Евгени Стоянов:
Обхватът на т.нар. гражданска конфискация ще се разшири, ако промените в НК се приемат
Рано е да се правят поправки в ЗПКОНПИ. По-добрият подход е да се натрупа известна практика, смята зам.-министърът на правосъдието
Обхватът на т.нар. гражданска конфискация ще се разшири, ако промените в НК се приемат

Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието

Г-н Стоянов, навърши се една година от началото на мандата на този управленски екип на Министерството на правосъдието, през която реализирахте доста мащабна законодателна дейност. Приемането на Закона за противодействие на корупцията ли е най-важният законодателен акт, който бихте изтъкнали в един своеобразен отчет?

ЗПКОНПИ безспорно е важен закон. Той влезе в сила на 23.01.2018 г. Като проект премина през различни изпитания – цялостна предварителна оценка на въздействието, справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, обществени консултации, публично обсъждане. Включително и беше преодоляно вето на президента. Но тук е мястото да се обърне внимание и на един друг законодателен акт на Министерството на правосъдието – Законът за изменение и допълнение на НПК, който влезе в сила на 05.11.2017 г. С него се въведоха много и важни промени в кодекса, който определя реда, по който се извършва наказателното производство. Интересното тук е, че той издържа и проверката на Конституционния съд на Република България. Това е оценка за неговите качества. Беше приет и вече е действащо право Законът за европейската заповед за разследване. По този начин в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директива 2014 / 41 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. По инициатива на Министерството на правосъдието бяха осъществени промени и в другия основен процесуален кодекс – ГПК.

Появиха се обаче известни проблеми с приложението на антикорупционния закон, например със статута на общинските съветници, които ползват общинско имущество като лекари. Има ли нужда от други законодателни инициативи, които да осигурят по-ефективна работа на антикорупционните органи? Например – правото на агенти на КПКОНПИ да извършват арести.

Личното ми мнение е, че е прекалено рано да се правят нови промени в ЗПКОНПИ. Дори да има определени детайли, които могат лесно и бързо да бъдат коригирани, то по-добрият подход е да се натрупа известна практика по прилагането на закона. Законът за нормативните актове (ЗНА) съдържа достатъчно правила за тълкуване, чрез които да се преодолее всяка една неяснота или непълнота в разпоредбите на ЗПКОНПИ.

Сякаш нагласите в Народното събрание са тези конкретни поправки (т. нар. "криминализиране на гражданския оборот") за борбата с корупцията в частния сектор да не бъдат приемани, в този смисъл какви са плановете на МП, по-скоро да се откаже или ще продължите да настоявате за тяхното гласуване?

На този етап няма достатъчно основания да се оттегля законопроектът на Министреството на правосъдието. След дискусията в Комисията по правни въпроси към НС се очертаха две противоположни виждания. Едното – законопроектът да се оттегли, другото – да бъде приет на първо четене, като след това бъдат направени необходимите промени. Надяваме се да се осъществи вторият вариант.

Тъкмо критиците Ви се успокоиха, че неизпълнението по търговски договори, няма да се наказва със затвор и вие пуснахте нови предложения за промени на НК, които водят до промяна и на НПК. Появиха се различни прочити на законопроекта – от това, че до 48 часа ще може да се отлага уведомяването на близките на задържано лицето, до това, че адвокатска защита се полага от първия миг на извършването на ареста. Ще въвеждате ли тайни арести?

Това са несъстоятелни твърдения. Предложението ни е следното: при определени обстоятелства уведомяването на лице от страна на задържания да се отложи за срок до 48 часа. Става въпрос за конкретно лице, а не да се отложи каквото и да е уведомяване. Задържаният веднага може да посочи друго лице (например роднина или работодател). Не става въпрос за тайно задържане. Хипотезите, при които може да се постанови отлагане на уведомяването и които са залегнали в проекта, са изчерпателно изброени. Те са: 1) наличие на неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице; 2) или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано. В самата Директива е посочено, че при изключителни обстоятелства може да се предвиди възможност за временна дерогация от правото на задържания да информира конкретно лице. Съображение 35 от Директивата поставя едно важно условие – когато във връзка с конкретните обстоятелства по делото това е обосновано от наложителна причина по смисъла на директивата. Член 8 от Директива 2013 / 48 доразвива условията, като изрично сочи, че временната дерогация следва да е строго ограничена във времето. Срокът на предложената дерогация от 48 часа е съобразена с българското наказателнопроцесуално право. По-конкретно се взема предвид текстът от НПК, който определя, че прокурорът има правомощието (само при необходимост) да постанови задържане на обвиняемия за срок до 72 часа. Задържането е с цел довеждането пред съд на задържания.

Кое е новото в областта на конфискацията на престъпно имущество ?

В чл. 53 НК е уредбата, която регламентира отнемането на вещи и изобщо на придобитото чрез престъпление. Държавата е субектът, в чиято полза се отнема посоченото имущество. Предлагаме да се отнема в полза на държавата пряката и / или косвена облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяяване. В проекта се съдържа определение на пряка облага – всяка икономическа полза, придобита пряко чрез престъпление. Косвена облага е придобитото в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко последващо инвестиране или преобразуване на пряка облага. С тези промени се надяваме да изпълним изискванията на Директива 2014 / 42 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Получаването на облаги е един от основните мотиви за осъществяване на престъпна дейност. Ако извършителите на престъпления бъдат лишени от възможността да разполагат с генерираната от тази дейност незаконна печалба, то това би имало силен възпиращ ефект. Отнетите активи осигуряват средства, които могат да бъдат инвестирани в правоприлагането, в инициативи за превенция на престъпността или в други общественополезни дейности.

Между другото този проект трябва да се разглежда и през призмата на ЗПКОНПИ. Знаете, че в България е установен моделът на т. нар. "гражданска конфискация". Тя не е обусловена от наличието на осъдителна присъда. Имуществото се отнема, ако за него не са установени законни източници. В тази си част ЗПКОНПИ до голяма степен запази действащата преди това правна уредба. Ако промените в НК бъдат приети, считаме, че ще има завършен правен модел по отношение на конфискацията. Този модел ще обхваща и имуществото, което подлежи на отнемане извън пределите на т. нар. "гражданската конфискация".

Как ще коментирате предложените от Вас промени в НК по отношение на отнемането на МПС?

В особената част на НК са очертани отделните видове престъпления и са предвидени съответните наказания за тях. Промените в особената част на НК са продиктувани от желанието да се даде отговор на едно обществено явление, което за съжаление към настоящия момент не може да бъде премахнато. Става въпрос за отнемането на МПС. Дали намерението на извършителя от момента на отнемането е само да го ползва или да го възприема като свое е от значение за квалификацията на деянието. Целта на проекта е по-скоро да се даде ясен знак, че отнемането на МПС е деяние с висока обществена опасност. Затова на първо място се предлага то да стане квалифициращ признак на кражбата (ако намерението на дееца е да възприема МПС – то като свое). На второ място, се криминализира приготовлението към кражба на МПС. На трето място, ако някой противозаконно проникне в чуждо МПС без съгласието на собственика, то предвиденото наказание да е само лишаване от свобода. Проектът предвижда да няма възможност да се налага наказание глоба до три хиляди лева вместо лишаване от свобода (каквато алтернатива съществува в момента).

Важно е да се посочи, че доброто качество на НК е една от предпоставките за ефективно наказателно правосъдие. С предлаганите промени по отношение на кражбата на МПС не се криминализира деяние, което до този момент не е било престъпно. Вярно е обратното – и в момента отнемането на МПС може да се квалифицира като кражба. Съдебната практика приема, че оставянето на МПС на улицата е типичен случай на движима вещ, която се оставя без постоянен надзор. Кражбата на целия автомобил, за да се разглоби и продаде на части или занесе извън страната следва да се квалифицира като кражба. (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 54 от 16.ІХ.1989 г. по н. д. 49 / 89 г., ОСНК на ВС). Ако автомобилът е с по-висока стойност, то тогава отнемането му може да се квалифицира и като кражба в големи размери. За тази кражба е налице отделна алинея и отделно по-високо наказание. Примерите не са изчерпателни. Те идват да покажат, че кражбата е състав, който може да се прилага по отношение на конкретни деяния, свързани с отнемане на МПС. С предложените промени се цели да се създаде определена диференциация и да се даде още по-голяма гъвкавост при квалификацията на деянията, свързани с МПС.

Евгени Стоянов е завършил "Право" в Университета за национално и световно стопанство през 2002 г. През 2009 г. става доктор по право, хоноруван асистент е в катедра "Публичноправни науки" към Юридическия факултет на УНСС по дисциплината "Административно право и административен процес". От 2017 г. е заместник-министър на правосъдието.

От 03.11.2016 г. е съдия в Административен съд София – град. През 2016 г., до встъпването му в длъжност като съдия, е бил командирован в Специализираната прокуратура.  

От 2005 г. до 2007 г. е младши прокурор в Софийска градска прокуратура. От 2007 г. е прокурор в Софийска районна прокуратура. През 2012 г. е командирован в Софийска градска прокуратура, където през 2014 г., след конкурс, встъпва в длъжност прокурор. 

Автор е на редица статии, студии и монографии по теми, свързани с наказателноизпълнителното и административното право.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
********************************************
|
нерегистриран
21 май 2018, 17:45
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
Разширена конфискация...
|
нерегистриран
21 май 2018, 14:22
1
-1
Най-широкото приложение на гражданската конфискация ще се постигне , когато законът овласти произволни граждани от популацията да могат при желание да конфискуват отделни /а защо не и всички/имуществени обекти от избрани от тях лица.
1
************************************
|
нерегистриран
21 май 2018, 11:46
3
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно