Обновена  12 юни 08:07
С пищови пазят банката от решения на съда
БНБ втори път помага с квестори на Петя Славова и Митко Събев

Продължение. Виж "Как беззаконията на БНБ с "Инвестбанк" един ден ще се изучават в учебниците"

Какво става, след като акционерите учредители на "Международна ортодоксална банка "Св. Никола" са изхвърлени и контролът върху банката преминава в ръцете на Петя Славова и Митко Събев?
На същото общо събрание на акционерите през април 1998 г. банката е преименувана на "Нефтинвестбанк", след като незаконно и в нарушение на устава на дружеството петролната фирма "Юкос" става основен собственик. Вторият по дялове акционер става фирмата "Росойл", свързана също с Митко Събев, който е бил неин шеф в някакъв период.
Решенията на това общо събрание, както вече стана дума в предишни части на тази банкова сага, са отменени изцяло на трите инстанции на съда. Върховният касационен съд решава това окончателно 4 години по-късно – през 2002 г.
През това време банката се управлява от партньорите в бизнеса и живота Митко Събев и Петя Славова. Изпълнителни директори в първите години на тяхното царуване са двамата квестори Димитър Проданов и Димитър Димитров, които са осигурили превземането на банката от новите акционери.
И тук БНБ отново си затваря очите пред някои явни нарушения на закона, които по задължение трябва да спре и санкционира. Избран е надзорен съвет на банката от

трима членове – Митко Събев, Митко Събев и Митко Събев

Не е шега. В надзорния съвет са представени "Юкос" и "Росойл" като най-големи акционери и Митко Събев като акционер физическо лице. Двете фирми на практика са на Митко Събев и в надзорния съвет ги представляват адвокати, които обслужват Митко Събев. Така тричленният надзорен съвет от Митко Събев се събира и след бурни спорове помежду си решава да избере за свой председател Митко Събев.
Законът забранява в ръководни органи на банката да присъстват свързани лица. Не може да има свързани лица в състава на надзорния съвет, не може и в управителния, но също и между двата. Но надзора на БНБ, на който това му е работата, си затваря очите, макар че регистрира всички акционери, надзорен съвет, управителен съвет. Петя Славова е в управителния съвет. Тя живее на семейни начала и има син от Митко Събев, който е шеф на надзорния. Общоизвестен факт. БНБ се прави, че не забелязва.
Междувременно текат дела срещу решенията на това общо събрание. Узурпаторите на банката търсят с какво да накиснат предишният й изпълнителен директор Цветан Начев, който заедно с други изхвърлени акционери води тези дела. Не намират да е присвоявал пари, да е подписвал нещо незаконно и единственото, за което се захващат е сложния казус с придобиването на една сграда на банката в столичния кв. "Люлин". Това е 4-етажна сграда с трезор в мазето, отговаряща на всички условия за банка, която Начев като директор урежда да купят. Но тъй като тя е построена от ЖСК, заедно с една жилищна сграда, първоначално банката става член-кооператор (което не е придобиване с нотариален акт), после със сложни прехвърляния получава нотариален акт. Решенията за купуването не са с едноличния подпис на Начев, а на управителния съвет. Сградата си е там, собственост е на банката, но новите й шефове пращат сигнал до прокуратурата, че има престъпление. Наказателното дело срещу Цветан Начев се влачи 10 години. През това време негова лична собственост е запорирана. Той непрекъснато е в уязвима позиция, когато търси от съда правата си на акционер учредител. Затова и в много от делата срещу "Инвестбанк", които акционерите печелят, Начев не е страна.
За да подчертае, че като директор не е имал никакви простъпки, днес Начев припомня, че когато през 1997 г. излиза списъкът на кредитните милионери и на институциите длъжници, управляваната от него банка е единствената, която нищо не дължи, и нито един кредитен милионер не е неин длъжник.
След 10-годишни перипетии Начев е оправдан напълно. Но така са му нанесени нужните щети и е затруднена съдебната битка срещу узурпаторите. Страничен детайл е, че проточилото се дело нанася вреди и на кариерата на съпругата му, която е съдия, отношенията им се влошават и през 2003 г. те се развеждат.
Когато през 2002 г. Върховният касационен съд окончателно отсъжда, че решенията на общото събрание от април 1998 г. са нищожни и новите акционери са незаконни, търговското отделение на СГС отписва като нищожни всички общи събрания на банката от 1998 г. до 2002 г. и вписва старите акционери, надзорен и управителен съвет.
Тогава възстановеният от съда изпълнителен директор

Начев опитва да си получи обратно банката,

с всички необходими документи. Начев уведомява БНБ, че на 13 ноември 2002 г. ще влезе във владение в банката. Уведомява и Първо РПУ, уведомява и шефа по сигурността на банката Тодор Трифонов, че идва. Трифонов, по прякор Тошо Пантофа, е бивш зам.-шеф на НСБОП (сега ГДБОП). Прякорът си е спечелил в службата, заради навика си да се уединява и заключва в кабинета си, подходящо облечен.
В уречения ден Цветан Начев отива с охрана в сградата на банката на ул. "Раковска". Тя се оказва натъпкана с още повече охрана. Към онзи момент договорът за охрана на банката е с фирмата "Ипон" на Бойко Борисов. Той междувременно е станал главен секретар на МВР, преотстъпил е фирмата си.

На входа охраната се опитва да спре Начев, един охранител вади пистолет и го насочва към него отблизо. Начев го удря, за малко да стане тежък инцидент. По-късно по този повод срещу Начев е подадена жалба в полицията, че е набил трима охранители на банката, но преписката е прекратена, защото има запис от камери. Така или иначе Начев се качва на етажа на директорите, и им обяснява, че трябва да сдават и иска приемо-предавателни протоколи. След Начев горе се качват и възстановените двама членове на надзорния съвет на банката. Докато разговарят в заседателната зала, изведнъж влизат двама униформени полицаи и с развълнувани гласове обявяват, че имат сигнал за въоръжен грабеж и нападение и кой е Цветан Начев, за да го арестуват.
Начев им показва писмо от Първо РПУ, показва и съдебно решение. И пита – "Кой ви подаде този сигнал?" Полицаите отговарят – "Г-н Трифонов". Начев поглежда т. нар. Тошо Пантофа и му казва "В такъв случай вие сте уволнен, г-н Трифонов". Обаче тази единствена негова заповед като възстановен изпълнителен директор остава неизпълнена. Той успява да се прави на изпълнителен директор само няколко часа. Към 17 часа по телефона му се обажда Митко Събев и казва, че идва в банката с квестори на БНБ. Начев изчаква да дойдат квесторите, да му покажат документи, и напуска сградата.

Докато Начев се е опитвал да влезе във владение, Събев и адвокат на фирмата преговарят с БНБ и молят да изпратят в банката квестори за втори път. Това е единственият начин да се противопоставят на решение на съда. Само по себе си да не изпълниш решение на съда е тежко погазване на закона и реда в държавата. Но в това БНБ вече са се специализирали. Подуправителката Емилия Миланова, шефка и на "Банков надзор" към онзи момент, пише спешно дълга заповед на 4 страници, в която очевидно изпитва затруднения

как да оправдае влизането на квестори

След като изрежда всички решения на СГС, САС, ВКС, прави няколко абсурдни от юридическа гледна точка заключения:
"…Тъй като Централната банка няма правомощия да преценява валидността и законосъобразността на влезли в сила съдебни решения (!?), макар и постановени в рамките на охранително производство, а от друга страна предвидените в ГПК средства за защита срещу тези решения в полза на съответните легитимирани лица (!?) изискват продължителен период от време за разрешаване на описаната спорна ситуация, единствената възможност за минимализиране на възникналата опасност за уреждане на интересите на вложителите на банката е прилагането по мярката на чл. 63 ал. 2 т.14 от Закона за банките…"
С такива мотиви БНБ със заповед на Миланова въвежда отново квестори в банката. В заповедта си тя проявява откровена загриженост, че Петя Славова и Митко Събев, обявени за нелегитимни от съда, нямали "средства за защита срещу съдебните решения", и им било нужно време да разрешат спорната ситуация… Това е документ, черно на бяло, заповед на БНБ РД22-1141/ 15.11.2002. И завършва със заплашителното изречение, че подлежи на незабавно изпълнение и не може да бъде обжалвана по съдебен ред. Миланова е нещо над съда.

(Следва)

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно