавано с всички тези случаи, с цел профилактика, но когато всичко е точно, прецизно, то тогава да излезе някой и да обясни как стоят нещата.

Георги Илиев е бивш следовател в Националната следствена служба (НСлС). Дълги години е ръководител на отдела по разследване на аварии и тежки транспортни инциденти. Участвал е в следствените работи по най-тежките катастрофи у нас в последните няколко десетилетия, както и при разследването на катастрофата при река Лим, атентата в Сарафово и други. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
05 септември 2018, 14:44
0
0
Много е прав Илиев. В България всяка правно регламентирана дейност тече напук на правилата, които я регламентират. Така е в строителството - няма обект на който процеса по строителство да е що-годе в рамките на изискванията за безопасност /в годината само в София има по десетина смъртни случая при строителство, да не говорим за по-леките инциденти/, така е при движението по пътищата, така е в медицинската дейност /голяма част от болниците са без необходимия персонал и оборудване, нямат покритие на нивото, за което имат лиценз/, така е в метрологията /техническите норми за всякакви уреди и съоръжения/- например изискванията към асансьорите, за газовите уредби и т.н. и т.н.. Най- лошо и с най-много жертви обаче е положението в строителството и движението по пътищата. И причината е ясна - повсеместна корупция в контролните органи, съчетана с мързел и некомпетентност, и оправдана с принципа, че не трябва да се пречи на "големия интерес". А напоследък преписаха и един куп правни норми от европейски директиви, които освенq че са са абсолютно неясни и неразбираеми за обикновените хора, си и противоречат. Много закони, много правила, много контролни органи и никакъв ред.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно