Обновена  09 май 07:34
Запазване правото на собственост в договорите за продажба на движими вещи
За разлика от България в други европейски държави тези договори са по-разпространени

Вероятно всеки от вас се е сблъсквал с въпроса за купуване на вещи на изплащане. Обикновено това се случва, когато се нуждаете от скъпоструваща вещ, която не може да платите наведнъж, но желаете да ползвате веднага. Точно тогава в магазина ви посреща усмихнат консултант, който ви пита дали се интересувате от стоки на изплащане. Това, което ви предлагат най-често, всъщност е да ви отпуснат т.нар. бърз кредит (или целеви потребителски кредит), при който одобрението става незабавно и с който може да си тръгнете от магазина с желаната стока веднага. Така придобивате вещта и ставате неин собственик, като търговецът (магазинът) получава изцяло цената от финансовата институция и не може да има претенции към вас. На практика в този случай вие се задължавате да изплащате отпуснатия ви заем на вноски и, разбира се, срещу лихва. Т.е. не става въпрос за "стоки на изплащане", а за изплащане на кредит, който ви е отпуснат с цел покупка на стока.

Други възможности

Българското законодателство обаче предвижда и други възможности в тази връзка, а именно договорът за продажба с уговорка запазване на собствеността до изплащането на цената и договора за лизинг.

Общото правило при договорите за продажба на движими вещи е, че правото на собственост заедно с риска от случайно погиване или повреждане на вещта преминават върху купувача в момента на сключване на договора (ако вещта е индивидуално определена и съществува реално към този момент). В отклонение от общото правило обаче страните могат да се уговорят, че плащането на цената на вещта ще бъде извършено от купувача на части, като през това време собствеността ще се запази у продавача, и че собствеността ще премине автоматично у купувача с изплащането на последната вноска от цената. Това е т.нар. уговорка за запазване на собствеността и това именно е покупка на вещи на изплащане по смисъла на закона.

С други думи, когато страните са уговорили продажба на изплащане, продавачът предава фактически вещта, рискът от случайното й погиване или повреждане преминава у купувача, но собствеността остава у продавача до пълното изплащане на цената. За разлика от първата хипотеза, разглеждана по-горе, при която от вас може да търсят връщане на отпуснатия ви заем, при продажба със запазване на собствеността продавачът разполага с различни възможности, ако не изпълнявате задължението си за плащане на вноските, както е уговорено.


Освен да търси плащане на цената, тъй като продавачът е останал собственик на вещта, той може да предяви иск за собственост срещу купувача и да си я получи обратно. За да направи това, той първо трябва да развали договора за продажба. Законът е предвидил в този случай една защита за купувача, като се приема, че ако неплатената част от цената е по-малко от 1/5 от общата цена на вещта, продавачът няма право да развали договора и съответно няма право да претендира предаване на вещта. В случай обаче че междувременно купувачът е прехвърлил вещта възмездно на трето добросъвестно лице (такова, което не е знаело, че купувачът не е собственик), то по силата на изричната законова разпоредба на чл. 78 от Закона за собствеността третото лице ще стане собственик на вещта и продавачът няма да може да си я получи обратно. Тогава той ще може да претендира само стойността на вещта от купувача.

Какво се случва, ако продавачът продаде (цедира) вземането си за цена на вещта на трето лице

Макар да има известни обезпечителни функции, клаузата за запазване на собствеността - така, както е уредена по българското право, не представлява отделно самостоятелно обезпечение, което следва вещта. В този смисъл тази клауза ползва само и единствено продавачът и ако той прехвърли вземането си за цена, тази клауза няма да премине към и да ползва новия кредитор на купувача. Собствеността ще си остане у първоначалния продавач. Друго потвърждение на казаното е и фактът, че тази клауза не създава каквито и да било привилегии за лицето, в полза на което е уговорено в случаите на индивидуално или универсално принудително изпълнение. Ето защо, макар да има известно практическо приложение за купувача, клаузата не създава нужната степен на защита за продавача по начина, по който е уредена по българското право.

Затова и в практиката в страната като алтернатива на договора за продажба със запазване на собствеността се е наложил договорът за лизинг. Макар и на пръв поглед сходни правни конструкции, двата договора (договорът за продажба със запазване на собствеността и договорът за лизинг) крият съществени отлики. Така например при продажбата с условие за запазване на собствеността с плащане на последната вноска от цената купувачът ще стане собственик на вещта автоматично, без да е необходимо подписване на допълнителни договори. При лизинга, от друга страна, собствеността не се прехвърля, дори да сте платили всички дължими вноски. Вещта се придобива по силата на отделна сделка, с която лизингодателят трябва да прехвърли собствеността. Освен това при продажбата, когато продавачът развали договора и си иска обратно вещта, той ще трябва да върне вече платените вноски от цената. Лизингът се разваля занапред и вече платените вноски се задържат като наем, а не се връщат.

За разлика от България в други европейски държави договорите за продажба с уговорка за запазване на собствеността са по-разпространени. Това се дължи на различната правна уредба и различните възможности, които клаузата предоставя на страните. Така например в някои държави клаузата е уредена като самостоятелно обезпечение, което я прави прехвърлима на трети лица, т.е. може да следва вземането, а освен това създава привилегии за титуляря си. Такава възможност съществува в правните системи на Литва, Латвия и Естония, а до известна степен също във Великобритания и Германия. Разликата в уредбата в различните държави ще постави интересни въпроси при договори с международен елемент. Съществува неяснота по отношение на това как националните съдилища в една от държавите членки ще преценяват валидността и последиците на такава клауза, която е договорена съгласно законодателството на друга държава членка.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно