Мадлен Дорош:
Тенденцията е лоша – засилена държавна регулация и вмешателство в икономиката


Мадлен Дорош е завършила Първа английска гимназия в София и стопанско управление в СУ "Св. Климент Охридски". Получила е магистратура по финанси в Лондонското бизнес училище. В Лондон стажува в
"Мерил Линч". През 2001 г. започва работа в инвестиционната банка "Дрезднер Банк". През 2005 г. отива в Ню Йорк и продължава в американски офис на "Дрезднер Банк", където се занимава с финансиране на хедж фондове и се издига до шеф на отдел "Обезпечено кредитиране". Има 3 деца.
Съпругът й Хари Ленгсфийлд е високо уважаван професионалист на Уолстрийт – до 2006 г. е бил в изпълнителния комитет на в "Мерил Линч", а днес менажира инвестиционния фонд KLS Diversified.
 
Вашият пръв "допир" до кризата?

Още от самото й начало бях в "окото" на урагана. Някои от фондовете, с които работех финансирайки техните акции и облигации, изпитваха сериозни ликвидни затруднения. Но по-страшното беше, че много банки бяха затруднени да финансират инвентара си от финансови инструменти на междубанковия репо пазар.
Първите признаци на кризата започнаха да се усещат още от лятото на 2007 г., когато междубанковият пазар спря, банките не се кредитираха една друга и либорът като мерило за цена на парите престана да съществува. За мен това бяха първите сигнали, че нещо много лошо се задава на хоризонта. По това време много хора в индустрията вярваха, че кризата ще бъде кратка и ще е само в банковата сфера – така, както се случи след падането на големия хедж фонд Long Term Capital през 1998 г., но след октомври 2008-ма единственият исторически паралел, който остана, беше Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Според едни анализатори причината за кризата е ниската цена на парите и това, че кредитите бяха евтини – както за клиентите, така и за банките. Дали многото пари са дошли от огромното производство и износ на Азия или от ниските лихвени проценти в междубанковото кредитиране в Америка, не мога да кажа, но истината е, че задлъжнялостта – както на ниво клиент, така и на ниво финансова институция – беше толкова висока, че кризата се яви като единствен отдушник на това напрежение.
Тя беше задълбочена и от начина, по който банките менажират риска. Днешните кредити не стоят на баланса на банките, а биват продавани и парцелирани в много сложни финансови инструменти. В миналото банката можеше да се споразумее със затруднения си клиент за начина на погасяване на неговия кредит, но днес това е невъзможно, тъй като този кредит вече не е нейна собственост. Днес връзката между кредитополучателя и кредитора е загубена, а именно тя беше гарант, че парите ще бъдат дадени на фирми или лица, които ще ги върнат.

Оптимист ли сте?

Днес аз съм по-скоро скептик. Въпреки последните прогнози, че най-лошото от кризата е отминало, смятам, че изходът от ситуацията изисква реална икономика и реални капитали. Проблемът вече не е световната финансова система, а реалната икономика. Хората губят работата си и свиват драстично потреблението си.
Другата разлика между днешната и предишните кризи е, че днес икономиката е една – глобална. Банковият капитал – също. Затова кризата се разля в целия свят – лавинообразно.
Страните, които ще излязат с най-малко поражения от кризата, ще бъдат тези, които имат балансирана реална икономика с ниски нива на задлъжнялост. Всички дават за пример германската икономика, заради ниските нива на персонална и корпоративна задлъжнялост, но тя е силно зависима от външното потребление, защото близо 40% от БВП идва от износ. Проблемът в САЩ и Англия пък е високото ниво на персонална задлъжнялост, което следва да бъде "излекувано" с повишаване на нивото на спестяванията и в резултат на това – свиване на потреблението.
На другия полюс са икономиките на Бразилия и Китай, които и днес успяват да имат известен ръст благодарение и на евтината си работна ръка. Taka наречените БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) се сочат от много анализатори като потенциални двигатели, които биха измъкнали световната икономика от кризата. Русия е в доста по-лошо положение от останалите в БРИК, поради високата си икономическа зависимост от световните цени на петрола и газа и поради високите нива на корпоративна задлъжнялост и проблемите с лошите кредити в банковата си система.

Къде бихте поставили България?

Българският модел е много близък до този на Испания. За съжаление ситуацията в Испания не е никак розова. Причината – добре познатото ни строителство и инвестициите в недвижими имоти, заради което балансите на банките са осеяни с лоши кредити. Страхувам се, че скоро такава ще е и българската реалност. Както безработицата, така и общата корпоративна задлъжнялост в Испания са по-големи от тези в България. Но след влизането на България в ЕС в страната нямаше достатъчно добре развит капиталов пазар и единственият сектор от икономиката ни, който можеше да поеме спекулативният интерес към нея, беше този на недвижимите имоти. Като новоприет член на ЕС бе логично активите в България да покачат цената си, но за съжаление основният актив тук си остана пазарът на недвижими имоти.
Само един пример. Миналата година бяха казали, че има 20 голф игрища в строеж и това в България, където голфът не е популярен. Нали се досещате как тези инвеститори ще успеят да погасяват кредитите си в условията на криза.

Скептик сте, но все пак кога световната икономика ще се закрепи?

Икономическите данни от цял свят са много противоречиви, но в момента наистина има известно стабилизиране. Фондовият пазар силно се покачи, но не знам доколко тази тенденция ще бъде устойчива. Възможно е някакво стабилизиране, но не очаквам устремен подем нагоре. Нали помним, че Япония е икономика, която мина през подобен минимодел на днешната криза и седя в нея около 10 години.

Ако имам свободни пари, къде да ги инвестирам?

Има много примамливи оферти на активи, които се продават на безценица. Но и вие, и всеки човек, трябва да си направи сметката дали има ликвиден паричен ресурс, който да му позволи да оцелее в несигурното бъдеще. Ако нещо е евтино, то е такова, не защото хората не зная какво продават, а защото то просто носи загуби. Аз лично съм доста консервативна в своя инвестиционен стил, защото съм изложена на голям финснов риск в моята работа и завися пряко от икономическата обстановка. Поглеждам повече към държавни ценни книжа, кешови инструменти и др.

А ако имам повече имоти, отколкото са ми нужни?

Ако те са атрактивни, е по-добре да ги дадете под наем, сега не е моментът за продажба. Не знам дали в България банките масово разпродават обезпеченията по лошите кредити. Този цикъл ще изкриви още повече пазара и новото строителството буквално ще спре. Тогава ще видим истинския спад на цените. Препоръчвам на хората да изчакат да отмине вълната и тогава да се замислят за продажба.

Смятате ли, че хората са си взели поука от кризата?

Да, това е сигурно. Дори се страхувам, че повечето хора са се наплашили в такава степен, че пазарите ще отидат в другата крайност – прекалено засилена държавна регулация и вмешателство в икономиката. Това е световна тенденция. А както знаем от нашата история, държавата е калпав управник – и на банки, и на реалната икономика. Когато има прекалено голямо държавно участие, пада производителността на труда.

Има ли печеливши?

Да. Финансовите спекуланти. Те изкупуват имотни активи на безценица и са "чистачите" на банковата система. Другият голям печеливш е целият държавен апарат – заради многото нови форми на регулация.

Имате проблем с нашата съдебна система. Шест години чакате решение за родителските права за първото ви дете...

Да, повече от 6 години се опитвам да получа родителски права или поне установен режим за сина ми Наско, който бе задържан от баща му в България, но получавам отказ от правосъдие. Често мои познати ме питат: Ако едно българско дете в България не може да получи правосъдие, какви са шансовете на един чуждестранен инвеститор да получи такова?
Повече от четири години делото се разглежда от Софийския градски съд – отлагания, насрочване на заседания през половин година - сякаш става дума за парцел земя, а не за дете. След много перипетии делото беше обявено за решаване през 2007 г., но една година бе "замразено", а после – разпределено на нов състав, който го раздели на две – за родителски права и за пътуване на детето зад граница. Наскоро излезе решение по второто дело. Съдът постанови, че синът ми не може да пътува до своето пълнолетие без разрешението на баща си. Сред аргументите са, че синът ми имал достатъчно регулярни контакти с мен, тъй като толкова често пътувам до България (ако нямах възможност да пътувам, щяха да ме обвинят, че съм изоставила детето си...), били се променили обстоятелствата, защото първоначално съм искала разрешение за Англия, където живеех и работех, а днес – за САЩ.
Съдът дори твърди, че подобно пътуване би навредило на сина ми. Ама чакайте малко! Как може едно посещение в Ню Йорк, където семейството ми има висок стандарт на живот, да навреди на сина ми? Аз данеби да искам да го водя в Третия свят.
Служителите от социалната служба в "Лозенец" вече шеста година не намериха възможност да се срещнат с мен, въпреки многократните ми опити за това. Но продължават да пишат доклади, в които съветват родителските права да се дадат на бащата...
Сега, когато светът стана едно голямо село, синът ми, който иска да дойде при мен в Ню Йорк, е като един крепостен селянин в България и не може да напуска страната до 18-ата си година. Това решение на страна, членка на ЕС, ли е или на някоя страна от Близкия изток? Ако то не бъде променено на по-горна инстанция, това означава, че дори и да получа режим за виждане, аз ще мога да виждам сина си само в България, което за мен е едно безумие. Всичко, което искам, е детето ми свободно да направи своя избор. Но как може да направи избор между една страна, която дори не е виждало, и България, в която е живяло досега. Не искам радикални решения от съда, искам само синът ми да може да пътува.
Надявам се, че под натиска на ЕС и с оглед промяната в политическия режим в страната, съдебната система ще бъде реформирана един ден, но се опасявам, че дотогава детето ми ще порасне.

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
*****
|
нерегистриран
07 ноември 2012, 14:01
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
******
|
нерегистриран
27 май 2012, 10:43
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
*********
|
нерегистриран
18 май 2012, 06:45
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
*****
|
нерегистриран
15 април 2012, 07:42
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно