Спорът за името на Република Македония – изкуствен, но удобен

На 13 ноември 2008 г. Република Македония подаде жалба срещу Република Гърция в Международния съд в Хага по прилагането на чл.11, §1 от Временната спогодба от 13 септември 1995 година. Спогодбата регулира двустранните отношения между двете държави, които спорят за приемливата употреба на названието "Македония" като съставна част от името на държава на Балканите.

Делото в Хага може да бъде окачествено като най-странното и смехотворно до ден днешен в международната практика. Малцина осъзнават точно за какво се води то, но най-вече не са наясно с аргументите на двете страни, тъй като разминаването между исторически и дипломатически позиции и юридически становища е крещящо. Спорът между Република Македония и Република Гърция е основна тема на двустранните им отношения, откакто Македония обяви своята независимост от т.нар. Федеративна република Югославия. Повечето анализи на проблема обаче са твърде повърхностни и обикновено изобщо не засягат международноправната страна на проблема.

ИСТОРИЧЕСКА И СОЦИОЛОГИЧЕСКА ПРЕДИСТОРИЯ

Идеята, че географската област Македония може да бъде само и единствено част от Гърция е сравнително нова историческа теза, която обаче изглежда привидно стара, тъй като се позовава на Античността. Съвременната гръцка историография (подобно на другите балкански историографии, които постулират "възстановяването" на нацията по време на националното възраждане) счита, че гръцкият народ не се е формирал през ХIХ в., а само се е "възродил". Но гръцкият етнос през вековете е бил много разпръснат, а гръцкият език е играел същата роля на международен език, както латинският по-късно (еволюцията от латински към италиански е до голяма степен съпоставима с преминаването от старогръцки към новогръцки). За разлика от съвременна Италия, която се примирява с факта, че модерната италианска идентичност е нова и не може да се отъждестви с Римската империя, съвременна Гърция, главно поради спецификата на балканския си манталитет, се опитва да наложи становището, че е единствен правоприемник на гръцките колонии от Античността и съответно всички гръкоезични са били гърци. Очевидно тази позиция е резултат и от много сериозен идентичностен проблем – ако приемем, че не всички гръкоезични са били гърци, то тогава отсъства ясен критерий, най-вече териториален, за да се разбере кой е грък и кой – не. Точно този комплекс води до т.нар. "страх от славяните" в северните райони на Гърция и до схващането, че "славяните" чрез самото си съществуване застрашават гръцката национална идентичност.

Проблемът придоби политическо, но и международноправно измерение,

след като Македония се отдели като независима държава. Дотогава за гърците е било по-приемливо да се смята, че всички "славяни" (което би могло да включва и българите) са част от един и същ народ в рамките на държавата Югославия поради езиковата близост, така както се смята, че гърците са гърци, независимо дали говорят на диалект от Крит, Кипър или Македония. Съответно ако част от "македонците" не са гърци, има вероятност човек да стигне до извода, че в Македония изобщо няма гърци, и именно този страх от отричането на елинизма води до потресаваща вербална агресия у един цивилизован народ – протести с участието на 500 000 души, икономическо ембарго, дипломатическа офанзива. Повечето останали обяснения (например "Гърция брани своето културно наследство") не са верни, тъй като първоначално от Скопие никой не е претендирал за монопол върху мита за Александър Македонски. Освен това албанците също се смятат по някакъв начин за наследници на Александър Македонски, който бил наполовина албанец, но това не рефлектира по същия начин върху гръцко-албанските дипломатически отношения.

Гръцката позиция не се свежда до отричане на славянския характер на съвременна Македония.

Както отбелязва бившият македонски президент Киро Глигоров в своите мемоари, гърците са раздвоени и не отричат необходимостта от добри икономически отношения с Република Македония, като същевременно смятат, че подобна държава не би трябвало да съществува. Но и този анализ е твърде опростен. За да се разбере международноправният аспект на проблема трябва да се направи ясно разграничение между общопопулярната теза и нейната действителна социологическа обосновка. В Гърция често се чува правителствена пропаганда и мнения на граждани, че Македония е била гръцка от 4000 години и винаги ще си остане гръцка. Гръцки историци публикуват монографии на чужди езици, за да обяснят, че първоначалната антична Македония по чудо съответствала териториално на съвременната административна област "Македония" в рамките на Република Гърция, колкото и странно да изглежда подобно пълно съвпадение. А Вардарска и Пиринска Македония нямали нищо общо с антична Македония, това било недоразумение, навлязло време на Османската империя. Но същевременно нито един гръцки историк или образован грък не смее да твърди, че гръцка Македония е била етнически чиста, знаейки, че през вековете там се е усещало силно "славянско" присъствие.

Истинската причина за гръцката опърничавост е социологическа.

Страховете на гърците се дължат не толкова на гръцката историография, колкото на семейни спомени. По време на Втората световна война Западна Тракия и част от гръцка ("Егейска") Македония са окупирани от български войски. Известен брой етнически гърци са избити от българите или подложени на етническо прочистване, за което изобщо не се говори днес у нас. Но най-вече през 1949 г. гръцката комунистическа партия, нуждаейки се от подкрепата на етническите българи и на българите по произход, самоопределящи се като гърци, които съставляват почти половината от военната мощ на комунистическата Демократическа (Народна) армия, се обявява за самоопределение на македонците от славянски произход. Това е можело да доведе до най-различни последици, една от които е присъединяване на територии към България, а още по-вероятно – до създаването на Югославска федерация под егидата на Белград, която да обхваща "трите Македонии". Следователно гърците и до ден днешен живеят с чувството, че териториалната цялост на страната им е застрашена от северните й съседи, така както тази на Кипър е застрашена от Турция.

Нещата стават още по-сложни за гърците след създаването (или "признаването") на македонската нация.

Част от славяните, които са им били известни като българи, постепенно започват да странят от българите. За гърците тази ситуация е изкуствена и те не знаят точно как да реагират. Подкрепата и развитието на гръцко-сръбската дружба е всъщност отхвърляне същевременно на македонизма и на българската заплаха, тъй като кралска Югославия едновременно е била против употребата на топонима "Македония" относно Вардарска Македония (която е била наречена просто "Вардарска бановина"), преследвала е българщината на своята територия и не е имала претенции върху Егейска Македония. В момента Сърбия и Гърция сякаш се опитват да се абстрахират от Титова Югославия, връщайки се назад във времето.

В Република Македония историческият дискурс

също така е свързан с устойчиви митологеми, основната от които е, че македонската нация винаги е съществувала, но съседните нации постоянно са се опитвали да отрекат този факт. Някои от митологемите обаче са обясними само в контекста на бивша социалистическа Югославия и поради тази причина са неразбираеми за другите балкански народи, а именно характерният номинализъм, съгласно който най-важно е наименованието на нещата, докато тяхната същност е второстепенна или идва с наименованието. Така например за всички бивши югославски народи, освен сърбите, е нормално да се говори за сръбски и хърватски език като отделни езици, вече дори и за бошняшки и черногорски. За македонците от Република Македония е немислимо езикът им да бъде наричан български, дори ако става дума за ХIХ в., независимо от граматическата му същност, докато за гърци, турци и пр. диалектните разлики не обосновават разликите в наименоването на езика. Следователно фактът, че "Македония" присъства като топоним във фолклора, а после и в рамките на социалистическа Югославия, означава за македонците, че наименованието на Вардарска Македония под името "Македония" е много старо и не се нуждае от международно признание, след като вече е факт от векове. Разбира се, тук международноправният елемент е напълно пренебрегнат, защото държава "Македония" никога не е имало преди обявяването на независимостта на Република Македония.

Следователно международно признание е необходимо така, както е необходимо за Косово,

а за членството в някои международни организации всяка държава има право на вето. Нищо не забранява на Гърция да има изисквания относно името на Република Македония. В дипломацията всякакви искания са допустими, още повече когато с нищо не нарушават правата на субектите на международното право, тъй като спорът между Република Македония и Гърция не е за употребата на името "Македония" изобщо, а само за употребата му в двустранните отношения между двете държави, както и в международните организации. В двустранните отношения между Република Македония и държавите по света може да се използва конституционното име Република Македония. По всичко личи, че последното развитие на преговорите под егидата на ООН е стигнало до това дали предложеното име "Република Северна Македония" или "Република Македония (северна)" да бъде само за двустранна гръцко-македонска употреба, или за употреба и в международните организации. Македонските медии представят тенденциозно гръцката позиция, като забравят да напомнят, че Атина никога не е правила проблем само за двустранните отношения между Атина и Скопие и че основният препъникамък винаги е бил името в международните организации. В крайна сметка Атина няма думата за двустранните отношения между Скопие и всички други световни столици, така че новото име няма да се отнася за чуждестранните дипломатически мисии, а само за представителите на международните организации.

Аргументът, който често се изтъква в Македония, че републиката била използвала името "Македония", преди Гърция да назове северната си област "Македония", не е сериозен, тъй като спорът не е за употребата на името в рамките на държавните граници – на бивша социалистическа Югославия или на Гърция – а за името на нов субект на международното право.

Всичко казано дотук обаче няма отношение към факта, че позицията на гръцката дипломация по този случай е пример за мъдрост и далновидност, докато македонската дипломация е отрицателен пример за отстояване на националните интереси.
 
ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕДИСТОРИЯ НА ЖАЛБАТА
 

Малцина гърци си дават ясна сметка, че официалната позиция на страната им е в пълен разрез с историографията и настроенията, които преобладават в Гърция, но тази заблуда е в полза на страната, чиито дипломати са по-мъдри от гръцките граждани.

Гледната точка на гръцката дипломация, която е резултат от пълен консенсус между левица и десница, е, че Гърция е направила огромен компромис, като се е съгласила "Македония" да фигурира в името на републиката, но при условие че присъства и някакво пояснение. Освен това Министерството на външните работи на Гърция дори се придържа до по-неутралната теза, че Македония е географска област, която освен на Гърция, принадлежи частично и на България, и затова трябвало да се направи ясно разграничение между държавата Македония и географската област Македония. Говорителят на гръцкото Министерство на външните работи дори публикува в BalkanInsight материал, в който се изразява общоприетото становище за Македония, което обаче по принцип е неприемливо за гърците: "Терминът "Македония" обозначава географски район, който се разпростира на територията на три отделни държави; 51 процента в Гърция, 38 процента в БЮРМ (Бивша югославска република Македония – б.р.) и 11 процента в България". Тази позиция спокойно би могла да стане консенсусна дори за България, защото чрез нея Гърция не постулира, че Македония може да бъде само гръцка. Но тази позиция е неприемлива за гръцкото общество, което може да допусне, че в исторически план Вардарска и Пиринска Македония също са били наричани "Македония", но за него, поне след Гражданската война, "истинската" Македония е Македония от Античността, която се е припокривала с Егейска Македония и която може да бъде само гръцка. Нито един грък не би нарекъл БЮРМ – "Македония", а националистите дори си служат с измислени имена като "Скопия".

По този начин Гърция официално признава, че историческата теза, която е единствено приемлива за гръцкото общество, е неразбираема за останалия свят и няма смисъл историографската борба да се пренася на дипломатическия фронт. Тази далновидна позиция е в пълен разрез с контрапродуктивната позиция на македонската дипломация, която смесва история, идентичност и политика и която в крайна сметка работи за сръбско-гръцките интереси, тъй като Сърбия има интерес Република Македония да не се присъедини към НАТО и Европейския съюз (ЕС) преди нея.

Дипломацията на Република Македония се стреми да се приспособи към обществените настроения, вместо да ги надмогне, както прави Гърция.

В Македония политическата класа все по-малко поема отговорност за ниското жизнено равнище и текущите проблеми на гражданите, като се опитва да прехвърли цялата отговорност за националните си проблеми на Гърция, която пречела на развитието на страната. Правителството в Скопие непрестанно занимава обществото с "проблема с името", а изборите се печелят от кандидатите, които изразяват най-безкомпромисните позиции във връзка с македонско-гръцките отношения. Дори се стигна до безумието македонското правителство да твърди, че спорът за името е спор за националната идентичност, а министър-председателят Никола Груевски постави на дневен ред правата на бежанците от Егейска Македония, преди да бъде решен спорът относно името.

Спорът може да бъде решен за няколко часа и очевидно е необходима смяна на името на Република Македония, за да може страната да стане членка на НАТО и ЕС. В ООН и Съвета на Европа тя вече от доста време членува под името "Бивша Югославска Република Македония" и няма вероятност това скоро да се промени (а и защо ли е необходимо?), но този факт сякаш минава незабелязано за македонското общество. Македонските лобисти дори не се сещат да споменат, че Македония доброволно е приела това име, защото е можела да откаже членство и в тези организации, така както очевидно е отказала да членува в НАТО под временното си име.

В момента текат четири процеса във връзка с проблема с името.

От една страна се водят преговори под егидата на ООН, като посредникът Матю Нимец посредничи между двете правителства за намиране на подходящо име. От друга страна тази държава едностранно се бори, за да наложи употребата на конституционното си име Република Македония в отношенията си с всички държави по света. От края на 2008 г. Скопие разчита на Международния съд в Хага, надявайки се, че той ще принуди Атина да отстъпи. Паралелно се води тиха дипломация за премахването на името "БЮРМ" в посолствата на някои от старите страни, членки на ЕС, които засега не са приели конституционното име. Сайтовете на френското МВнР са интересен прецедент: на сайта на посолството в Скопие, държавата се казва "Република Македония", навсякъде другаде – БЮРМ (ARYM на френски).
 
Звездата на Вергина – символ, изборазяващ звезда (слънце) с 16 лъча, открит през 1977 г. върху златен ларнакс (сандък, ковчеже) в антична гробница близо до село Вергина, Северна Гърция (горе). Подобен символ, макар и с по-малко лъчи (12или 8), е откриван и върху други антични предмети. Някои историци твърдят, че звездата е символ на древна Македония, други – че тя е просто широко разпространен декоративен елемент.
Този образец на античното изкуство става световно известен след разпадането на Югославия, когато новата Република Македония поставя звездата върху националното си знаме (по средата), а в Гърция започват яростни протести, че македонците си присвояват елински символ, разгаря се дипломатически скандал. Още през 80-те години звездата от Вергина е иизползвана като елемент върху знамето на гръцката административна област Егейска Македония.
В крайна сметка македонското знаме просъществува със звездата на Вергина от 1992 до 1995 г., после в резултата на гръцките протести и със съдействието на ООН е постигнат компромис – звездата върху знамето на Македония е заместена от стилизирано осемлъчево слънце.

СПОРЪТ МЕЖДУ МАКЕДОНИЯ И ГЪРЦИЯ ПРЕД МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В ХАГА - НАЙ-СТРАННОТО ДЕЛО В СВЕТА
 

През януари 2009 г. Международният съд в Хага официално започна процедурата по делото, като наложи срокове, в които страните ще могат да се изяснят по него. Македония трябваше да внесе меморандум с обяснение на исканията си до 20 юли 2009 г., което бе направено. Гърция има срок до 20 януари 2010 г. да отговори на исканията на Македония със свой меморандум с писмени възражения.

Меморандумите ще бъдат публикувани на сайта на съда едва след като той се произнесе по делото, което ще отнеме няколко години. Засега може да се прочете единствено писмената жалба на Македония, но не и отговорът на Гърция. Не е трудно обаче да бъдат предсказани основните аргументи на двете страни, а дори донякъде и крайният резултат.

Процесуално представителство и съдия ad hoc

Веднага след подаването на жалбата в Международния съд в Хага македонските медии обявиха имената на експертите, които ще отстояват позицията на Република Македония: Томас Франк от САЩ, Филип Сендс от Великобритания и Жьонвиев Бастид-Бюрдо от Франция. Тези трима професори са световноизвестни и преподават в едни от най-добрите университети, между които Харвард и Сорбоната.

Освен това Македония назначава за съдия ad hoc хърватския професор Будислав Вукас, който изпълнява същата функция в делото между Хърватия и Сърбия въз основа на Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, по което съдът постанови решение на 18 ноември 2008 година. Изборът на хърватски съдия е доказателство, че Република Македония държи да запази връзките си със страните, произлезли от бивша Югославия. Ролята на съдията ad hoc е да изложи аргументите на страната, която го е назначила, но без той самият да има право на глас при постановяването на окончателното решение или да се взема предвид за кворума.

Гърция избра за съдия ad hoc гръцкия професор Емануел Рукунас и не пожела да работи с международни експерти, с изключение на (по неофициална информация) проф. Джеймс Крауфорд от университета в Кембридж. Така тя признава, че нейната позиция е трудна за отстояване от чужденци, които не са убедени в правотата на гръцката теза за Македония.

За съжаление обаче

аргументацията в жалбата на Република Македония е изключително слаба.

Жалбата на Македония се позовава на Временната спогодба от 13 септември 1995 г., където има редица ключови разпоредби: чл.5.2, който забранява налагането на търговско ембарго и по този начин проправя път за гръцките инвестиции, чл.7.1, съгласно който всяка страна трябва да вземе ефективни мерки, за да забрани враждебното поведение, пропагандата, насилието и омразата, чл.7.3 – ако една от страните счита, че другата използва символи, които принадлежат на нейното културно наследство, другата страна трябва или да вземе съответните мерки, за да премахне подобна употреба, или да обясни защо смята, че това не е необходимо. Съгласно чл.11.1 Гърция се съгласява да не възразява за членството на Република Македония в международни или регионални организации и институции, в които Гърция членува. Гърция обаче си запазва правото да възрази за подобно членство, ако Македония реши да членува под друго име, а не под временното име Бивша Югославска Република Македония, освен ако дотогава не е намерено окончателно име, което да е приемливо и за двете страни.

Жалбата има за цел да позволи на Република Македония да стане членка на НАТО и ЕС (§1). В жалбата се твърди, че Републиката приема името БЮРМ за целите на присъединяването си към НАТО (§4–6;18). Това твърдение, формулирано от западни специалисти, би прозвучало предателски за македонското общество, освен това то не е вярно, тъй като никога не е ставало дума Република Македония да приеме членство в НАТО под името "БЮРМ". Жалбата придава на термина "възразява" (object в английския оригинал) смисъл на вето (§5), т.е. възражението от страна на Гърция, което се равнявало на вето, било попречило на приемането й в НАТО.

Аргументацията в жалбата има за цел да докаже, че Гърция възнамерява да блокира както членството на Македония в НАТО, така и членството й в ЕС. Позовавайки се на интервю в пресата, Македония твърди, че Гърция прилага тактика, целяща да наложи окончателно решение на казуса за името (§20), т.е. че последната нямало да се съгласи включително и на членство под името "БЮРМ", за да се стигне по-бързо до намиране на постоянно име за целите на членството в НАТО. Това много трудно се доказва, тъй като Република Македония никога не е демонстрирала официално желанието си да членува в НАТО под името "БЮРМ".

Жалбата приключва с конкретните искания на Македония, а именно Съдът да постанови, че Гърция е нарушила чл.11.1 от Временната спогодба, и да й заповяда да се съобрази със задълженията си по тази разпоредба. Обезщетение не се иска, тъй като не би било възможно да се докажат конкретни материални щети.

Македонският политик Тито Петковски правилно отбеляза, че дори при успех с делото в Хага Македония единствено ще задължи Гърция да не нарушава Временната спогодба, но това не е никаква гаранция за членство в НАТО, а още по-малко – в ЕС. Може да се добави, че Македония няма дори да си възвърне съдебните разноски и адвокатските хонорари, които в подобен род дела, проточващи се с години, могат да стигнат няколко милиона евро. Това е немалка сума за македонския данъкоплатец. Има дори вероятност Съдът да постанови, че не е компетентен да реши спора, тъй като Временната спогодба е твърде политически двустранен договор, чието спазване трудно се анализира. На Международния съд му трябваха повече от 9 години, за да се произнесе по компетентността си в делото между Хърватия и Сърбия, при това то още доста време ще бъде висящо...

Срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година

Задълбоченият анализ на жалбата предполага да се разгледат подробно фактите, на които тя се позовава. Става дума за решението на НАТО да не предложи членство на Македония. Въпросът е дали това е колективно решение и може ли да се каже, че Гърция е наложила вето?

Дипломатически източници коментират, че формално Атина не е упражнила вето в Букурещ, а и процедурите на Алианса не позволяват подобни практики. В подкрепа на позициите на Атина са изказванията на бившия генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, който заяви, че на срещата на върха в Букурещ на 2–4 април 2008 г. не е имало вето и никой не е употребявал думата "вето".

Необходимо е да се анализира текстът на официалната декларация от срещата на върха, и по-специално параграфът, който визира Република Македония:

"Ние признаваме тежката работа, ангажираността и съпричастността на БЮРМ към ценностите на НАТО и операциите на Алианса. Изразяваме възхищение за нейните усилия да изгради мултиетническо общество. В рамките на ООН много екипи работиха всеотдайно, за да разрешат казуса около името, но Алиансът отбеляза, че за съжаление тези разговори не стигнаха до успешен край. Следователно ние се споразумяхме, че веднага щом бъде намерено взаимноприемливо решение за казуса около името, БЮРМ ще получи покана."

Никъде в тази декларация не се споменава за гръцко вето или натиск. Дори напротив, една бележка под текста, интерпретирана per argumentum a contrario, доказва, че всички членки на НАТО, освен Турция, подкрепят позицията на Гърция. Въпросната бележка гласи, че "Турция признава Република Македония под конституционното й име". По този начин Турция, като страна, членка на НАТО, се дистанцира от решението на мнозинството относно членството на БЮРМ, като не се съгласява, че не е постигнато съвместно решение за името. Очевидно Турция иска едностранно да наложи конституционното име на Република Македония в международните организации, вероятно за да се противопостави на гръцката позиция. Каквито и да са мотивите на Турция, заключението е, че решението на мнозинството е колективно решение, тъй като всяка членка на Алианса е била свободна да изрази различно мнение по примера на Турция. По тази причина е неприемливо твърдението на Република Македония в §19 от жалбата, че членството в Алианса е било отказано въз основа на преките действия на Гърция. Може да става въпрос единствено за предварително лобиране, но всички държави са поели съвместна отговорност за крайното решение. Никъде не е документирано гръцко вето.

Нарушаването на чл.11 от Временната спогодба

Текстът на чл.11 от Временната спогодба следва да се съпостави с текста на Северноатлантическия договор (НАТО), който изисква "единодушно съгласие" от страните по договора преди всяко ново членство. Гръцкият постоянен представител в ООН Джон Мурикис изразява в писмо до генералния секретар от 23 май 2008 г., че решението, взето в Букурещ на 3 април 2008 г., е било "колективно" и "единодушно". Гърция умишлено премълчава позицията на Турция. Решението да не се приеме Република Македония не е било единодушно, но е било колективно и в никакъв случай едностранно.

Юридически Македония ще опита да докаже, че не само окончателното решение може да бъде вето. Дори в отсъствие на формално гласуване предишните официални становища на всяка държава можели да докажат, че единствено Гърция е "възразявала" на членството на Македония, т.е. терминът object имал по-широк смисъл от "вето". Д-р Тони Десковски, доцент по международно частно право в македонския държавен уневрситет "Юстиниан Първи", смята, че задължението на Гърция да не възразява на членството на Македония в международни организации включва както "позитивно", така и "негативно" поведение (опущение): "Имайки предвид кой има спор с нашата страна, ясно е, че някой е възразил на нашето членство." Но ако съдът приложи този анализ, това ще стане опасен прецедент, който ще забрани на дипломатите да правят резки изказвания, без оглед на това, че окончателните им решения са със съвсем различно съдържание. Логично е единствено окончателното решение да има юридическа стойност.

Ратификацията на Временната спогодба

Гърция не е ратифицирала Временната спогодба. Това обаче е без значение в случая, тъй като самият двустранен договор предвижда, че влиза в сила 30 дни след неговото подписване (чл.23.1). В случая фактът, че липсва ратификация от гръцка страна, не е аргумент в полза на Гърция. Македония пък е ратифицирала договора, с което е доказала, че през 1995 г. не е имала нищо против наименованието "БЮРМ" за целите на членуване в международни организации. Повторното идване на власт на ВМРО-ДПМНЕ в Скопие води до промяна на предишния курс на македонската дипломация.

Допълнителни контрааргументи в полза на Гърция

Временната спогодба е много особен документ, който превръща в юридическо задължението да не се използват исторически символи на съответната държава от другата страна по договора (чл.7.1). Скопие очевидно наруши тази разпоредба с преименуването на скопското летище, което понастоящем се казва "Александър Македонски", както и главната магистрала в страната. Същото важи и за статуите на Александър Македонски, и за други антични скулптори, провокативно поставени пред входа на македонския парламент. Следователно трудно би могло да се каже, че Атина е нарушила спогодбата, а Скопие – не, дори може да се окаже, че е вярно единствено обратното. Но както и да се произнесе съдът, решението трудно би могло да се абстрахира от политически съображения.

Заключение

Македонското, но и гръцкото общество, би следвало да си дадат сметка, че спорът за името е изкуствен и че той не би съществувал, ако не беше удобен претекст и за двете страни. Македонските политици си служат със спора и го разпалват, за да не им се налага да поемат отговорност за други, много по-важни проблеми. Истината е, че Република Македония има проблеми с цяла Европа, а не само с Гърция.

Що се отнася до гръцката дипломация, тя цели да затвърди гръцките позиции на Балканите. Интересно е да се знае, че Европейската агенция за реконструкция, която отпуска средства за Македония, Сърбия, Черна гора и Косово, е в Солун и очевидно за гърците съдбата на тези държави трябва да бъде взаимно свързана. Зад псевдозащитата на историческото минало се крият интереси, които минават през Москва, Белград, Подгорица и Скопие. Забавяйки еврочленството на Македония, Гърция всъщност помага на Сърбия да продължава да влияе върху македонската политика.

Спорът между Македония и Гърция може да бъде решен за няколко часа с приемане на временното име или което и да било от предложените имена, например "Република Северна Македония", за целите на членството в НАТО и ЕС, а не само за двустранна употреба между Гърция и Македония. Трябва много ясно да се обясни на обществото, че това е в обществен интерес и че няма да рефлектира върху националната идентичност. Естествено македонците си задават въпроса защо трябва да направят този компромис, смятайки, че международната общност не е справедлива спрямо тях. Истината е, че международната общност не е справедлива спрямо никого. България например нямаше да получи членство в НАТО и ЕС, ако не беше приела многобройни компромиси, например за "АЕЦ Козлодуй".

Парадоксално, но решението да се сезира Международният съд в Хага всъщност само усложнява нещата. По принцип е добре държавите да решават дипломатическите си спорове по съдебен път, но в случая правната материя е толкова ограничена, че адекватното решение на спора може да бъде само политическо. Като сезира съда правителството на Никола Груевски гарантира, че решаването на спора се отлага за след решението за еврочленството на неговата страна. Така се гарантира трайното обвързване на външната политика на Македония с тази на Сърбия. Това вече се вижда например с решението за премахване на туристически визи за сръбски, черногорски и македонски граждани в ЕС: всички решения занапред ще обвързват едновременно поне две от трите новосъздадени държави.

Ролята на България в тази дипломатическа и юридическа каша е много сложна. От една страна пълният неутралитет е неуместен, от друга – всяка инициатива може да усложни ситуацията. Безсмислено е да се казва, че се подкрепя Македония само на думи, както и да се изтъква културна и езикова близост, тъй като международните отношения не трябва да се ръководят от чувства. Може би има юридическо решение, което би обезсмислило съдебното решаване на спора между Гърция и Македония – да се предложи нов договор за ЕС, който да не приема вето за членството на нови държави, когато мотивите за ветото са свързани единствено с двустранните културни отношения на държава членка и на кандидатка. Такъв договор би могъл да бъде предложен както от българското правителство, така и от българските евродепутати. По този начин Гърция ще може да бъде заобиколена, въпреки че тя може да откаже да го ратифицира. Що се отнася до членството на Македония в НАТО, България много по-трудно би могла да помогне за решаването на спора, тъй като мнозинството от членките, включително и България, вече подкрепиха Гърция. С други думи, както пише главният редактор на "Утрински весник" Ерол Ризаов в уводната статия на 21 ноември 2008 г., "правдата и правото не одат секогаш заедно... друго решение нема... пардон, има ама без членство во ЕУ и во НАТО".
 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно