Обновена  29 сеп 07:42
Великобритания не изключва възможността да наложи визи на страни като България
Според Мишел Барние, главния преговарящ от страна на ЕС за Brexit, този въпрос тепърва ще се дискутира

"Да, след като не сме членки на Европейски съюз, ние ще можем да управляваме миграционната си политика както намерим за добре." Това отговори британският главен преговарящ за Brexit Дейвид Дейвис на въпрос дали страната му би могла да наложи визи на някои страни - членки в ЕС. Дейвис допълни, че тази възможност не означава, че гражданите на ЕС няма да могат да идват или да работят във Великобритания.

Като се има предвид, че един от основните мотиви на кампанията за напускане на ЕС от Великобритания експлоатираше именно миграцията на голямо количество източноевропейци към острова, отговорът на Дейвис не звучи много обнадеждаващо, особено за страни като България. И очертава една от сферите, където ще бъде следващата голяма битка между Брюксел и Лондон – правото на свободно придвижване.

Преговарящият от страна на ЕС Мишел Барние обясни, че за подобни разговори все още рано, тъй като миграционните въпроси ще бъдат дискутирани на втория етап от преговорите между двете страни. Според мандата на Барние, даден му от 27-те страни членки, едва след като двете страни се съгласят около финансовата сметка за излизането на Великобритания, правата на европейските и британските граждани и ситуацията с границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, ще започнат дискусиите около статута на бъдещите отношения между ЕС и Великобритания след 31 март 2019 г. - денят, в който Обединеното кралство ще престане да бъде част от Европейския съюз. Барние подчерта, че двете страни имат намерение за създаване на много силно бъдещо партньорство, в което очевидно ще бъдат включени и въпросите за свободното придвижване на гражданите от Великобритания и страните от ЕС.

Какво е договорено за правата на гражданите

Детайлите обаче няма лесно да бъдат договорени, както се вижда от досегашните разговори за правата на гражданите от 27-те страни от ЕС, които са се установили в Обединеното кралство. В приключилия днес четвърти кръг от преговорите между Лондон и Брюксел и двете страни обявиха значителен прогрес (конкретните договорки ще бъдат публикувани по-късно), но някои детайли все още остават неуточнени.

Дейвис обяви, че Великобритания ще приеме като част от собственото си законодателство договорените по време на преговорите права за европейските граждани, които са се установили в страната до момента на нейното напускане. Тоест всеки европеец, който счита, че неговите права, които са гарантирани по време на преговорите, са нарушени, ще може да се обърне към британския съд. Освен това Великобритания ще гарантира и правото на завръщане, т.е., ако някой европейски гражданин е добил право на пребиваване, но към 31 март 2019 г. не се намира на британска територия, няма да срещне пречки отново да се установи там. Също така британският главен преговарящ гарантира, че на хората, които вече имат право на пребиване, няма да се налага да кандидатстват отново.

Основната пречка, за да се затвори тази глава от преговорите, остава настояването на ЕС Европейският съд в Люксембург да има юрисдикция по отношение на правата на европейските граждани във Великобритания. Това означава, че ако някой европейски гражданин не е доволен от решението на британски съд, спорът да може да се отнесе до Съда на ЕС. Както каза Барние, без това няма да има гаранция, че Великобритания ще прилага европейските принципи и правила по същия начин, както 27-те страни членки.

Въпреки напредъка Мишел Барние подчерта, че все още съществуват разногласия относно взаимното признаване на квалификациите, експорта на социалните придобивки (например придобитата във Великобритания пенсия да се получава в друга страна) и опростяването на административната система за признаването на правото на пребиваване.

Парите, естествено, не са договорени

Миналата седмица британският премиер Тереза Мей заяви в реч във Флоренция, че не иска британските партньори да се страхуват, че ще трябва да платят повече или да получат по-малко в резултат на напускането на Великобритания. Какво означава това обаче все още не е много ясно.

Вероятно Лондон ще продължи да прави вноската си в бюджета на ЕС по време на преходния двегодишен период, който ще започне на 31 март 2019 г. За такъв период настоява Великобритания, за да може по-плавно да излезе от ЕС. Това означава, че пълното отделяне на Великобритания от ЕС ще съвпадне с края на седемгодишната финансова рамка на ЕС (2014 - 2020 г.). Част от плащанията по бюджета обаче ще се извършват цели три години по-късно – например България се надява да завърши магистрала "Струма" до 2023 г. на базата на финансиране от настоящия многогодишен европейски бюджет.

В началото на седмицата Дейвид Дейвис каза, че финансовата сметка ще остане да се доуточнява след като започнат преговорите за бъдещия статут на отношенията между Великобритания и ЕС. Това е подход, чрез които Лондон се надява да извоюва по-добри условия за търговия с 27-те след 2020 г. Брюксел обаче е категоричен, че преди да се премине към разговори за бъдещите отношения, Великобритания трябва да се съгласи, че средствата, за които е поела ангажимент, ще бъдат платени в бюджета на ЕС и различните институции и споразумения.

Това едва ли ще стане толкова бързо. Според Мишел Барние предстоят седмици, ако не и месеци на преговори, т.е. въпросите за правата на гражданите, финансовите задължения на Великобритания и границата между Република Ирландия и Северна Ирландия няма да се решат до 20 октомври, каквито бяха първоначалните планове - поне на преговорния екип на ЕС. Нищо чудно тези преговори да се проточат чак до българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно