Обновена  03 авг 07:47
Очевидци гледат как "гръцките цигани" с остриета стържат тялото на ветеринар, 3 години мълчат от страх за убийството

- Кольо Йорданов-Лисицата, брат му

Мирослав Йорданов-Златния зъб и

Юсеин Мeмишев-Биволичката ще

лежат до живот за садистичната

разправа с д-р Любомир Цаков

- Ще те копаме, просъсква убиец срещу

магистратите, докато четат присъдите

17 февруари 2011 г., привечер. Жана върви из вилната зона Нежовец в края на Плевен. От кафеникава кола наблизо слиза неин познат.

"Да знаеш дали докторът си е вкъщи?", пита мъжът.

"Лампата му светеше, сигурно си е у дома", отговаря жената. На връщане, около 22,30 ч, Жана минава отново покрай къщата на доктора. Чува някой да вика вътре и бърза да се отдалечи. Не успява да се прибере. Притаен до дувара, нейният познат внезапно я дръпва,

нарежда ѝ

да мълчи и

я отвежда

в обора

на докторския имот.

Смразена, Жана вижда как 4-ма удрят с дървени пръти и железа доктора. Възрастният мъж лежи на земята по гръб с вързани ръце.

"Къде са парите? Къде са картите от банкомата?", крещят биячите. "В джоба ми има дебитна карта и мобилен телефон", промълвява мъжът под сипещите се с нечовешка жестокост удари. Инквизициите продължават, докато животът го напуска.

Преди да си тръгнат от обора, двама от нападателите се карат заради жената:. "Защо я вкара в обора, ами ако ни издаде?" Накрая я пускат да си ходи. Мъжете се качват в кафеникавата кола и изчезват.

Жана пази страшната тайна 3 г. Разпитвана като обитател на Нежовец, пред разследващите тя десетина пъти променя показанията си.

През 2014 г. разкрива истината за зверството в обора.

Петима роми роднини на възраст 30-40 г. са обвинени за жестокото умишлено убийство на 63-годишния ветеринарен лекар д-р Любомир Цаков. Петимата

изтезавали

завързания

ветеринар

повече от 2 ч

На смени го удрят със сопи, метална тръба, дръжките на вила и лопата. С остриетата стъргали цялото му тяло и най-вече по ходилата, където болката е непоносима. Докато инквизирали, искали пари - мислели си, че д-р Цаков има много, щом гледа животни на вилата си. При садистичния бой кръвоносните съдове на Цаков се разрушили и всичката му кръв се изляла в тъканите. Той е умрял в адски мъки от травматичен шок и загуба на кръв, въпреки че нямал открити рани. Ребрата му са били смазани, а ръката - счупена, според съдебно-медицинската експертиза. Не са го опазили и няколкото ката дрехи, с които е бил навлечен във фаталната нощ - две ватенки, 2 пуловера, фланела и 2 чифта панталони.

През лятото на 2015 г. Плевенският окръжен съд постанови доживотни присъди за трима, убили умишлено д-р Цаков, а наскоро Върховният касационен съд потвърди наказанията.

Доживот при първоначален специален режим ще лежат Кольо Йорданов - Лисицата, брат му Мирослав Йорданов - Златния зъб и Юсеин Мeмишев-Биволичката. За участие в чудовищната разправа Мехмед Салиев-Нощния кмет и брат му Ибрахим Салиев получиха по 20 г. затвор при първоначален строг режим. Всички те са от групата на т.нар гръцки цигани. (Кои са "гръцките цигани" - виж карето.)

Разследващият полицай Албена Манкрелис, а по-късно и колежката ѝ Мария Георгиева свършиха работата така, че

съдът не намери

и един пропуск,

който да послужи на защитата", оцени наблюдаващият прокурор Николай Пачевски. "След задържането на петимата през 2014 г. регистрираните престъпления в района, където е действала бандата, рязко намаляха, отчете шефът на полицейската дирекция в Плевен Красимир Начев. За обвиненията срещу убийците на доктора помагат и показанията на друг очевидец, дава ги след 3 г. страх и мълчание.

Съседът по вила вижда как нападат доктора на осветено място в двора му. После двамина го влачат към обора.

69-годишният Стефан гаси лампата, все едно го няма вкъщи. Пропълзява покрай оградата и се снишава в трънак.

Часове не

помръдва в

скривалището,

откъдето слуша

писъците

и стенанията на Цаков. Когато Нежовец притихва, той още стои в тайника и се взира в тъмното. Преброява 4 силуета да се качват в колата, спряна наблизо.

На сутринта бай Стефан не смее да отиде сам в имота на доктора. Вика комшия и заедно намират мъртвия Цаков. При първите разпити Стефан казва, че ветеринарят много му е помагал - давал му работа и пари.

"Как не си чул нищо, писъците са били оглушителни. Противно на обичайната си практика, бандитите не са запушили устата на жертвата си, очаквали са да каже за скрити пари", озадачават се криминалистите.

"Заспал съм дълбоко", отвръща пенсионерът. През 2014 г. той разкрива подробности за кървавата зимна вечер в Нежовец. Проговаря след Жана и става вторият свидетел на разследването. Признава, че 3 г. е мълчал от страх, пък и срещу евентуални очевидци. В новите показания Стефан определя приблизителния час на нападението.

"По телевизията вървяха новините, може би между 7 и 8 ч вечерта чух съмнителен шум в двора на съседа." Някъде около 23,30 ч засякъл 4 фигури да се настаняват в колата. По-късно разследването уточнява, че петият е съпроводил жената.

Сутринта на 18 февруари Стефан вижда кафеникавата кола да минава наблизо. Светло е и той разпознава някои мъже в купето. Те са от село Върбица, откъдето е родом и Стефан. Пътували са до Бръшляница да оставят единия, който живее в селото. После са минали през Нежовец, тъй като пътят им е оттам, смятат полицаи.

По данни на ключовите свидетели разследването приема, че мъченията в обора са продължили поне 4 ч. Ветеринарят е държал 4-5 кучета пазачи. Те са били упоени и замаяни. Бандитите замъкнали жертвата си сред фекалиите, мръсотията и праха с преценката, че няма да оставят никакви следи и отпечатъци. Кафеникавата кола пък е продадена веднага след престъплението.

Допуска се, че петимата са познавали ветеринаря, ходил е по служба във Върбица. До последно д-р Цаков е работил в кметството в Пордим,

отговарял е за

евросубсидиите

за фермери

Прокрадва се хипотезата, че циганите са проследявали къде отиват европарите, тъй като се занимавали с кражби на големи стада - крави, телета.

На съдебните заседания петимата са непробиваеми - докрай не продумват.

Защитават ги известни и скъпи адвокати от София и Плевен, сред тях Марин Марковски, а пред Върховния съд и 2-ма от търновската колегия. Докато делата се гледат, обвиняемите заплашват свидетелите.

Когато в Плевен произнасят доживотните присъди, някой от петимата просъсква зад гърба на магистратите закана за смърт: "Ще те копаме!"

"Гръцките цигани" нападат на групи, изтезават до смърт и не оставят следи

Гръцките цигани са хладнокръвни насилници, крадци и убийци, които изтезават възрастни хората за пари в Северозападна България!

Прозвището "гръцки цигани" идва от 60-те години на ХХ в., когато те са изселени от гръцкото правителство, а у нас българската държава решила да ги настани в плевенските села.

Те не говорят цигански, в езика си нямат гръцки думи, а повече турски. Женят се братя и сестри, първи братовчеди, никога извън общността. Заради кръвосмешението доста от децата им се раждат с увреждания и са на социални помощи.

Гръцките цигани не работят. Препитават се единствено от кражби и грабежи. Винаги проучват навиците на жертвата си, никога не нападат случайно и солово. Задължително действат в група - по 4-ма, 5-а и повече.

Влизат в хорските имоти по тъмно и обичайно с маски на главите. Изтезават нечовешки жертвите си - връзват ги, запушват устата им, оковават ги. Не оставят следи, заличават отпечатъци, като посипват с черен пипер и кафе. Ако тяхна група бъде разкрита и заловена, анализират грешките и повече не ги допускат.

Вече не носят телефоните си, при нощните издевателства говорят с работни телефони, после ги изхвърлят. Имат си хора, които събират най-подробна информация за набелязаните жертви. При ударите ползват и пилотни коли.

Предимно неграмотни, гръцките цигани са много хитри, комбинативни и изобретателни в мъченията.

Осъденият за Нежовец Мирослав Йорданов е лежал в затвора за грабеж на 2-ма земеделски производители, при атаката той бил с брат си Колю Лисицата.

Нощния кмет, Златния зъб и Лисицата ходят със синовете си по нощните набези.

Понеже са роднини, те са изключително трудни за пробив - няма случай някой сам да е признал вина.

Три села край Плевен въстават - гонят ги с огън и живи вериги

Големият цигански род дошъл от Софлу, Гърция, през 60-те години на ХХ век и най-напред се заселил в плевенското село Коиловци. Скоро местните пропищели от серия грабежи. За да спрат посегателствата, в лют бой изтикали ромите по шосето. Мургавият поход спрял в съседното с. Мечка. Стотина прегазили съпротивата на старците и купили къщите на баира.

Хората от Мечка въстанаха срещу ромския тормоз и блокираха селото за 90 дни преди 16 г. В нощта на 4 април 2000 г. крадци застреляха 59-годишния Найден Тимневски в двора на къщата му.

"Бяха двама роми - ниски на ръст, единият с по-къса коса. Изстрелът дойде от къса рязана ловна пушка", промълвил Найден, преди да издъхне. Делото за убийството бе прекратено по липса на доказателства срещу уличените, а през 2003 г. бе върнато за ново разследване. Развръзката дойде след разкритията на тайни свидетели и надзирател в ареста, който хванал бележка, пъхната в яката на риза, предадена за пране.

"Татко, да признавам ли?" бил текстът, който Шукри Исуфов диктувал на съкилийник, понеже бил неграмотен. На 21 юни 2007 г. окръжният съд в Плевен прати в затвора 3-ма. През 2011 г. ВКС потвърди наказанията - по 17 години решетки за братята близнаци Али и Шукри Исуфови. Раим Расимов получи 18 г.

В с. Стежерово хората се вдигнаха на бунт през есента на 2001 г. и поискаха принудително изселване на ромите, замесени в престъпления. На 1 август с. г. посред бял ден крадла съсече с брадва 75-годишния Тодор Занев в коридорчето на къщата му. Той бе открит в локва кръв, а черепът му бе счупен на 6 места. След часове полицаите щракнаха белезниците на убийцата - 24-годишната Рафние, майка на 7 деца. Хванаха я по сините чехли, изръсила ги в лехите, докато бягала през двора на жертвата. Циганите дошли в Стежерово от Подем след голямата клада в началото на 90-те г. Тогава 16 цигански къщи бяха опожарени. Подемчани събраха пари и платиха обезщенията за пепелището, дано прогонят завинаги доскорошните си земляци. След огъня подемските цигани опитваха да влезат в няколко села - не ги приеха.

В Стежерово нямало кой да ги отблъсне и се заселили в махалата на ската.

"Зачислиха се на пълен пансион от плячкосаното по мазета и обори. Безчинстват - преди време вдовица, майка на 3 дъщери, бе измъчвана, изнасилена и убита. Цигани се гавриха със старец - той не можа да понесе униженията и сам си върза примката на тавана вкъщи". Това разказваха треперещи стежеровчани от живите вериги преди 15 г.

Ужасът се върна в Стежерово на 14 юли 2010 г. Вдовиците съседки Радка Митева на 83 г., и Милка Ивановска, на 85 г. ,бяха намерени удушени в къщите си. В устата им били натъпкани забрадки и парцали, ръцете и краката им били вързани зад гърба. Задушени, жените издъхнали в страшни мъки, докато въздухът им свършвал. Преди да нахлуят при Радка, престъпниците умъртвили кучето ѝ с мотика. Под дюшека й намерили 120 лева. При Милка не открили пари - тя била скрила всичките си 110 лв. в буркан в мазето.

През март 2016 г. Върховният касационен съд потвърди доживотните присъди за 4-мата убийци - Мемиш Алиев, Рамадан Шерифов, Юсеин Раимов и Мемиш Асанов, на възраст между 33 и 38 г., родом от с. Мечка. Последният удар на гръцките цигани е в началото на юли. Собственик на заведение и съпругата му са били вързани и изтезавани цяла нощ. За да свалят златото на жената, извергите едва не отрязали пръстите ѝ. Накрая измъкнали 1000 лева и изчезнали. Вече са хванати, но семейството още е в болница.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно