Балон №3 - Недвижимите имоти
Балон №3 - Недвижимите имоти

Тук ролята на "Голдман" за "надуването" е съвсем елементарна: променя правилата. Обичайната практика била купувачите на недвижим имот да платят най-малко 10% от цената в брой и след това да докажат добри доходи и надежден кредитен рейтинг. Както и да притежават истинско име и фамилия.

"Голдман" измисля хитър трик: урежда ипотечни кредити на всеки, който поиска. След това събира договорите в пакети и ги продава на килограм на застрахователи и пенсионни фондове. Като използва два метода, за да прикрие истинското съдържание на пакета. Първо "Голдман" "опакова" стотици различни ипотеки в нов безобиден инструмент, наречен колатерализирани дългови задължения – CDOs (collateralized debt obligations) – ценни книжа, обезпечени с пул от кредити и облигации и по-рядко – с ипотеки. След това се опитва да убеди застрахователите, че след като няма проблеми с този тип ценни книжа, същото може да се каже и за другите – лошите дългове и ипотеки. Като цяло в пакетите CDOs наистина няма нищо смущаващо. Но по този съмнителен начин както добрите, така и лошите кредити получават рейтинг на AAA-инвестиции.

Следва и вторият метод. За да хеджира риска си, "Голдман" се обръща към застрахователни компании като AIG, където застрахова свои CDOs чрез осигурителни договори срещу неплащане на дълг – т.нар. credit default swaps (CDS).

Това е нещо като хващане на бас между AIG и "Голдман":

"Голдман" казва, че дългът няма да се върне, AIG казва – не, ще го върнат. Когато Комисията по търговията със стокови фючърси (Commodity Futures Trading Commission – CFTC) настоява за по-голям контрол над деривативите и банките да заделят резерви, за да посрещнат евенутално просрочване. Министър Робърт Рубин извикал шефката й – Бруксли Борн – на разговор в кабинета си и я успокоил, че няма нищо опасно. Борн обаче настоявала да се вземат спешни мерки, поради което Рубин изпраща писмо до Конгреса през юни 1998 г. и му препоръчва да отнеме регулаторните функции на Комисията на Борн. На последното си заседание преди лятната пауза през 2000 г. Конкресът приема толкова спорния днес Закон за модернизиране на стоковите фючърси от 2000 г. (Commodity Futures Modernization Act of 2000). Той е гласуван в пакет с 11 000-те страници на Закона за бюджета и изобщо не е дискутиран.

От този момент банките и финансовите инситтуции са

свободни да търгуват  деривативи на воля – без никакъв контрол и задължителни резерви.

От този момент участниците на пазара могат да купуват и да продават колкото си искат CDOs и CDS. "Голдман" буквално преяжда от лакомия: в края на 2006 г. застрахова ипотечни кредити за 76,5 млрд. долара, повече от една трета от които са високорискови, т.е. – без никакво обезпечение.

"Голдман" обаче не била застрашена. Защото само прехвърляла токсични пакети от един инвеститор на друг, като ги убеждавала, че всичко е нормално. На всичкото отгоре, "Голдман" играе и против своите залози, откъдето фактически идвали и парите – т.е. залага както на черно, така и на червено на рулетката, знаейки точно кое число ще се падне. "Тези задници са напълно безскрупулни – казва по-късно президент на хедж-фонд – "Гордман" през цялото време знае какво прави, а другите банки й вярват и смятат, че наистина правят добра сделка. Това си е чиста проба измама с ценни книжа!"

Залагам 1:100, че вече сте се досетили как

банката се измъква и този път суха от 30-те съдебни дела, заведени срещу нея за измама.

Правилно, като си плаща за извънсъдебно споразумение. При това минава съвсем тънко: всичко се урежда само срещу общо 60 млн. долара. Това са пари, които "Голдман" е прибирала само за един ден търговия в пиковия период на бума с недвижими имоти. "Беар Стърнс", "Леман Брадърс" и AIG рухнаха тъкмо защото токсичното им портфолио бе подкрепено от застрахователни полици, купени от "Голдман" и сродните хитри банки като гаранция точно срещу техните рискови дългови пакети. По този начин 13 млрд. долара пари на данъкоплатците, предоставени като стабилизационен пакет на AIG в крайна сметка се оказаха в сметките на "Голдман". Което ще рече, че банката два пъти се облажва от пукането на балона с недвижимите имоти: веднъж като прецаква инвеститорите, презастраховайки се срещу собствените си CDOs, и втори път, като прекарва и данъкоплатците да й изплатят премията за гяволъка си.

Така през 2007 г. фонд работна заплата "Голдман" скача до 16,5 млрд. долара – или по 622 000 долара на служител. А приходите за миналата година са рекордните за цялата й 140-годишна история – 264 млрд. долара. Въпреки че декларираната печалба през м.г. била само 2,3 млрд. долара, на шефовете на "Голдман" са изплатени бонуси на стойност 4,8 млрд. долара – т.е. почти половината от получените от държавата пари под формата на помощ за стабилизаране на институцията. И докато светът се пита кога ще свърши рецесията и ще настъпи отново оживление, "Голдман" вече трескаво работи за следващия балон.
 

 

 


   
Брукзли Борн
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
**********
|
нерегистриран
27 ноември 2012, 11:35
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 09:14
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно