Таксите за събиране на дългове намаляват
С промените в гражданския процес, приети на второ четене, силно се разширяват и основанията за касационно обжалване

Съществено разширяване на основанията за касационно обжалване по граждански дела, значително намаляване на таксите в принудителното изпълнение, въвеждане на нови изисквания за призоваване, някои промени в правилата за подсъдност – това са само част от новостите, гласувани от депутатите при второто четене на проекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което започна на извънредно заседание на парламента във вторник следобяд. И едно очаквано развитие: за пореден път парламентът отхвърли предложения за премахване на възможността за банките да могат да искат незабавно издаване на заповед за изпълнение на база на документи или извлечение от счетоводни книги – прословутият чл. 417, т. 2 ГПК, дебатът по който винаги събира повече популизъм и лобизъм, отколкото правни аргументи.

Изненадващото бе, че омбусманът Мая Манолова, която инициира този законопроект и развя знамето срещу "привилегиите на банките", по време на второто четене във вторник обяви от парламентарната трибуна, че не е била права с това искане, защото защитата на банките е в интерес на техните клиенти, включително на кредитополучателите.

В крайна сметка обаче, още в началото на второто четене на проекта за промени в ГПК се потвърди една опасна тенденция – българските депутати изобщо не си дават сметка за заплахата от безотговорното и аматьорско бъркане в сложната материя на гражданския процес. Законопроектът, иницииран първоначално с идеята да се реформира изпълнителното производство и да се гарантира добросъвестно призоваване, постепенно обрасна с редица други промени в базисни разпоредби, за чийто ефект никой не отваря дума.

Намаляване на таксите в изпълнителното производство

ГПК бе допълнен с подробно разписано лимитиране на таксите в изпълнителния процес, въпреки принципните възражения, че размерите на таксите в гражданското производство се определят в тарифи на Министерския съвет и Министерството на правосъдието, а кодексът дава само базисните правила, върху които те се определят.

От таксата за принудително изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис на имущество, определена към момента на извършване на описа. Това е сериозно намаление, доколкото таксата за опис е в размер на 1.5 % върху по-малката сума между цената на описаната вещ и размера на дълга. В ГПК остава правилото, че сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя не може да надвишава 1/10 от задължението, освен когато минималният размер в тарифата е по-висок. Същевременно за големи дългове - в размер над 45 минимални работни заплати (МРЗ), този сбор на всички пропорционални такси не може да надвишава 1/15 от задължението, но не по-малко от 3 МРЗ.

Нов текст въвежда ограничение върху общия сбор на всички такси в изпълнителното производство за сметка на длъжника, според размера на дълга. Така например, за задължение в размер до 10 % от МРЗ, общият сбор на таксите не може да надхвърля 30 % от МРЗ. При задължения в размер между 50% и една МРЗ, общият сбор на таксите не може да надхвърля 70 % от МРЗ, при задължения в размер между 2 до 3 МРЗ, таксите са не повече от една МРЗ и т.н.

Същевременно не се прие предложението за слагане на таван на адвокатския хорорар в изпълнителния процес до 150 лв. за задължения в размер до 1000 лв.

Някакъв вид облекчение бе гласувано и за таксите в исковия процес - според защитавания интерес. За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху интереса, независимо от броя на ответниците. Когато с една молба са предявени искове за различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси.

Отхвърлено бе предложението на "Воля" за намаляване наполовина на пропорционалните такси в исковия процес – от 4 % върху интереса до 2 %, а при заявление за издаване на заповед – до 1 % от интереса.

Банките остават с привилегията по чл. 417

Парламентът за пореден път отхвърли предложение за промяна на прословутия чл. 417 (инициирано в два варианта) и не прие да се извадят банките от субектите, които наред с държавата и общините, могат да искат незабавно издаване на заповед за изпълнение на база на документи или извлечение от счетоводни книги, без да може възражението срещу заповедта да спира изпълнението. Аргументите, които председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов изрази в защита на тази позиция, звучат по следния начин: Банката е най-регулираният търговски субект и изпълнява освен формални, но и финансови и икономически изисквания. Банките предоставят финансов ресурс, но те също така пазят и парите на вложителите си, т.е. банката пази нашите пари. Ако тази възможност за незабавна заповед за изпълнение отпадне, това ще доведе до увеличаване на цената на кредитите и ще натежи в портфейла на кредотополучателите. Възприемането на заповедното производство като специфичен способ за бързо изпълнение на безспорни задължения е изискване на Световната банка и европейските институции. Освен това, напомни Кирилов, срещу промяната в чл. 417 от ГПК единодушно възразяват много сериозни институции – ВКС, Софийския градски съд, правната комисия на Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Камарата на частните съдебни изпълнители, БТПП и редица други.

Но всички аргументи на депутатите от БСП, "Обединени патриоти" и останалите поборници срещу привилегиите на банките бяха пресечени, когато омбудсманът Мая Манолова обяви, че предложенията за редакция на чл. 417, които всъщност тя внесе, "не са достатъчно добри, защото финално, като се удари чертата, натоварват длъжника". Той ще бъде потърпевш, ако се тръгне към съдебен процес, в който ще има 4% такса, отделно разноски за вещи лица, адвокати, юристконсулти, при това на няколко инстанции. "Банките няма да могат своевременно да си съберат задълженията и сметката в крайна сметка ще я платят длъжниците", каза Манолова.

Широко отворена врата за касация 

Силно се разширяват основанията за касационно обжалване, т.е. вече на касация ще подлежат не само решения, които са в противоречие с практиката на ВКС и Върховния съд, които поставят въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но и изрично се записва като самостоятелно касационно основание и противоречие с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС. Далеч по-съществена промяна е, че до касация ще се допускат и въззивни решения "при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност".

Срещу това сериозни възражения изразиха от БСП. Според Крум Зарков този текст връща нещата с 10 години назад, когато бе приет новият ГПК, като засяга начина, по който се развива целият граждански процес. Промени в касационните основания може би се налагат, но не по този прибързан начин, смята той. Според Явор Божанков (БСП) - "с тези понятия не само открехваме вратата към касацията, а направо я събаряме". Точно обратното правим в административното производство с промените в Административно-процесуалния кодекс – там намаляваме достъпа до Върховния административен съд, добави той и постави въпроса съде е логиката в това противоречие. Пенчо Милков (БСП) – "само твърдяната нищожност вече я прави вероятна".

Контрааргументът на Данаил Кирилов бе: "хората вярват на върховния съд, хората искат да се съдят до ВКС". Въпреки това той изрози увереност, че делата на ВКС няма да се увеличат много, без обаче да каже на какво се дължи този оптимизъм.

Решенията на ВКС по касационни жалби срещу въззивни съдебни решения, т.е. по конкретни правни спорове, не представляват задължителна съдебна практика, изрично записаха депутатите. От кодекса отпада чл. 291, който детайлизира задължението на ВКС да обясни мотивите си за противоречива, неправилна и неприложима практика.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно