Обновена  03 авг 07:47
Бате Николай: Бие ме, бута ме, кълца ме по гърба с нож, отряза месо от дланта ми

Николай Николаев - народният любимец Бате Николай, клоунът Коко, бил жестоко пребит! Веднага го потърсихме и го намерихме в... "Пирогов". Но не да се лекува, а той да лекува. Всеки вторник и сряда има визитации в клиниката - там е професорът по смехотерапия д-р Коко и чрез смеха и усмивките дава вяра, надежда, обич и ласка на най-малките пациенти. И така те наистина оздравяват по-бързо.

Точно този човек беше нападнат на гарата на Вакарел, за да бъде ограбен, заплашван с нож,

ритан, влачен,

получил удар в

Николай Николаев-Бате Николай

главата,

накълцан по гърба и по дланта, с два счупени пръста на десния крак и 3 пукнати ребра. Случва се в петък вечерта на 22 юли.

Ето разказа на Николай Николаев за случката, която стряска сънищата му.

"Аз имам 4 мои деца и 2 осиновени. Едното е кръгло сираче - Митко, с едно око. Осинових го преди 10 години, когато беше на 14. Сега работи като орхана в една детска градина в "Лозенец" и нали е детешар, децата все с него искат да бъдат. Та той ми се обажда и ми казва: "Бате, имам 3 свободни дни, да се видим". "Разбира се, Мите, казвам аз, ще те чакам на гарата във Вакарел." От 8 години живея в една 180-годишна къща на 5 км от Вакарел, там съм зиме и лете, много е красиво и спокойно. Митко каза, че ще вземе последния влак в 10 ч и ще ми се обади да го чакам с джипа. Звъни ми той и аз му викам: "Тръгвам, Митенце." Паля и колко му е - 5 мин има-няма до гарата. А той в това време - после го разбирам, сяда на една пейка до касата, вади си телефона да му се порадва и да си поиграе. Току-що му го бях купил - последен модел, с много екстри. Ама нали съм инвалид, изплащам го по 8 лева на месец. Не щеш ли на едно нанагорнище колата угасна, горивото свършило, а грешно ми отчита. Сипвам газ, но съм я задавил и не иска да запали. Ами сега? Стана почти 11 ч. Обаждам му се, че тръгвам пеша - оставаха 1-2 км. Пред кметството държа една друга малка количка - старо рено, ще взема нея. Вървя аз и не подозирам, че в това време към Митко се приближава някакъв мъж, много пиян, сяда до него на пейката и му опира нож.

"Дай телефона,

че сега те

заколих като

пиле",

изръмжава му той и дръпва апарата от ръката му. Митко пуска телефона, оня хуква, а синът ми след него. Настига го и си го взима. "Дай го! Сега ще дойдат двама мои приятели, ще те разфасоваме и ще те хвърлим в кладенеца", заплашва го с крясъци пияницата. Митко хуква да бяга напосоки, не знае къде отива, а и нали не вижда добре, не може да се ориентира. Звъни ми панически и задъхано ми разказва това, не знае къде е свърнал, къде да го търся. А аз вече съм взел другата кола и съм на гарата. Него го няма. Жега голяма, стъклата отворени до долу. В този момент някакъв мъж се намърка дополовината от дясното стъкло и ме заплашва с нож: "Не те знам кой си, давай парите и часовника, че ей сега ти извадих гръцмуля!" Сетих се, че това е същият насилник, за който току-що ми разказа Митето, леко му отстраних ръката и му казвам кротко: "Виж какво, ей сега ще извикам полиция, лошо ще стане, пиян си." Той вика: "Е... м... на полицията!" Излязох от колата, бутам ножа по-далеч, а той със свободната си ръка ми нанесе силен удар в брадата. Паднах, ударих си главата в цимента и явно няколко секунди съм бил в безсъзнание. Свестих се, видях го надвесен над мен. Тръгнах да ставам, но беля работа - 76-годишен човек съм, опериран, имам и дископатия, ставам бавно, с дупето нагоре, като рак пълзя. Тъкмо се поизправих и той пак ме изрита, този път в слабините - пак си паднах на главата. Гледа ме отгоре, почака ме да стана и като ме сграбчи за ризата, ме повлече към перона. Там осветено, но жив човек няма. Бие ме, бута ме, кълца ме по гърба с ножа - целият ми гръб е в прорезни рани. Търкаляме се на кълбето. По едно време явно е дялнал филийка месо от дланта ми. Че като рукна една кръв... Изскочиха двете кантонерки.

Развикаха се:

"Убиват го!

Убиват го! Желязкооо..." Този Желязко се оказа цивилната охрана на гарата. Отскочил човекът да пийне кафе наблизо като видял, че на перона няма никого - това беше последният влак. Търчи Желязко, вижда какво става и вика: "Абе, боклук, ти ли си!" и сграбчи побойника за ръката. Оказа се, че той е добре познат в района, живее близо до гарата, безработен, пияница, 40-45-годишен. Често му се случвало да заплашва беззащитни пътниции да ги ограбва. Желязко опря крак във врата на оня, после стъпи на краката му, а побойникът пак посяга да ми докопа портфейла от джоба на панталоните! (Това е Стоян Боджов, добър познайник на полицията - б.а.). Желязко ми спаси живота! Часът е вече един. Викаме полиция от Ихтиман. Оттам ни отговарят, че в момента не могат да дойдат - при тях е още по-напечено. Цигани се сбили, има един убит, чакат следовател. В това време

оня драсна

и избяга,

как ще го спре цивилна охрана? Викам на Митето - най-после се намерихме, хайде да си вървим вкъщи, дошъл си за хубаво, да ни е весело, а тя каква стана. Прибрахме се, седнахме да хапнем и към 4,30 ч ни извикаха да дадем показания. Полицаите млади, готини, интелигентни. Един час писахме показания. Те тоя вече ще го вкараме със сигурност в затвора, бяха убедени те. Посъветваха ме да си извадя медицинско. Аз преди това се превивах от болки. Като се събух, 4 пръста на десния ми крак - сини. Все едно по жарава ходех. Отидох при съдебния лекар в "Пирогов". Той се хвана за главата. Скенер, рентген... Резултатът - два счупени пръста на десния крак - сега съм с шина, че не може да се сложи гипс, три пукнати ребра, много плитки прободни рани, дланта ми без филийка месо. Кърпиха ме, шиха ме... Квалификацията за това деяние е средна телесна повреда и опит за убийство - срокът е от 7 до 10 години. За сина ми обвинението е опит за грабеж. Задържаха насилника за 3 дни - повече не могат, и сега е пак на свобода. А аз сънувам как ме боде с ножа. Митко също е психически травмиран: "Бате, вика, сякаш го виждам как идва в София, подгонва ме да ме накълца на парчета и да ме хвърли в селския кладенец..."

"Та това е историята. Сега чакаме какво ще каже прокуратурата. Не съм и сънувал, че такова нещо може да ми се случи! На 76 години съм. Нито съм удрял някого, нито са ме удряли, но, както видяхме, никога не е късно да се случи", завършва разказа си известният актьор Николай Николаев. Той не вярва, че битовата престъпност у нас е намаляла от 8 на 4 процента, както отчита министерството. "Напротив, тя е 44% и се шири в неимоверни размери. Кръв, побоища по най-малък повод, пиянство, агресия... Обадиха ми се разтревожени приятели от Испания, от Германия... Успокоявам ги, че съм жив. Вече имам сили да идвам пак при децата и да ги лекувам с усмивка и смях", оптимист е д-р Коко. Знае, че неговата история ще се разкаже от вестници и телевизии - знаят го още хората, но

това може да се

случи на всеки

и никой да не разбере какво е станало...

45-годишният Стоян Боджов все още няма обвинение за побоя над Бате Николай, съобщиха за "24 часа" от районната прокуратура в Ихтиман.

Боджов е бил пратен зад решетките за 24 часа в нощта срещу 23 юли, след като на тел. 112 бил получен сигнал за сбиване на жп гара Вакарел. Униформените били известени за случая в 23,40 ч.

Часове по-късно те оковали с белезници Боджов, който бил във видимо нетрезво състояние, разказаха от полицията.

След като изтекли 24 часа арест, Боджов бил пуснат на свобода.

От полицията казаха, че Бате Николай потърсил лекарска помощ чак в понеделник, на 25 юли, и те тогава разбрали, че той е бил ранен. Вчера от районната прокуратура в Ихтиман уточниха, че по случая има образувано дело, но то е за грабеж над доведения син на актьора - Митко Демирев. По това производство обвинение за Боджов също нямало.

Той е много добре познат на ченгетата в Ихтиманско. Има богато кримидосие за взломни кражби, хулиганство и палежи, казаха от МВР, но не уточниха дали Боджов е бил осъждан.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно