Обновена  11 сеп 08:46
Всички във властта трябва да се проверяват периодично за корупционен риск
Службите и МВР са били обект на дългогодишна политическа употреба и злоупотреба, казва вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов

Христо Иванов е роден през 1974 г. Завършил е право в СУ. Специализирал е в САЩ. От 1996 до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това до 2006 г. е независим консултант по проекти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. От 2006 г. досега е Програмен директор на Българския институт за правни инициативи.

- Г-н Иванов, влязохте в министерството с намерение да актуализирате стратегията за съдебната реформа. Какво ще има в актуализацията?

- В документа, който беше изготвен по времето на Маргарита Попова през 2010 г., се съдържат всички основни идеи, които трябва да се реализират. Актуализацията няма да бъде нищо радикално ново, няма и нужда. В обществото ни се оформи много по-нюансирана картина за много от проблемите на съдебната система и ние ще я отразим. Например добихме много по-широка представа за целия набор от начини да се оказва натиск върху магистратите. В този смисъл ще се опитаме да изведем на преден план заложените вече идеи за противодействието на този натиск. Първият ни приоритет е гарантиране на независимостта на съда.

- Коя е най-опасната форма на натиск?

- Различните форми на влияние не съществуват поотделно. Влиянието върху съда и прокуратурата започва с политическата намеса и търговията с влияние, но крайният успех зависи много от административни и йерархични форми на натиск. И по-скоро като страничен ефект или като рента, извличана от този политико-административен модел, се появяват и икономическите стимули. Често в практиката виждаме случаи, в които натискът се изчерпва с кариерни стимули или с използването на дисциплинарния процес, претоварването с работа, поставянето в зависимост от йерархични решения.

- И какви биха могли да са мерките за изчистване на тези влияния и зависимости?

- Първопричината за поддържането на съдебната власт в състояние на зависимост се корени в политическия ни модел на срастване на власт и икономически позиции - целта е осигуряване на безнаказаност и използване на закона като бухалка срещу опонентите. Да започнем от модела на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който има твърде голяма квота назначения с политическо участие, което у нас често значи сделки. Нямам предвид само парламентарната квота, но и главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища. Също така проблем е и интегрирането в един съвет на прокурори, следователи и съдии, което противоречи на международните стандарти, според които органът, който взема решения относно кариерата на съдиите, трябва да е съставен от "мнозинство от съдии, избрани от съдии". На практика имаме един орган, в който има твърде много преплетени форми на влияние и твърде малко ясна отговорност.На второ място - в Закона за съдебната власт статутът на председателите на съдилища и на ръководителите на прокуратурите е един. Това са институции с различна логика на функциониране и този единен модел не работи добре за нито една от двете. Съдът е хоризонтална институция. Прокуратурата е организирана вертикално. Съдиите не могат да имат началник, а горна инстанция. В резултат на тази унификация административните ръководители на съдиите имат твърде много възможности да оказват влияние върху отделните съдии. Механиката на влиянието върху конкретно дело и съдия неизменно минава през някакви форми на административна зависимост и възможност за оказване на натиск по йерархичен път. Ръководителите в прокуратурата пък нямат достатъчно ясни правомощия и отговорности, за да организират ефективно работата. Отговорът минава през разделянето на ВСС на две камари, и изграждане в рамките на съдебната власт на обособени модели за администриране на двете институции, подчинени на тяхната функция.

===

- Но във ВСС не се сблъскват съдийско и прокурорско лоби, а групи, които се сформират по други интереси.

- Лобитата възникват и съществуват, когато е възможна скрита власт. Трябва да отстраним на първо място структурните предпоставки за възникване на лобита. Да затворим каналите за влияние и тогава тези лобита постепенно ще изчезнат.

- Казвате, че същите хора, но при други условия, биха управлявали добре съдебната власт.

- Ако имаме съдийска и прокурорска камара в съвета и съдиите и прокурорите имат възможност пряко да избират своите представители в тях, съм сигурен, че постепенно ще се отключи процес на изчистване. Огромната част от магистратите са почтени хора, които искат да бъдат съдии, прокурори и следователи, а не участници в схеми. Разбира се, освен структурните мерки са нужни и сериозни реформи на атестирациите, на дисциплинарния процес и т.н, с които да гарантираме позитивна селекция, така че в кариерата да израстват само тези, които имат доказани професионални и нравствени качества. Всичко това няма да стане нито еднократно, нито лесно.

===

- Вече чухме три съсловни организации, които бих определила като казионни - съдийска, прокурорска и следователска, които се обявиха против разделянето на съвета.

- Благодаря им за проявената активност. Но ме притеснява, че те казаха единствено какви реформи да не се правят, но не и какви реформи трябва да се направят. Наистина е време за промени и повече не можем да протакаме. Отговорното поведение изисква ангажиране с ясни идеи за сериозна реформа. Не може изготвеният от прокуратурата Функционален анализ да говори за политическото влияние като причина за провала в борбата с корупцията и прокуратурата да няма конкретни предложения как да се справим с този проблем.

- Преди няколко месеца казахте, че ВСС е овладян от главния прокурор и това е новата криза в съдебната власт.

- Исторически имаме поредица от примери за различни форми на твърде силно влияние на главния прокурор и лобита в прокуратурата във ВСС и оказване на влияние върху съда. Не може обвинението да решава кой ще стане председател на определен съд. Причината за разделянето на ВСС не е конкретно лице - имаме достатъчно опит да видим, че става дума за структурен проблем. Той е констатиран и от всички авторитетни международни инстанции. Просто няма политическа воля за решаването му. Бездействието на политическата класа, отказът да се прилагат реформите са голяма предпоставка за поддържането на съда в зависимост.

- Мислите ли, че ВСС в този състав може да проведе честен и открит избор за председател на Върховния касационен съд на 25 септември?

- Провеждането на честен и открит избор е въпрос на правила и тяхното прилагане. Ще работя с колегите да приложим правилата възможно най-добре. Голямото предизвикателство е да се проведе добре мотивиран избор,така че да е сигурно, че резултатът е основан на ясна и легитимна мотивация.

- И все пак случилото се дотук по процедурата оставя ли ви с увереност за качествен избор? Особено след отказа на инат да се върне гласуването с бюлетини.

- Радвам се, че колегите от ВСС започват да си дават сметка, че имат проблем с възприятието как протича гласуването и за възможностите на електронната система. Не мисля, че успяха да снемат въпросителните и след организираната от тях демонстрация на електронната система за гласуване. Бих отворил отново темата за връщането на гласуването с бюлетини. Желанието ми е да бъда полезен с поддържането на конструктивен диалог.

- А има ли реални механизми за проверка на кандидатите и особено на нравствените им качества?

- Не мисля, че се прави достатъчно за проверката на нравствените качества за различните длъжности, и често остават съмнения. В световен план има много модели за периодична проверка на определен кръг овластени лица за различни форми на прокорупционно поведение, точки на натиск, фактори, които могат да ги поставят в зависимост. Когато един съдия ще бъде номиниран за назначение от Сената на САЩ, му правят няколкомесечна проверка. Тя включва събиране на огромна информация, интервюта със съседи и колеги, внимателен преглед на множество фактори, като например анализ на движението по кредитните карти на кандидатите. Макар поддържането на трайно висок пасив по кредитната карта да не е укоримо само по себе си, то може да се превърне в точка за корупционен натиск и трябва дискретно да се проблематизира. Ако се окаже, че си получил кредит при твърде изгодни условия от банка със съмнителна репутация - това също трябва да бъде засечено. Подобни проверки бяха въведени и в Румъния. При нас се попълват декларации, но никой не ги проверява и анализира системно, не събира допълнителни данни, не задава въпроси. Ако има проблеми - твърде често те се откриват по случайност. Подобни проверки трябва да бъдат въведени в цялата система на администрацията. Що се отнася до магистратите - те трябва да се извършват единствено от органи в самата съдебна власт и при гаранции за запазване авторитета на правосъдието и срещу опити за поставяне в зависимост. Всичко това трябва да бъде част от една внимателно изградена система за етична регулация и наличието на инструментариум за решаване на проблемите, при които санкцията наистина остава като последна опция.

- Като вицепремиер отговаряте и за МВР. Какви са наблюденията ви там?

- Службите и МВР са били обект на дългогодишна политическа злоупотреба по различни начини и на различни нива. Те имат нужда от сериозна реформа. В процес сме на формиране на работна група на ниво Министерски съвет. Тя трябва да формулира пакет от мерки, които да оставим на следващото управление, за да започне да се отговаря на препоръките и констатациите на ЕК и в областта на борбата с корупцията изобщо. Предстоящият евродоклад няма да е поредният - № 8. Той ще е №1 за следващия състав на ЕК и ще даде тон за целия мандат. Имаме много да наваксваме, за да установим диалог на доверие със следващата комисия и страните членки. Нашата задача е да оставим един конкретен експертен продукт, който следващото управление да може да използва, ако оцени.

- Като казвате натиск в МВР, в какво се изразява най-силно той?

- Знаем за поредица от чистки. Там така или иначе, както и в много други администрации, не можа да възникне трайна система за кариерно развитие, базирана на ясни критерии.

- За чистка в МВР се чува и сега и за връщане в министерството на хора от времето на Цветан Цветанов.

- За чистка в МВР ми се струва много преувеличено да се говори, но не мога да коментирам конкретни случаи, това е в прерогативите на министър Йордан Бакалов.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
11 септември 2014, 10:10
0
0
Законни и практически основи на корупцията в българската съдебна система
1. Елиминиране на народния вот и воля при назначаването на магистрати, които не се избират от народа, а се назначават.
2. Елиминиране на народния вот и воля при решаването на делата, чрез подбор на съдебни заседатели, които дремят по време на делата, подмазват се на съдиите и раболепно подписват всички техни актове, колкото и да са явно незаконни.
3. Осигурена безотговорност и безотчетност чрез пълно затъмнение на формирането и ежегодното разходване на милионите от бюджета на съдебната система: какви пари и за какво са харчени и каква полза са допринесли на народ и държава.
4. Запазване на кадрите на БКП в правосъдието, където и досега “правораздават” магистрати – номенклатурни кадри на БКП и ДКМС, доносници на ДС, чрез отказ да се проведе лустрация.
5. Създадена от закона възможност като магистрати да работят съпрузи, роднини и шуробаджанаци; магистрати – пияници; магистрати членове на потайни общества и магистрати не притежаващи нужните морални и професионални качества.
6. Елиминиране законосъобразното назначаване и повишаване на магистрати, чрез провеждане на опорочени избори; неясни и безпринципни критерии за повишения.
7. Манипулиране на магистратите чрез системата на командироване на по-висок пост и принуждаване да изпълняват поръчки за да останат на този командирован пост, както и чрез неравномерното им натоварвани и смазване от работа с тежки дела на непокорните.
8. Елиминиране принципа за случайно разпределение на делата чрез системно манипулиране на софтуера и прякото му игнориране.
9. Елиминиране принципа за прозрачност в работата на съдебната система, чрез създаване на празни сайтове на съдилищата с ненужно различен вид и алгоритъм наработа, за направата на които са получени милиони от ЕС;
10. Елиминиране на истината и законността чрез:
• системно изготвяне на неверни съдебни протоколи и отказ да се направят исканите от страните поправки.
• отказ да се правят звукозаписи на съдебните заседания с цел да се осигури впоследствие подправянето на съдебните протоколи;
• укриват от страните на звукозаписи там където се правят и селективното им ползване само от съдиите.
11. Осигурено от процесуалните закони незаконното преминаване на съдебните процеси и защита на корумпираните магистрати чрез:
• осигурена от процесуалните закони защита на незаконните действия на съдиите и отказът им да приемат исканите им отводи, колкото и да са добре мотивирани и колкото и доказателства за продажността на съдиите да са налични, чрез невъзможността определенията им за отказ на отводите да бъдат обжалвани.
• осигурена от процесуалните закони възможност съдиите да подлагат на тормоз адвокатите чрез изгонването им от съдебната зала по време на течащ процес и чрез налагане на необжалваеми глоби, които често по размер надхвърлят адвокатските хонорари и дори ползване на въоръжена съдебна охрана за пряка репресия над страните и адвокатите.
12. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от т.н. “Инспекторат”, чиято единствена реална цел и практика е писане на защитни адвокатски пледоарии в полза на магистратите престъпници и закононарушители и прикриване на извършените от тях престъпления и закононарушения.
13. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от ВСС, който дори и при доказани случаи на престъпления и закононарушения от магистрати ги помилва, или ако ги накаже, то е с минимални наказания и съзнателно постановени при нарушена процедура, с цел създаване на условия за последващото им успешното обжалване и гарантиране на отмяната на наказанията.
14. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати от техните кастови съюзи, които не защитават законността и държавността, а частните, кастови, групови и лични интереси на магистратите, за което използват допи незаконни средства, каквато бе организираната от ССБ и успешно проведена магистратска стачка при уволнението на тяхната шефка М. Тодорова.
15. Осигуряване на защита на корумпираните магистрати за извършени от тях престъпления и закононарушения от техните колеги – съдии, които когато ги съдят не прилагат законите, а принципа “Магистрат, магистрату кирливи гащи на показ не вади и не вкарва в затвора, колкото и очевадно доказани и нагли престъпления да е извършил”! Пример М. Тодорова и цялата плеяда магистрати – хотелиери.
16. Осигуряване на защита на корумпираната българска правосъдна система от висшите органи на ЕС чрез изготвяне на неверни и тъпи доклади от проверяващи, които при “проверките” си нито веднъж не са се срещнали с нито един българин имал дела в съда и с нито един български адвокат.
18. Осигуряване безхаберното харчене на пари от фондовете на ЕС от корумпираната българска правосъдна система, чрез липсата на последващи проверки за начина на харчене и постигнатите резултати. Пример: изхарчени милиони на ЕС за празни сайтове на съдилищата в България, в които няма никаква полезна и актуална информация за страните по делата.
17. Осигурено от закона възможност на магистратите чрез сключване на банкови заеми при неясни лихви и условия за връщане да установяват корупционни схеми при които на банките да се осигурява печеленето на делата, както и “изпиране” на получените от магистратите подкупи чрез прикриването им с банкови заеми. Изцяло недопустимо е магистрати да сключват договори за заеми с банки, които да не бъдат публично обявявани и същите да водят дела на същите банки. Вземането на заеми от магистрати следва да се извършва чрез специализирана служба при МП.
18. Осигурено от закона възможност за обвързване на магистратите чрез предоставянето им на жилища под наем и за закупуване от областни управи и кметства. Това също следва да се извършва чрез специализирана служба при МП.
19. Осигурена от конституцията и законите персонална безотговорност на магистратите за причинени на гражданите от техните незаконни действия и актове имуществени и неимуществени вреди, чрез законова невъзможност да бъдат пряко съдени и практическо незаконно неприлагане спрямо тях на регресни искове, дори след осъжданията на България в Страсбург, при което обезщетенията на пострадалите вместо от виновните магистрати се заплащат от държавния бюджет.
20. Осигурена от Конституцията защита на незаконните действия на съдиите, чрез Чл. 132. (1) КРБ (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. И Чл. 117. (2) КРБ Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Безотговорността на магистратите гарантирана с Чл. 132. (1) КРБ и Чл. 117. (1) КРБ на практика обезсмисля останалите конституционни разпоредби, които са основа на правовата държава и демократичното общество:
Чл. 4. (1) КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
Чл. 5. (1) КРБ Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 7. КРБ Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 117. (1) КРБ Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
Чл. 121. (1) КРБ Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
Чл. 122. (1) КРБ Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно