Балон №5 - Измамата с кризата

След като извлича максимална печалба от всички възможни спекулативни инструменти на пазара и активно участва в предизвикването на финансовата криза, "Голдман Сакс" не се успокоява и решава да спечели и от... нейното преодоляване.

Когато през септември 2008 г. финансовият министър на Буш Хенри Поулсън и шефът на Федералния резерв на Ню Йорк Тим Гейтнър трескаво преговарят за спасяването на закъсалата "Леман Брадърс", за много от участниците на пазара е ясно, че този конкурент на "Голдман" предварително е обречен. Поулсън изоставя 150-годишната банка "Леман Брадърс" и решава да спаси 70-годишния застраховател AIG, отпускайки му кредит за 85 млрд. долара. Естествено не от филантропия, а и защото AIG дължи на "Голдман" 13 млрд. долара.

С тази сума можеше да се спасят например пенсиите на работниците от "Крайслер", които бяха склонни и на половината от онова, което бяха кътали цял живот. Но уви, компанията производител бе оставена да обяви фалит.

Спекулантите обаче бяха спасени за пореден път.

Не само това. Седмица по-късно Хенри Поулсън обяви своята Програма за освобождаване от проблемни активи (Troubled Asset Relief Program) в размер на 700 млрд. долара. И за да няма съмнения и догадки за това къде ще бъдат насочени тези "освободени" пари, начело на програмата застана амбицозен млад банкер със странното име Неел Кашкари. Разбира се, няма никаква грешка, нито скрупули за конфликт на интереси. Човекът идва директно от главната квартира на институцията на "Хъдзън Стрийт" 101 в Джързи Сити. Едновременно с това дойде съобщението, че за да може активно да усвоява парите от тази програма, "Голдман Сакс Груп Инк." се преструктурира в банкова холдингова компания. По този начин само с един замах "Голдман Сакс" си осигури правото да участва в разпределянето на пари по различни стабилизационни програми, които ще излязат от печатницата на Федералния резерв. Колко от тези пари ще потънат в джобовете на бившите инвестиционни банкери едва ли ще стане ясно скоро. Благодарение на странен закон на Конгреса, Федералният резерв има

правото да блокира какъвто и да било одит от парламента

за изразходването на тези фондове. Холдинговата струкутра носи и други облаги за "Голдман": сега неин супервайзър ще бъде Нюйоркският федерален резерв, чиито шеф Стивън Фридман от кумова срама все пак подаде оставка заради конфликти на интереси, макар че правителството на Обама му издаде специален документ, че не вижда такива. Развръзката стана неизбежна, когато стана ясно, че документът и постът не задоволяват Фридман и той допълнително е купил
52 000 акции от старата си банка, с което само за месец е станал по-богат с 3 млн. долара. Но оставката му едва ли ще промени нещо: Уилям Дъдли – неговият заместник във Федералния резерв – също е кадър на "Голдман". Така че статуквото се запазва. Натрупването на всички тези факти насочва само до един-единствен извод. Когато става въпрос за защита на личните интереси и в частност – на интересите на "Голдман",

законите престават да действат.

Независимо кой управлява в Белия дом, правителството няма да остави "Голдман Сакс" да рухне при никакви обстоятелства.

И тук идва най-любопитната част.

Изкушавам се след толкова зашеметяващи цифри да ви помоля да погадаете при оборот от 263 млрд. долара. За м.г., при нетна печалба от 2,4 долара и раздаване на дивиденти на стойност 4,8 млрд. долара, каква сума е платила банката като данъци на хазната? Няма да познаете: 14 млн. долара. Четиринадесет милиона долара! Това е сума, три пъти по малка от тази, която компанията е платила на своя главен изпълнителен директор Лойд Бланкфейн – 42,9 млн. долара.

Как е възможно ли? Дори е легално. Според годишния доклад на банковата институция оскъдните данъци са резултат на това, че приходите идват от "разнороден географски микс". Казано на прост език "Голдман" така умело е разпределила парите си, че приходите й идват най-вече от атрактивни места, където данъците са много ниски. Американският корпоративен данъчен закон позволява една компания най-напред да обяви приходите си преди облагане с данъци, след това да си задели данъчните облекчения от тази сума, след това да трансферира остатъка в задграничните си офиси и оттам да внесе данъчната си декларация.

Това е една от причините две трети от компаниите, които имат под ръка способни счетоводители, да си спестяват цялата сума от данъци. По данни на Правителствената счетоводна агенция две трети от американските компании не са платили никакви данъци през периода 1998–2005 година.


 

 


   
Главният изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ Лойд Бланкфейн (вдясно) след консултации с Обама в Белия дом, септември 2009 г.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно