Проф. д.ю.н. Атанас Семов, носител на Катедра "Жан Моне" на ЕС:
КС най-сетне постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение и поради това е историческо
А дали споразумението с Канада ще влезе в сила зависи основно от Съда на ЕС
КС най-сетне постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение и поради това е историческо

Проф. д.ю.н. Атанас Семов

Проф. Семов, президентът Румен Радев упражни правото си да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на основния закон преди ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (ВИТС, англ. СЕТА). Най-важният въпрос, който постави Радев, беше дали за ратификацията на ВИТС ще е необходимо квалифицирано или обикновено мнозинство. КС отговори, че с ВИТС не се прехвърля суверенитет, обикновено мнозинство е достатъчно и чл. 85, ал. 1, т. 9 от Конституцията не се прилага за това споразумение. Изненадан ли сте от това решение?

Ако има изненада, тя е положителна! В досегашната си практика КС беше предпазлив, поради което понякога неточен, по въпроси, свързани с правото на ЕС. Това е първото му решение, което правилно прогласява (всъщност потвърждава) базови елементи от разбирането за съюзния правопорядък!

От гледна точка на правото на ЕС обаче няма никаква изненада – правилното му разбиране предполагаше именно такъв отговор:

  • правото на ЕС не е международно право и националните конституционни разпоредби относно международното право не са приложими относно действието му;
  • правото на ЕС не става част от вътрешното право на държавите-членки (ДЧ), а действа в ДЧ именно и само като самостоятелен правопорядък, част от "правната система" на ДЧ, от позитивното право (разграничението между "вътрешно право" и "правна система" на ДЧ е много съществено!);
  • дори Учредителните договори (ДЕС, ДФЕС и ДЕОАЕ), макар да са международни договори по форма, не се прилагат в ДЧ като международни договори, а като съюзни правни източници от най-висок (конституционен) ранг;
  • международните договори на ЕС (вкл. т. нар. "смесени") не са само договори на ДЧ, а преди всичко съюзни договори и като такива неразделна част от съюзното право – и се прилагат в ДЧ именно като съюзно право, а не като техни международни договори!;
  • В този смисъл макар България да ратифицира едно "смесено" международно споразумение (като ВИТС/СЕТА), след влизането му в сила то ще се прилага в България именно като съюзен правен източник, а не като български международен договор;
  • поради това и приматът на всеки такъв акт над вътрешното право на държавата зависи не от чл. 5, ал. 4 КРБ, а от съюзния принцип на примат.

От наистина историческо значение – за правилното разбиране и прилагане на правото на ЕС в България – са изрично потвърдените от КС формулировки относно:

  • природата на правото на ЕС;
  • смисъла на чл. 4, ал. 3 и обхвата на чл. 5, ал. 4 КРБ;
  • изначалното и принципно различие на правото на ЕС от международното право;
  • смисъла, основанието и природата на примата на правото на ЕС над вътрешното право;
  • особеностите на "външната" (за сключване на международни договори) компетентност на ЕС;
  • природата на "смесените" международни договори на ЕС с трети страни;
  • и по-общо за ролята на КС по правото на ЕС – именно и само такава: да снабдява разпоредбите на Конституцията с тълкуване, съобразено с правото на ЕС (каквото именно е съюзното задължение на всеки национален съдия).

И поради това – още повече, че не всеки ден имаме подобен повод… – дължим висока оценка на КС! Нека го кажа ясно: както за компетентно формулираните мотиви, така и за смелостта да се използва точна (а не обтекаема) терминология, да се формулират ясни (а не двузначни) изводи и да се направи тълкувание на Конституцията и да се създаде практика, които да послужат както за "развързване на ръцете" на националния магистрат за смело и правилно прилагане на съюзните правни норми, така и за поставяне (най-сетне!) на стабилна конституционна основа за правилно разбиране, тълкуване и прилагане на правото на ЕС като самостоятелен правопорядък с примат над вътрешното право извън напълно неотносимата към него разпоредба на чл. 5, ал. 4 КРБ!

Нека посоча като принос и първото споменаване в решение на КС на принципа на национална конституционна идентичност на ДЧ, прогласен изрично в чл. 4 на ДЕС и потвърден вече категорично в богатата практика на СЕС.

Затова от решението на КС би трябвало да ни стане напълно ясно, че:

  • чл. 5, ал. 4 КРБ няма никакво отношение към действието на който и да било съюзен правен източник, независимо от неговата форма;
  • споразумението ЕС-Канада (ВИТС или СЕТА) не "прехвърля конституционни правомощия" и поради това не изисква ратификация с квалифицирано мнозинство;
  • след влизането си в сила това споразумение ще действа в правната система на РБ именно и само като съюзен правен източник, а не като международен договор на България.

Създава ли Решението на КС бъдещи рискове, предвид ратифициране от НС на подобни споразумения с други държави с обикновено мнозинство?

"Рискове" създава все още нерядко видимата неграмотност на основни политически (и правни) фактори относно ЕС и неговата правна система. Иначе разпоредбата на чл. 85, ал. 9 КРБ е прочетена ясно и правилно: квалифицирано мнозинство изисква ратификацията само на такива международни договори, които "предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от Конституцията". Всеки международен договор, който предвижда подобно "предоставяне на конституционни правомощия" изисква – и ще изисква занапред – ратификация с квалифицирано мнозинство. А преценката кои са "правомощия, произтичащи от конституцията" и дали даден международен договор предвижда прехвърлянето на такива, принадлежи именно на КС като тълкувател – стига да бъде сезиран предварително. Както и преценката дали някоя разпоредба на едно такова споразумение противоречи на КРБ. Впрочем питането на Президента на републиката не съдържаше такъв въпрос.

ВИТС е българският превод на СЕТА (Comprehensive Economic and Trade Agreement). Европейската комисия го определи като "смесено споразумение". Какво означава този термин в правото на ЕС?

Не Комисията, а природата на договора определя неговия характер! По отношение на природата и ролята на "смесените международни договори на ЕС" мотивите на решението на КС съдържат забележително цялостен анализ. Някой може да упрекне КС за този наглед "педагогичен" или "учебникарски" подход – разгърнато и задълбочено да анализира природата и особеностите на този вид договори на ЕС. Аз обаче определям именно такъв подход за правилен и приносен! Именно той изпълва със смисъл ролята на КС като единствен пълновластен тълкувател на Конституцията. Само разгърнатият анализ позволява устойчиви изводи. Подобен подход – понякога дори с подробен преразказ на отдавна установени в доктрината разбирания – следва и самият Съд на ЕС в практиката си! Достатъчно е да се прочете дори само неговото историческо (и поради това!) Становище 2/13 от 18.12.2014 г. относно не-присъединяването на ЕС към ЕКПЧ – където СЕС в десетки страници повтаря (65 години след началото!) основните особености на ЕС и неговата правна система – именно за да аргументира максимално добре изводите си в диспозитива.

Иначе – както става пределно ясно и от мотивите на Решение № 7/2017 на КС – "смесените международни договори на ЕС" са договори с 3-и страни, които уреждат материи, в които компетенции имат не само ЕС, но и неговите ДЧ, поради което именно тези договори изискват не само сключване от ЕС, но и ратификация от ДЧ като страни по споразумението заедно с ЕС от една страна.

Дали един такъв договор засяга "конституционни правомощия" на една ДЧ – и евентуално изискват ли предварителното изменяне на националната й конституция, за да е възможна ратификацията, преценява свободно самата държава. До момента не ми е известно в нито една ДЧ да са установени разпоредби на ВИТС/СЕТА, несъвместими с националната конституция.

Къде е мястото на "смесените споразумения" в йерархията на източниците на правото на ЕС?

И този въпрос е изяснен ясно както в решението на КС, така и в практиката на СЕС: като част от "международното право на ЕС" и "смесените" договори заемат в йерархията на съюзното право място след Конституционния корпус (Учредителните договори и основните правни принципи) и преди/над производните източници (актовете на институциите).

Ключово важно е обаче да се има предвид, че съдбата на ВИТС/СЕТА зависи в най-голяма степен от преценката на СЕС дали то е съобразено именно с "конституционния корпус" на ЕС – а СЕС, сезиран от белгийското правителство, все още не се е произнесъл. Затова смятам за уместно всякакви следващи въпроси относно ВИТС/СЕТА да бъдат обсъждани едва след като СЕС се произнесе и то ако се произнесе в полза на сключването му. Ако СЕС го препятства, недовършените национални процедури по ратификация се прекъсват до евентуалното изменяне на въпросния договор – или обратно на Учредителните договори на ЕС – за преодоляване на установеното от СЕС противоречие.

Ако влезе в сила, такъв договор (пак именно и само като част от правото на ЕС), ще има пълно предимство пред цялото вътрешно право в правната система на всяка ДЧ.

Това първото "смесено споразумение" между ЕС, държавите членки и трета страна ли е, което България ратифицира? Съществуват ли аналогични по своя характер "смесени" международни договори, които България вече е ратифицирала?

Не е първото, разбира се – ратифицирали сме (заедно с всички други ДЧ на ЕС) подобни споразумения със Сингапур (по него е постановено и знаковото Становище 2/15 от 16 май 2017 г. на СЕС), с Корея…

Нека обаче напомня накрая, че самото споразумение с Канада предвижда "предварително изпълнение" (преди пълното му влизане в сила след всички ратификации) на някои негови разпоредби – и те се прилагат в РБ именно като съюзни правни норми, а не като норми на международен договор на България!

Държа да изразя и надежда, че това пътепроходно решение на КС ще бъде последвано от други произнасяния на българската конституционна юрисдикция, утвърждаващи България като правова държава, интегрирана в "правовия" (по догмата на СЕС) Европейски съюз – в помощ и на българския съдия, комуто именно тежи задължението за "еднообразно и правилно прилагане" (пак според устойчивата догма на СЕС) на правото на ЕС!

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
9
|
нерегистриран
30 април 2018, 11:41
2
-3
О,правен свят! Колко сте Правен свят, щом преписвате от Уикипедия правни глупости?
Вместо да си оправите глупавото заглавие, сте изтрили коментар, че сте направили глупаво заглавие, защото "съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица."

Ако все пак желаете да се ограмотите (макар това определено да е сред нещата, които обичате да пропускате), може да погледнете тук:
https://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/opportunities/jean-monnet-chair_bg

Не носят нито катедри, нито трикрилни гардероби, нито тухли четворки! Изразът е: "Преподавателите, заемащи катедри „Жан Моне“. Тези дето носят катедри се наричат хамали. Професорите заемат катедри!
8
Въпрос
|
нерегистриран
28 април 2018, 16:45
4
-6
Малий, откога Наското Семов стана профасор и взе да разбира от право на ЕС??? Нъл го скъсаха на онзи европейски комитет, бре? Беше се засилил генерален адвокат май да става в Съда на ЕС и не му стана работата. Или бъркам нещо? Ако всички са толкоз големи капацитети кат него... Боже, ела си прибери вересиите!
7
|
нерегистриран
24 април 2018, 18:06
8
-4
Я, имали сме касационна инстанция на Конституционния съд, която казва колко са правилни актовете му! Проспах таз промяна в КРБ аз...
6
Първото слово: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят
|
нерегистриран
24 април 2018, 13:55
3
-3
- се намира само в Ев. от Лука. До коментар [#3] от "милен":
До коментар № 2
Колега,по въпроса относно съотносимостта между конституционна норма и правото на ЕС прочетете поредицата решения Solange на СЕС.Това ще ви даде отговор и защо коментара ви,в преобладаващата му част е неправилен.
А иначе - до евентуалното денонсиране или изменение на договора за присъединяване на България към ЕС,правото на ЕС не действа като международен договор,а като интеграционен такъв и в този смисъл подкрепям Семов и КС,че нормата на чл.5 ал.4 КРБ няма отношение към действието на съюзните правни източници.
То и да не подкрепям,решението си е факт и задължителната му сила преклудира всякакви алабалистики... :)
Неук миленчо, не се обърквай от плюсовете и минусите. Отче, прости им, понеже не знаят, що правят. С тези думи Господ първо е показал милостта си към Своите убийци, чиято злоба не стихнала дори по време на кръстните Му мъки. И второ, провъзгласил от върха на Голгота една известна, но често забравяна истина, а именно – че злодейците никога не знаят какво вършат. Убивайки праведника, те всъщност убиват себе си, а праведника прославят. Погазвайки Божия закон, те не виждат воденичния камък, който невидимо се спуска над тях, за да ги смаже. Подигравайки се на Бога, те не виждат как лицата им се превръщат в скотски муцуни. Опиянени от злото, те никога не знаят какво вършат.
5
родоотстъпник кьорпе
|
нерегистриран
24 април 2018, 12:10
4
-4
До коментар [#3] от "милен":
До коментар № 2
Колега,по въпроса относно съотносимостта между конституционна норма и правото на ЕС прочетете поредицата решения Solange на СЕС.Това ще ви даде отговор и защо коментара ви,в преобладаващата му част е неправилен.
А иначе - до евентуалното денонсиране или изменение на договора за присъединяване на България към ЕС,правото на ЕС не действа като международен договор,а като интеграционен такъв и в този смисъл подкрепям Семов и КС,че нормата на чл.5 ал.4 КРБ няма отношение към действието на съюзните правни източници.
То и да не подкрепям,решението си е факт и задължителната му сила преклудира всякакви алабалистики... :)
Демократичният конституционен модел, по който е организирана съвременната българска държава, няма да бъде засегнат от бъдещо членство в една наднационално организирана междудържавна общност, в която произтичащата от народите на държавите-членки демократична легитимация е гарантирана. Членството на Република България в Европейския съюз не води и до промяна на формата на държавно управление.Прилагането на такива актове не нарушава принципите, върху които е изградена държавата и баланса на конституционните институции. Балансът, който трябва да се съблюдава в създадената с Конституцията форма на държавно управление, има предвид само вътрешните отношения между основните конституционни органи на държавата. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Конституцията ”цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция”. От това следва, че народът може по своя воля, чрез избраното от него Народно събрание да делегира част от суверенните си права съобразно изискванията на международен договор, по който България е страна. Влизането на Република България в Европейския съюз става след ратификация от Народното събрание на договора за присъединяването й. Тази ратификация е израз на народната воля. Не се изменя и формата на държавно устройство, след като териториалната цялост и унитарният характер на държавата се запазват. Въз основа на изложените съображения по искането на президента Конституционният съд приема, че обсъжданите промени в Конституцията във връзка с членството на Република България в Европейския съюз могат да се извършат от Народно събрание. С тях не се решават въпроси, които са от изключителна компетентност на Велико народно събрание. РЕШЕНИЕ № 3
София, 5 юли 2004 г.
конституционно дело № 3/2004 г.
съдии-докладчици Васил Гоцев и Людмил Нейков
(Обн., ДВ, бр. 61 от 13 юли 2004 г.)Демократичният конституционен модел, по който е организирана съвременната българска държава, няма да бъде засегнат от бъдещо членство в една наднационално организирана междудържавна общност, в която произтичащата от народите на държавите-членки демократична легитимация е гарантирана. Членството на Република България в Европейския съюз не води и до промяна на формата на държавно управление. Тоес, Конституцията на Република България е върховен закон и актовете на институциите на Европейския съюз, както и другите закони на България не могат да й противоречат. Тоест, членството на Република България в Европейския съюз не води и до промяна, че Конституцията на Република България е върховен закон и има примат над всички актове институциите на Европейския съюз, които й противоречат. Самият Конституционен съд в свое Определение 4 от 18 април 1996 г. приема, че "Актовете на КС са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд, Атанас Семов и кьорпето родоотстъпник неук марко. Съдът не може да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия КС няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела."
4
Отивай да учиш и не взимай отношение по конституционно право
|
нерегистриран
24 април 2018, 11:36
2
-6
До коментар [#3] от "милен неук":
До коментар № 2
Колега,по въпроса относно съотносимостта между конституционна норма и правото на ЕС прочетете поредицата решения Solange на СЕС.Това ще ви даде отговор и защо коментара ви,в преобладаващата му част е неправилен.
А иначе - до евентуалното денонсиране или изменение на договора за присъединяване на България към ЕС,правото на ЕС не действа като международен договор,а като интеграционен такъв и в този смисъл подкрепям Семов и КС,че нормата на чл.5 ал.4 КРБ няма отношение към действието на съюзните правни източници.
То и да не подкрепям,решението си е факт и задължителната му сила преклудира всякакви алабалистики... :)
Ясно е написано, чети - Конституцията на Република България е върховен закон и актовете на институциите на Европейския съюз не могат да й противоречат. Конституцията на Република България има примат над всички актове институциите на Европейския съюз, които й противоречат. Под всички разбирай и актовете на Съдът на Европейския съюз (СЕС). Положението във френското право не е много по-различно. Макар че Конституционният съвет не контролира пряко конституционната коректност на законодателните актове на ЕО, обикновените и административните съдилища все още считат Конституцията за най-висша норма и няма да наложат предимството на международния договор (включително правото на ЕС), когато подобно действие би било в противоречие с конституционната норма. Ех, вие внучета бай Ганьовски, надминахте Бай ви Ганьо: „Ако някой целуне съдия Таня Райковска на друго място, аз ще я целуна на още по-друго място…”. Не се давате на никого: Някой ще целуне ръка на институциите на Европейския съюз, ти – двете ръце; друг ще целуне скута на чиновниците в Брюксел, ти – краката; ще ги целунеш на друго място милен, ще ги целунеш и на още по – друго място за поредицата решения Solange на СЕС. Че то може ли някой с вас да се надпреварва бе, родоотстъпник кьорпе? Европейци сме вий, ама все не дотам. Европата ли? Вие цялата Европа сте я изръшкали - от Тимишвар, та чак до Турну Мъгуреле. Така сте я изръшкали и правната наука....
3
милен
|
нерегистриран
24 април 2018, 10:51
9
-3
До коментар № 2
Колега,по въпроса относно съотносимостта между конституционна норма и правото на ЕС прочетете поредицата решения Solange на СЕС.Това ще ви даде отговор и защо коментара ви,в преобладаващата му част е неправилен.
А иначе - до евентуалното денонсиране или изменение на договора за присъединяване на България към ЕС,правото на ЕС не действа като международен договор,а като интеграционен такъв и в този смисъл подкрепям Семов и КС,че нормата на чл.5 ал.4 КРБ няма отношение към действието на съюзните правни източници.
То и да не подкрепям,решението си е факт и задължителната му сила преклудира всякакви алабалистики... :)
2
Правото на ЕС vs. Конституцията на Република България ...
|
нерегистриран
24 април 2018, 10:24
4
-6
дори Учредителните договори (ДЕС, ДФЕС и ДЕОАЕ), макар да са международни договори по форма, не се прилагат в държавите-членки като международни договори, а като съюзни правни източници от най-висок (конституционен) ранг;.... Атанас Семов, драги ми съдии от Конституционния съд, присъединяването на Република България към Европейския съюз се основава на международен договор, ратифициран от Обикновеното народно събрание (ОНС). Като международен договор, отговарящ на изискванията на чл. 5, ал. 4 КРБ, той има по-голяма юридическа сила от вътрешното текущо законодателство, но не и от Конституцията на Република България. Нито един от съюзните правни източници няма най-висок, конституционен ранг. Институциите на ЕС черпят правата си по отношение на българската правна система въз основа намеждународен договор, чиято правна сила е по-малка от тази на Конституцията на Република България.
Чл. 5, ал. 4 КРБ: Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
С други думи, присъединяването ни към ЕС е осъществено по предвиден в международен акт и във вътрешното ни законодателство ред от компетентния за това орган – Народното събрание. Компетентността на Народното събрание за ратификацията на такива договори произтича от чл. 85, ал. 1, т. 2:
Чл. 85, ал. 1 КРБ: Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които: т. 2 се отнасят до участието на Република България в международни организации
С изменението от 2005 г. в същия чл. 85, ал. 1 КРБ четем в новата точка 9:
т. 9 предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
Само че тук възниква един проблем, произтичащ от принцип, който е дълбоко залегнал в правото, а именно: „nemo dat quod non habet“, което означава буквално: „никой не дава, каквото не притежава”, а иначе в случая може да се перифразира като: „никой не може да даде повече права, отколкото самият той притежава”. А Обикновеното Народно събрание (ОНС) не е всекомпетентно. То не може да се произнася по всички въпроси на Конституцията. Напротив! Има въпроси, които изрично са изключени от неговата компетентност. Тук са релевантни разпоредбите на чл. 153 и чл. 158 Конституцията на Република България от Глава девета „Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция.” Конституцията на Република България е върховен закон и актовете на институциите на Европейския съюз, както и другите закони на България не могат да й противоречат. Конституцията на Република България има примат над всички актове институциите на Европейския съюз, които й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
1
|
нерегистриран
24 април 2018, 09:07
9
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно