Румен Янков (1942-2010), председател на ВС/ВКС - 1994-2000 г.:
Как да застана пред съдии и да искам да уважат иска ми?*
Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна, казва покойният юрист в свое интервю през 1999 г.
Как да застана пред съдии и да искам да уважат иска ми?*

Зала 15 на Съдебната палата в София, снимка: ВКС

Бележка на редакцията

Постът на председател на Върховния касационен съд (ВКС) съсредоточава в себе си далеч повече власт от разписаната в Конституцията и в Закона за съдебната власт. Това е дало повод отдавна в юридическите среди да се наложи схващането, че административният ръководител на Касационния съд е т.нар. "съдия № 1". С последните изменения на основния закон в частта за съдебната власт и разделянето на Висшия съдебен съвет, правомощията на председателя на ВКС нараснаха още повече, поставяйки го начело на Съдийската колегия, определяща кадровото развитие на над 2200 съдии.

Съсредоточаването на толкова много власт несъмнено води със себе си и множество отговорности. Възможност за преждевременно прекратяване на мандата на председателя на ВКС при допуснати нарушения съществува, но процедурата е изключително сложна и изисква формирането на критично мнозинство. Минимум 17 от членовете на ВСС и указ на президента са нужни, за да бъде освободен "съдия № 1" от заемания пост. Тази своеобразна "недосегаемост" предполага постът да бъде заеман от високо отговорни и притежаващи безукорни морални и етични качества магистрати. Част от отговорността на председателя на Върховния съд е тази да има далеч по-висок праг на търпение пред обществените очаквания и особено към критично настроените представители на медиите.

Властта, видимата и особено "невидимото" й измерение, която "съдия № 1" съсредоточава в себе си, е ставала повод в годините назад и особено в последните три десетилетия, председателите на ВКС да бъдат обект на критично отношение, както от представители на съдебната власт, така и от обществото и най-вече от журналистите. И това, в повечето случаи, е било приемано за напълно естествено и част от признаците за съществуваща демокрация. В множество решения и на Европейския съд за правата на човека е залегнал принципът, че публичните личности и носителите на власт, какъвто несъмнено е председателят на ВКС, следва да имат по-висок праг на възприемчивост към изискванията за публичност и критичност, без значение на нейното авторство.

Вече над една година, обаче, ситуацията в България е различна. Настоящият председател на ВКС Лозан Панов няма интервю, публична изява и най-вече заседание на Съдийската колегия на ВСС, което ръководи, в които да не е засегнал темата за собствените му страхове. Всичко това би имало своето основание, ако повод за "страховете на Лозан Панов" не се оказваха собствените му действия или тези на членове на неговото семейство. Като например – отказът на Лозан Панов да изпълни закона през изминалата 2017 г., който го задължава да декларира имуществото и доходите си и тези на членовете на неговото семейство пред Сметната палата, за което е глобен с 1000 лв. На 12 юли Панов застана лично пред състав на Софийския районен съд, за да съди правоприемника на Сметната палата – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Своеобразна кулминация на превърналото се в кампания "страхуване на съдия Панов" бе запитването, което преди седмица получи напълно изненаданата еврокомисарка по правосъдието Вера Йоурова.

Чуждестранен кореспондент в Брюксел попита европейския комисар дали е чувала за страховете на председателя на българския Върховен съд, на което Йоурова отговори – не! 

Ролята на "страхувания съдия № 1" има своето обяснение, най-малкото, защото тя позволява да оправдаваш собствените си грешки или нарушения или да прикриваш дефицита на качества при изпълнение на отговорностите, а и на доверие в гилдията, особено сред колегиите на Върховния касационен съд. 

Критикувани са били всички "първи съдии" от началото на демокрацията у нас. Едни повече, други по-малко, но никога досега (с малки и моментни изключения) не се е случвало председателят на ВКС да изпадне в положение да използва съдиите и съдебната власт като средство за оказване за натиск над други държавни институции и/или критици. Вероятно и защото председатели на Върховния съд са били не просто достойни за уважение юристи, но преди всичко личности.

"Правен свят" представя интервю с покойния съдия Румен Янков, което той дава за в-к "Труд" през 1999 г. В отговор на въпрос - защо търси защита (за своите позиции - бел.ред.) единствено от медиите, именитият юрист и председател на ВС в периода 1994-1996 г. и на ВКС в периода 1996-2000 г., отговаря с думите: "Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна. Как да застана пред съдии, независимо от коя инстанция, и да искам да уважат иска ми?"

Както е видно от цялото интервю, обвиненията срещу Янков преди двадесет години са за упражнено насилие над две жени. Като председател на Върховния съд, уважаваният съдия Румен Янков  дори и не си помисля да използва съдебната система, за да отговори на опонентите си. За далеч по-незначителни нарушения – наложена глоба в размер на 1000 лв. (около 1/7 от месечното възнаграждение на Панов) от държавен орган, заради неспазване на разпоредбата на закона, председателят на ВКС натоварва съдебната система, за да внуши, че институциите са срещу него. По същия начин и съпругата на Панов – Елисавета, завежда съдебно дело срещу издания, разкрили криминални следи в миналото й. Докато не се оказва, че в регистрите на МВР има регистрирано на името на Елисавета Панова деяние – съпротива на орган на власт.

Преди 20 години начело на ВКС е съдия Румен Янков, днес "съдия № 1" се казва Лозан Панов...

Ето и цялото интерю за в-к "Труд" с един от най-уважаваните председатели на Върховния съд и членове на Конституционния съд в последните десетилетия – юриста Румен Янков:

Г-н Янков, много страшно звучи обвинението, че съдия №1 в държавата е пребил две болни жени.

Така е. За мен е още по-страшно, че не мога да ви убедя, че това е една лъжа, която не за първи път се налага да оправдавам.

Истината е, че аз бегло познавам тези жени. Всъщност става въпрос за имотен спор между моя тъст и негови роднини, в който навремето, заради това, че съм съдия, се оказах "удобен аргумент". Случаят бе разследван всестранно още след 1983 г. Тогава имаше жалби до всички възможни инстанции – районния комитет на партията, държавен и народен контрол, до тогавашния председател на Върховния съд Иван Велинов, до главния прокурор, до Тодор Живков.

По тия доноси ме разследваха откъде ли не, но не бях засегнат нито в професионален, нито в личен план. Явно им стана ясно, че нямам вина. Сега изведнъж се вадят същите жалби от едно време и аз пак трябва да доказвам морала и професионализма си.

Затова поисках комисия на ВСС и нека тя да каже за какво става дума. Но е безобразие главният прокурор да разпространява доноси с 15-годишна давност, вместо първо да провери има ли престъпление.

А вярно ли е, че като прокурор в Пещера през 1972 г. сте "посегнал" на районната съдийка в града след скандал? Обвиниха Ви и че сте били доносник на ДС.

През цялото ми пребиваване като прокурор в Пещера в районния съд нямаше съдийки жени, само двама съдии – Симеон Тасев и Тодор Братков. Нямаше дори съдия-изпълнител жена. Какво повече да кажа?

Що се отнася до обвинението, че съм бил доносник на ДС – от него много ме заболя. Защо се забравя, че има закон за достъп до досиетата? Още през август 1998 г. досието ми трябваше да бъде оповестено в Народното събрание, ако има такова нещо. Нима мислите, че аз бих бил пощаден от изпълнителите на закона, още повече, че това би било закононарушение?

Казахте, че можете да се защитите само чрез медиите. Защо?

Всеки друг може и трябва да си търси правата в съда, аз обаче не мога да карам мои подчинени да решават дела, по които съм страна. Как да застана пред съдии, независимо от коя инстанция, и да искам да уважат иска ми? Мога да разчитам единствено на медиите, пък нека общественото мнение да реши каква е истината.

Упрекват Ви, че сте допуснал прословутото Тълкувателно решение № 2 от 1997г. на Общото събрание на гражданските колегии на ВКС, което позволявало на кредитните милионери да връщат валутните си кредити преизчислени в левове.

За жалост сатанизирането на това решение започна от пресата. За юристите смисълът му никога не е бил под съмнение – че валутните кредити, изтеглени от банките, трябва да се връщат в същия вид, със следващата се лихва. Когато пък валутните сделки са сключвани от кредитни институти без разрешение за така дейност, тези сделки са били нищожни, а при нищожна сделка страните си връщат даденото (чл. 55 от ЗЗД) т.е. при всички случаи валутният кредит трябва да се върне във валута.

Добре, но и до ден днешен финансисти и някои юристи продължават да поддържат обратната теза. Говори се, че има дела в Софийския градски съд (СГС), по които е одобрено връщането на валутни кредити в левове.

Не е моя работа да следя делата в СГС. Но чрез вас отправям публичен апел да бъда сигнализиран за случаи, при които ВКС, вместо следващата се валута, е присъдил с влязло в сила решение нейната левова равностойност към момента на получаване на сумите.

Обвиняват Ви, че пречите на ВСС да взема "правилни" решения. Наистина ли сте овладял ВСС, г-н Янков?

Твърденията, че аз мога да наложа на колегите какво да гласуват, засягат честта и достойнството на членовете на съвета. Това са съдии с над 15-годишен юридически стаж, хора със статут и морал. Не мисля, че някой от тях би преотстъпил на друг правото да взема решения или може с лекота да бъде сугестиран. Има и нещо друго – решенията на ВСС за понижаване в длъжност и за сваляне на имунитет се вземат с тайно гласуване. Някой твърде самонадеяно смята, че е наясно кой по какъв начин гласува. 

Истината е, че по искането за понижаване на Бойко Рашков аз поисках комисия от ВСС да провери обвиненията, а не да се предоверяваме на внесените книжа от г-н Гоцев. И сега смятам, че постъпихме правилно. Що се отнася до решението да бъде пенсиониран г-н Карайотов, аз винаги съм поддържал, че щом е настъпила възрастта, всеки би трябвало да бъде пенсиониран.

Как си обяснявате, че Вие, който се ползвахте с благоразположението на СДС, а и сам никога не сте криел симпатиите си към сините, изведнъж се оказахте опонент на властта?

Моето лично мнение е, че първият сблъсък бе по повод избора на Бойко Рашков за главен прокурор от стария ВСС. От новия ВСС се очакваше да "помоли" държавния глава да върне предложението на стария съвет, за да може да се извърши нов избор. Това трябваше да създаде политическо комфорт за политиците и натиск за издаващия указа. Аз се противопоставих на такова решение, защото то очевидно не е в прерогативите на ВСС, пък и още се чакаше Конституционният съд да обяви дали съветът е легитимен. Заявих, че в очите на действащите магистрати и на обществото още от началото новият ВСС ще се обезцени наполовина.

Мисля обаче, че нещата се истеризираха до крайност, когато не бе осъществена основната задача – отмяна на решенията на стария ВСС за назначаване на директорите на окръжните следствени служби и на специализираното следствие. Изборът бе обжалван пред ВАС от членове на стария ВСС с идеята новият съвет да приема, че обжалваното решение не е влязло в сила и може да бъде отменено. И новият главен прокурор да предложи новите началници на следствието и на СпСлС. Но за това тогава имаше юридическа пречка. Слава богу, то не стана въпреки упоритите негласни сондажи, продължили няколко месеца. Затова пък делото пред ВАС, независимо от значимостта му, се забави.

Но оттам насетне всяко мое становище бе преценявано в контекста на саботиране на реформата. Печалното е друго – че два политически сугестирани вестника отчаяно обругаваха съдиите от съвета, приписвайки им роли на креатури на председателя на ВКС.

Инак смея да твърдя, че инсинуациите срещу мен са организирани от Главна прокуратура. И се учудвам на лицеприятното изявление по отношение на моята личност от страна на главния прокурор Филчев в последното му интервю във в. "Демокрация". Неколкократно съм казвал и във ВСС, че именно Филчев стои в дъното на инсинуациите срещу мен. Не съм човек, който да има високо мнение за собствената си значимост, но оставам с впечатление, че се действа последователно за моето демонизиране.

Преди време заявихте, че посегателството срещу правораздаването в една страна е удар срещу държавността. Това беше по времето на Жан Виденов. Сега как виждате положението на правосъдието?

Факт е, че не от вчера съдебната власт работи в анормална обстановка. Достатъчен аргумент е, че през последните девет години вместо два съдебни съвета бяха избирани пет и само един от тях изкара пълния си конституционен мандат от 5 години.

От друга страна е ясно, че юридическите способи за суспендиране на съветите принадлежат не на магистратите, а на политиците. Те се стремят в крайна сметка единствено към овладяване върховете на съдебната власт, което е дълбоко порочно. Известно е, че трите основни фактора за борба с корупцията са силна опозиция, независима журналистика (която практически е невъзможно да бъде купена цялата) и независима съдебна власт. Стремежът на политиците да наложат зависим човек на най-високите етажи всъщност цели да разтворят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си. Само че съдебната власт е така устроена, че не може да работи селективно – тя или работи, или не работи. Оттук идва и сривът.

*13 декември 1999 г., в-к "Труд", Мирела Веселинова

Румен Янков (1942 – 2010) е председател на Върховния съд от 1994 до 1996 г. и председател на Върховния касационен съд от 1996 до 2000 г. Завършил право в Софийския университет, прокурор и съдия, председател на отделение и заместник-председател във Върховния касационен съд, съдия в Конституционния съд и негов председател.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
38
|
нерегистриран
30 юли 2018, 20:46
1
0
До коментар [#36] от "zdravka.kalaydjieva":
До коментари 29, 31 и 33:

Не зная дали с анонимните автори на коментари 29 и 33 наистина сме колеги, или не, но те са прави. Признавам грешката си, допусната в бързината и да, правя разлика между "избран" и "назначен" и ми е известно, че ВСС избира, а ПрезидентЪТ назначава Председателя на ВКС в съответствие с избора на ВСС. Моля читателите да ме извинят, но не мисля, че тъкмо това е важно за публикацията и реакциите ни.

На автора на коментар 31 бих искала да припомня, че и в случая на Янков, и в случая на Панов става дума за подложени на атака председатели на върховни съдилища. Авторът сам ще съобрази дали и кой би желал да ги дискредитира и защо, но за съжаление и в двата случая става дума за атаки, шумно "подети" от медиите. По времето на Янков те бяха по-свободни, а ВСС - по-достоен.

Иначе, публикуваният в рубриката "Интервю" на Румен Янков материал на "Правен свят" продължава да ми напомня за вица "На вратата пише "жени", влизам - кенеф" (простете за израза).

Впрочем, драга редакция, къде изчезнаха коментарът на автора на интервюто - Мирела Веселинова и отговорът на "Правен свят" до него? Да не би редакцията да се е засрамила, или просто системата най-сетне е успяла да не оставила следа от заличаването им? И в двата случая - браво!!!



Да сгрешиш, дори от бързина, две понятия като "избран" и "назначен", за юрист с претенции при това и завидна кариера в межд.институция, е повече от неловко...

Вицът е емлбематичен за нивото Ви, г-жо Калайджиева. Жалко. Защото интервюто е педадено дословно и няма повод за разочорование, освен ако думите и личността на Румен Янков сами по себе си не будят такова у Вас. Но това вече е друг въпрос.


37
|
нерегистриран
30 юли 2018, 20:39
1
0
До коментар [#36] от "zdravka.kalaydjieva":
До коментари 29, 31 и 33:

Не зная дали с анонимните автори на коментари 29 и 33 наистина сме колеги, или не, но те са прави. Признавам грешката си, допусната в бързината и да, правя разлика между "избран" и "назначен" и ми е известно, че ВСС избира, а ПрезидентЪТ назначава Председателя на ВКС в съответствие с избора на ВСС. Моля читателите да ме извинят, но не мисля, че тъкмо това е важно за публикацията и реакциите ни.

На автора на коментар 31 бих искала да припомня, че и в случая на Янков, и в случая на Панов става дума за подложени на атака председатели на върховни съдилища. Авторът сам ще съобрази дали и кой би желал да ги дискредитира и защо, но за съжаление и в двата случая става дума за атаки, шумно "подети" от медиите. По времето на Янков те бяха по-свободни, а ВСС - по-достоен.

Иначе, публикуваният в рубриката "Интервю" на Румен Янков материал на "Правен свят" продължава да ми напомня за вица "На вратата пише "жени", влизам - кенеф" (простете за израза).

Впрочем, драга редакция, къде изчезнаха коментарът на автора на интервюто - Мирела Веселинова и отговорът на "Правен свят" до него? Да не би редакцията да се е засрамила, или просто системата най-сетне е успяла да не оставила следа от заличаването им? И в двата случая - браво!!!



Не изглежда да сте сгрешили от бързина, ама... нейсе, щом казвате.
Изключително смехотворно е твърдението Ви, че по времето на Румен Янков медиите били по-свободни. Това просто не може да е вярно най-малко защото тогава липсваше социалният индикатор каквито са сега социалните медии. Въобще, ако наистина сте Здравка Калайджиева, мисля, че е добре да спрете да пишете публично. Но, в крайна сметка, нищо не може да Ви спре да се опозорите докрай.
36
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
26 юли 2018, 19:23
2
-5
До коментари 29, 31 и 33:

Не зная дали с анонимните автори на коментари 29 и 33 наистина сме колеги, или не, но те са прави. Признавам грешката си, допусната в бързината и да, правя разлика между "избран" и "назначен" и ми е известно, че ВСС избира, а ПрезидентЪТ назначава Председателя на ВКС в съответствие с избора на ВСС. Моля читателите да ме извинят, но не мисля, че тъкмо това е важно за публикацията и реакциите ни.

На автора на коментар 31 бих искала да припомня, че и в случая на Янков, и в случая на Панов става дума за подложени на атака председатели на върховни съдилища. Авторът сам ще съобрази дали и кой би желал да ги дискредитира и защо, но за съжаление и в двата случая става дума за атаки, шумно "подети" от медиите. По времето на Янков те бяха по-свободни, а ВСС - по-достоен.

Иначе, публикуваният в рубриката "Интервю" на Румен Янков материал на "Правен свят" продължава да ми напомня за вица "На вратата пише "жени", влизам - кенеф" (простете за израза).

Впрочем, драга редакция, къде изчезнаха коментарът на автора на интервюто - Мирела Веселинова и отговорът на "Правен свят" до него? Да не би редакцията да се е засрамила, или просто системата най-сетне е успяла да не оставила следа от заличаването им? И в двата случая - браво!!!

34
Г-н Иванов
|
нерегистриран
25 юли 2018, 22:36
3
-10
Уважавайки много, ама много Румен Янков, пускате ли интервюто на Филчев за Заркова в Труд веднага утре? Пускате, как иначе
33
|
нерегистриран
25 юли 2018, 12:04
19
-3
До коментар [#28] от "zdravka.kalaydjieva":
Манипулативната употреба на интервюто на Румен Янков за целите на дискредитиране на Лозан Панов е толкова очевидна, че не заслужава коментар. За пореден път се налага да припомним на Правен свят, че Лозан Панов е избран за председател на ВКС с Указ на Президента на Република България по предложение на ВСС. Публикацията ви е пореден опит за медийно оспорване на това обстоятелство.


Колега Калайджиева,
като юрист, надявам се правите разлика между "избран" и "назначен". В случая, ВСС избира, а Президента назначава в съответствие с избора на ВСС. Значението на президентския указ на практика е да утвърди този избор, доколкото дори при отказ за издаването на указа ВСС повторно може да предложи /вж случая Г.Чолаков/.
32
old
|
нерегистриран
25 юли 2018, 10:19
20
-10
До коментар [#27] от "Паметлив":
Румен Янков,лека му пръст,е разчитал през 1999 г. на медиите.Тогава той не е знаел какво ще е положението през 2018 г.Апропо, питате ли се защо ? Елементарно е - тогава е имало медии, на които можеш да разчиташ.Освен това , когато той говори ,че не би застанал като страна пред свои подчинени, които да му решат правния спор,Янков е имал предвид хипотезата на един гражданскоправен спор.В подобен спор сам решаваш дали да водиш дело пред съд или не.Ситуацията със сегашния председател на ВКС е коренно различна.Той е представен от опред. медии на обществото като адм.нарушител, комуто адм.наказв. орган налага глоба.Това са правоотношения ,при които основна съдържателна характеристика е вертикалата : "власт и подчинение".Панов не по свой избор застава пред съда, а по чуждо решение/което изобщо не коментирам/.Дали той ще се подчини на волята на адм.наказв. орган/приемайки санкцията/ или ще оспорва това в една правнорегламентирана процедура ,е негово лично решение и е въпрос на упражняване на право на защита.Правото на защита е свещено и не може да бъде обект на обструкции от който и да било.
Права си. Несъпоставими са ситуациите, но не в полза на Панов. Тогава ставаше дума за обругаването на съдия Янков като човек, а тук, за глоба от 1000 лв.
Достойно щеше да е Панов да застане пред асансьора на ВСС и да каже на журналистите: Аз съм прав, но за да не поставям колегите си в неудобно положение, ще ги извадя тези 1000 лв. от джоба си и ще ги дам, халал да са и на държавата.
Помним съдия Янков и знаем колко мразеше да застава пред микрофоните. Панов е готов да злепостави съда за години напред, заради 30 сек. лично медийно внимание.
31
До г-жа Калайджиева
|
нерегистриран
24 юли 2018, 23:28
31
-4
За Бога, та кой оспорва, че Лозан Панов е назначен за председател на ВКС с указ на Президента? Напротив-в това е проблема. А статията просто илюстрира несъпоставимостта му с други, които преди него са били назначени по същия ред.
30
|
нерегистриран
24 юли 2018, 23:19
9
-7
До коментар [#26] от "Даниела Стефанова Грозева":
Тези от Воден свят не са съобразили, че това се отнася и до Даниела Дончева, която взела да съди Милен Василев, че не си замълчал на безпардонната й постъпка да му изземе делата.
Ми нали сте много натоварени бе, пък като ви "изземат" делата, пищите на умряло... Да ви ги вземат всичките - гледайте си рахата, ама не, искаме си ги всичките, особено тия за по над 100 млн., нищо че иначе пищим, че сме свръх-, над-, и пре- товарени...
29
|
нерегистриран
24 юли 2018, 23:14
21
-3
До коментар [#28] от "zdravka.kalaydjieva":
Манипулативната употреба на интервюто на Румен Янков за целите на дискредитиране на Лозан Панов е толкова очевидна, че не заслужава коментар. За пореден път се налага да припомним на Правен свят, че Лозан Панов е избран за председател на ВКС с Указ на Президента на Република България по предложение на ВСС. Публикацията ви е пореден опит за медийно оспорване на това обстоятелство.
Панов е "избран" с президентски указ, колкото аз съм трамвай, ама нейсе...
28
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
24 юли 2018, 22:54
14
-30
Манипулативната употреба на интервюто на Румен Янков за целите на дискредитиране на Лозан Панов е толкова очевидна, че не заслужава коментар. За пореден път се налага да припомним на Правен свят, че Лозан Панов е избран за председател на ВКС с Указ на Президента на Република България по предложение на ВСС. Публикацията ви е пореден опит за медийно оспорване на това обстоятелство.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно